Как да се елиминират рисковете по хранителната верига - от мотиката до лъжицата?

С документа двете партньорски организации си поставят за цел да работят заедно за развитието и популяризирането на подхода и методиката на риск политиката в хранителния сектор. Те ще подпомагат заинтересованите страни в разработването на риск политики и превенцията на хранителни здравни рискове, в съответствие с Плана на Световната здравна организация за хранителна безопасност 2013-2022 г. (Strategic Plan for Food Safety Including Foodborne Zoonoses 2013–2022). Споразумението предвижда провеждане на съвместни обучения, курсове, семинари за развитие и усъвършенстване на процесите за изследване и анализ на организационното управление, внедряване на моделите и методиките за управление на структури и организации в държавната администрация, местното самоуправление, бизнеса и неправителствения сектор. Предвиждат се и обучения и сертификация на целеви групи в образователния сектора и научните среди, както и сътрудничество с международни организации.

Иван Савов: 2018-та беше година на внедряване на GDPR, 2019-та ще е година на санкциите

Вече мина де факто една година от въвеждането на GDPR и в България. Какво стана и какво има да става предвид многото приказки за Апокал...

Прочети повече

"Фокус в съвместната ни работа ще бъде как да се елиминират уязвимостите по хранителната верига - от мотиката до лъжицата, преди да се превърнат в рискове. Заедно с тази държавна институция, която се занимава превантивно с управлението на риска в хранителния сектор можем да вкараме стратегичeско мислене в областта на хранителната безопасност в България", коментира пред Actualno.com председателят на Европейския институт за риск политика Иван Савов. В тази насока се водят разговори за партньорство и с Университета за хранителни технологии.

"Целта на Института за риск политика и Центъра, който направихме е да помогнем да се структурира системата за хранителна безопасност. Насочваме се не към фаза идентифициране на рисковете, а към фаза какви уязвимости ги пораждат – една стъпка преди рискът да се появи, което се нарича зоната на потенциалност, а не на вероятност. Като елиминираме уязвимостта рискът въобще няма да се появи. Това е стратегическа превенция по цялата верига. Работейки с колеги от държавния и образователния сектор можем да постигнем добри резултати и да популяризираме това не само като добри практики чрез системи за управление и стандарти, но и да го популяризираме в обществото, т.е. ние като крайни потребители на какво да обръщаме внимание, какво да искаме, за какво да настояваме", поясни още Савов.

В приложното поле за сътрудничеството ще бъдат състоянието на почвата – дали има остатъчни химикали, системата за третиране на растенията, за която трябва да има прозрачност, после уязвимостите при съхранение и транспортиране на продукцията, където също се използват препарати и има потенциални рискове - как се поддържа безопасността на хранителните продукти вътре в магазините, в дистрибуторските центрове, по пътя към крайния потребител, към ресторанти или местата за преработка.

Стратегическата превенция ще обхване и туристическия бранш. Не само в сектора му за хранене. "Пред очите ни изскочиха много уязвимости в критичната зона басейнът и около него – пързалки, люлки, спа, подвижни стени и пр., където често не са спазени указанията и стандартите и вече туроператори повдигат въпроса за несъответствие", сподели Савов. "Има стандарт за управление на безопасността при басейните, неразделна част касае безопасността на дизайна и оборудването. В зоната на нашата компетентност е да подготвим обучение на отговорници по безопасност и също така разработихме и модела на процедурите за безопасност, които трябва да има всеки един оператор на басейн и съпътстващо оборудване", посочи още той.

Започнаха засилени проверки по цялото Черноморие

От вчера стартираха засилени проверки по цялото Черноморие. Това каза за радио „Фокус“ Денка Благоева от Областната дирекци...

Прочети повече

По думите му първо трябва да се провери самият дизайн дали е направен по изискванията на стандарта, всички продукти да са сертифицирани за безопасност, които трябва да са сертифицирани. „Тези сифони и помпи, които засмукват децата имат обезопасителни елементи, има указания как да бъдат инсталирани, така че това трябва да е съобразено и оттам нататък да се надгражда - да има процедури за поддържане на хигиената, за третиране с химикал, за детекция на свръххимикал и за извънредни ситуации“, категоричен е той. Според впечатленията му басейните у нас не са достатъчно обезопасени „Сондирах с хотелите – изправи ми се косата – никъде няма такова нещо. Награда бих дал да дойде някой и да ми каже ето имаме изрядна система за безопасност на басейна. Сега стартираме кампания за безопасността при басейните, защото колкото повече специалисти обучим и да вкарат изискванията в практика – това спасява човешки животи“, добави Иван Савов. „Ние идентифицираме уязвимости преди те да са риск и казваме тук има куп уязвимости – басейните, оборудването трябва да бъде проверено, да се види дали дизайна е направен както трябва, има ли места за евакуация, има ли подход за линейки, има ли от барчето прегради пияните да влизат в басейна... Посочваме опасностите и казваме - дайте да ги намалим и ти като махнеш опасностите - рискът го няма. Тази концепция е приложена и в сътрудничеството ни с държавата“, каза още Савов.

Пробойни в нормативната база

Би трябвало и в Българя да се приеме цялостна нормативна уредба за басейните, което е до никъде, коментира Иван Савов.

„Има една проектонаредба, свързана с безопасността при басейни, спа и съоръжения, по която се работи и е дадена в края на 2018 г за обсъждане. Погледнах я – тя е частична, защото покрива само оборудване, химическа обработка и нищо друго. Като че ли половината я няма. В другите държави са нормативно регламентирани изискванията на двете части както в стандарта – едната е за безопасност на дизайна и оборудването и другата – за управление на безопасността. Тук нямаме приета нормативна база за това нещо“, сподели той.

