Финансист: Системата за втора пенсия е провал

Автор на българската част от доклада за пенсионните системи в ЕС е финансистът Любомир Христов, който от години е противник на сегашната пенсионна система. Тя е в сила от 2002 г. и се състои от 3 стълба – задължително осигуряване в Националния осигурителен институт, допълнително задължително за родените след 1959 година в частни пенсионни фондове и възможност за още една доброволна осигуровка за трета частна пенсия.

Димитър Манолов: Увеличение на пенсиите с 40 на сто е възможно от догодина

"Два от четирите варианта, представени от управляващите за индексация на пенсиите, вършат работа. Това са преизчисляване на всички пенс...

Прочети повече

Дългосрочната реална доходност е критично важна, за да могат пенсионните фондове да изплащат пенсии на своите вложители. Информация за тази доходност обаче не се публикува от българските частни пенсионни фондове, критикува докладът на BetterFinance. Според данните от документа за периода 2002-2019 г. универсалните пенсионни фондове, в които внасят осигуровки над 3 млн. българи, имат отрицателна реална доходност от 0,91%. Това означава, че всеки 100 лв., внесени за втора пенсия през 2002 г., през 2019 г. могат реално да купят стоки за 84 лв., обяснява в своя допълнителна публикация Любомир Христов. Българските фондове за втора пенсия имат най-ниската реална доходност в Европа, показва анализът на европейската федерация. Освен в България спестяванията за втора пенсия са с отрицателна реална доходност единствено в Словакия и Латвия.

Инвестициите на пенсионните фондове подлежат на строга регулация и доходността им не може да се сравнява с други инструменти, отговарят обаче от асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване в своя позиция срещу твърденията на Христов. За да разчитат на добра сума от втората си пенсия, осигурените трябва да получат доходност, която да е по-голяма от ръста на средния осигурителен доход за периода, посочва докладът на европейската федерация. Вместо това дългосрочната доходност е мизерна и реално тристълбовата пенсионна система проваля осигурените, гласи едно от заключенията.

В документа изрично се посочва, че средният размер на държавните пенсии е около линията на бедността, а за хората, които се осигуряват за втора пенсия във фонд, плащанията от НОИ ще бъдат орязани. Универсалните фондове и плащаната от тях втора пенсия реално ще намалят дохода на бъдещите пенсионери, тъй като в България сумата от две пенсии ще е по-малка, отколкото би била само пенсия от държавното осигуряване, се заключава още в доклада.

Според сега действащите текстове на Кодекса за социално осигуряване държавната пенсия на родените след 1959 г. ще се намалява с над 20% - пропорционално на дела от техните осигуровки, който е внесен в личните им партиди в частните фондове вместо в НОИ. Пенсионните дружества обаче се борят за промяна, така че редукцията да е индивидуална и за първите, които ще получат втора пенсия през 2021 г., намалението на държавната да не е повече от 7 на сто.

Над 700 000 са пенсионерите, живеещи с под 300 лева месечно у нас

704 000 са бедните пенсионери, които живеят с под 300 лв. на месец. Това показва анализ на Института за пазарна политика, цитиран от 24...

Прочети повече

Причината е, че да са първите с втора пенсия догодина се пада на около 200 хиляди жени, които нямат частно осигуряване през всичките си 40 години стаж, а само за 20. Допълнително жените ползват различни права в НОИ и в частните фондове по време на майчинството. Тези години в държавната осигурителна система се зачитат за стаж, но в същото време в частните фондове не се плащат вноски за периода на майчинството.

За да не се стига до положение, в което две пенсии са по-малко от една, европейската федерация предлага две стъпки за реформа на пенсионната система в България. Първо, от началото на 2022 г. всички задължителни осигурителни вноски да се правят само в държавния НОИ. На вече осигурените в частните фондове над 3 млн. работещи пък трябва да се даде възможност да пренасочат натрупаните си до момента в частните фондове пари към Сребърния фонд. Така те ще избегнат намаление на пенсията от НОИ в бъдеще. Тази възможност обаче не трябва да съществува за повече от 24 месеца, препоръчва BetterFinance.

Вижте тук отговорът на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.