От друга гледна точка, вметна експертът - би трябвало нещата, свързани със здравето около басейните, да се покриват от Закона за безопасни и здравословни условия на труд (ЗБУТ), което се регулира от социалното министерство, защото този закон - ЗБУТ не би трябвало да управлява само безопасността на служителите, а в случая когато имаш хотел, би следвало да управлява и безопасността на гостите. „Така че, ЗБУТ покрива безопасността на дейностите около басейните и в басейните, но не в тази детайлност и специфичност, както се покрива от стандарта и както се покрива в другите държави, където има нормативни изисквания. Инспекцията по труда би трябвало да проверява безопасността на басейните и около тях, но не го виждаме така, както е в Западна Европа“, коментира той.

Износът на стоки от България за трети страни намалява с 12.9%

През периода януари - октомври 2018 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 12.9% в сравнение със същия период на 20...

Прочети повече

За ролята на техническият надзор, Савов отбеляза, че тази институция си има задача да гледа басейните и съоръженията, обаче не гледа процедурата за пускане, спиране, не гледа служителите, клиентите. „Оказва се, че има голяма специфика на опасностите, свързани с басейните, което изисква своята собствена система, цялостен набор процедури за нормално опериране и за извънредни ситуации“, посочи Савов. Той е категоричен, че за всяко нещо трябва да бъдат предвидени извънредни ситуации и да са тренирани действия в такива условия. „Има отлична практика, която е споделена и всичко е въпрос на съзнателност и въпрос държавата да постави изискване, а не да чуваме – там дете го засмукала помпа, другаде – друг инцидент... и си затваряме очите, че няма система, няма процедури, няма отговорник по безопасност, този който е трябвало да проверява тези неща не е проверил и всъщност той не знае какво да проверява, защото в изискванията не е вкарано това“, добави той.

„Изобщо частта за безопасността около басейните липсва дори в нормативната база, която е в процес на обсъждане. Поне аз не я намерих“, заключи експертът и отбеляза, че в другите държави има изисквания, указания, практика, но тук все още няма.

По повод възложената от Върховната административна прокуратура проверка за законност за безопасността на услугите и изпълнението на здравните изисквания на плувни басейни и плажове, Иван Савов заяви: „Горди сме, че усетихме преждевременно „проблема“, за който досега не се говореше, и стартирахме дейността си точно сега. В тази посока започнахме да консултираме и обучаваме туристическия бизнес как да изпълнява стандарта за здраве и безопасност при басейните“.

Примерът за подражание

Вносът на храни в САЩ е показателен пример на концепцията за превантивността – със Закона за осъвременяване на безопасността на храните (FSMA - Food Safety Modernization Act се проверява съответствието на фирмите, произвеждащи хранителна продукция за САЩ, което се удостоверява от американски експерти от Агенцията по храните и лекарствата и от т.нар.квалифицирани лица по превантивен контрол. Смисълът е да не донесеш риска до границата на Щатите, а да го управляваш още на мястото на производството.

Водата в басейните е вредна за ДНК

Водата от обществените басейни и хидромасажните вани може да е вредна за ДНК. До този извод са стигнали учените от университета на Южна...

Прочети повече

„Много интелигентно. Както трябва. Ето това е риск политика – уязвимостта остава там, ние изчистваме опасностите и това, което идва към нас е максимално изчистено. За допълнителни гаранции, примерно от биотероризъм и подобни действия има и още мерки – запечатване на контейнерите в присъствието на сертифицирано външно лице и след това проверка на целостта на пратката при пристигане на пристанище, т.е. намаляваш максимално риска при производителя и риска при транспорта, за да остане минимално риск след пристигането на стоката“, коментира директорът на Европейския институт за риск политика, който започна да предлага и услугата "Риск-базиран превантивен контрол", както и обучения на "квалифицирани лица по превантивен контрол" за съдействие на българските износители на храни за американския пазар.

Деница Костова, експертът по темата на института, преминал специалното обучение в САЩ, сподели пред Actualno.com, че като конкурентоспособност нашите храни по нищо не отстъпват по качество и безопасност на храните, които се предлагат на американския пазар и че определено има интерес и от американски компании към български продукти, и от брокери, които работят на американския пазар и искат да контактуват с наши фирми. По думите ѝ, тук основният проблем е липсата на синтезирана информация за изискванията, които трябва да покрият фирмите, за да изнасят в САЩ. Друга спънка е че трябва да променят системите си за безопасност и условията на заобикалящата производството на продукта среда. Нейната препоръка е фирмите да потърсят компетентна помощ за това какво точно се изисква от тях, какви изисквания трябва да покрият и какво трябва да направят, за да стартират такъв износ, а не да се отказват. Естествено, че е трудно, това е огромен пазар, на който не е лесно да се намери ниша, но и възможностите там са много по-големи, отбеляза Костова.

„Искаме да разширим съдействието, което ще оказваме на фирмите за навлизане на чужди пазари с хранителни продукти и в посока Австралия, Нова Зеландия, Азия, Близкия Изток, съобщи още Иван Савов. Той отбеляза, че и тези пазари са свързани със специфични изисквания и посочи като пример религиозни стандарти за хранителна безопасност в разновидност за сунити и за шиити, специфични изисквания за пазарите на етнически общности, например еврейската в САЩ и Германия, където българска продукция има добри шансове.