КНСБ иска спешни мерки за развитието на енергетиката

2314
КНСБ иска спешни мерки за развитието на енергетиката

КНСБ иска спешни мерки за развитието на българската енергетика. Това съобщиха от пресцентъра на КНСБ.

"През изминалите месеци енергийният сектор отново изведе на преден план негативните резултати от липсата на устойчива енергийна политика у нас – невъзможността за справяне с очакваните задължения за плащане по проекта АЕЦ „Белене” или липсата на перспективи пред подземния въгледобив у нас, които са само част от тези проблеми", се казва в позиция на синдиката за състоянието на българската енергетика и предприемане на спешни мерки за дългосрочно развитие на отрасъла, изпратена до премиера Бойко Борисов, енергийният министър Теменужка Петкова, министъра на околната среда Ивелина Василева, ресорната комисия в парламента и основните работодателски организации.

В документа се посочва още: "Секторните оценки неизменно отчитат осигуряването на енергийни ресурси като рисков фактор за стопанското развитие, въпреки че сектор „Eнергетика“ има дълбоки корени у нас и потенциала да осигурява не само необходимата инфраструктура, но и положителен принос при формиране на БВП. Енергийният сектор в България осигурява приходи в държавния бюджет от акцизи, данъци, такси и дивиденти и осигурява работа за над 33 000 души.

Поради това, че страната ни произвежда потребяваните електрическа и топлинна енергия, у нас има възможност и се прилага система за вътрешен контрол и обсъждане на цените им, което не може да се каже за вносните енергийни суровини – газ и нефтопродукти.

Понастоящем, основната критика към националния генериращ комплекс е, че инсталираните мощности надвишават значително нуждите на вътрешния пазар: резервираността спрямо пиковите товари е 60% при необходими 20%. При това не се отчита, че надеждното резервиране на върховите товари може да става основно с базови централи. Прогнозите за изменението на баланса между генерация и потребление показват негативна тенденция – за осигуряване на надежден резервиращ капацитет след 2030 година ще са необходими значителни инвестиции за осигуряване на базови и маневрени мощности.

И понастоящем Електроенергийният Системен Оператор разчита на споделяне на резерви със съседните страни при съчетание на екстремални товари и завишена аварийност като тази тенденция ще се задълбочава.

Подценяването на проблемите в сектора ще доведе до още по-негативни резултати не само за пряко заетите енергетици и миньори от въгледобивния бранш, поради което КС на КНСБ акцентира върху следните въпроси и настоява да бъдат извършени следните действия - в срок до 9 декември 2016г да бъде изготвен националният анализ за въздействието на Парижкото споразумение от декември 2015, което скоро ще влезе в сила.

Новото глобално споразумение по въпросите на изменението на климата следва да се оцени през призмата на обвързващата цел за намаление на емисиите в ЕС с най-малко 40 %, която ще бъде осъществена колективно от ЕС с участието на всички държави-членки. Обявените нагласи за замразяване на квотите за някои индустрии за България не ни удовлетворяват.

Необходима е реалистична оценка на тенденциите за работа на националните термични електроцентрали, работещи с местни въглища. Задълженията за закупуване на въглеродни емисии вече поставиха ТЕЦ „Марица-изток 2“ ЕАД в изключително тежка финансова ситуация, а въздействието на този фактор тепърва ще се засилва. Поради това, настояваме за намаляване на текущите ограничения за емисиите от въглищните централи в срокове, които позволяват тяхното по-нататъшно модернизиране.

Тенденцията за ограничаване на производството на електрическа енергия от ТЕЦ на въглища у нас започна със спирането на ТЕЦ „Варна” и ограничаването на някои заводски ТЕЦ и тя ще продължи. Затова търсим отговор на въпроса има ли опасност от въвеждане на нови, още по-строги изисквания за изхвърлянията от големите горивни уредби и как те ще се отразят на работещите централи в следващите години.

Има индикатори, че не само сектор „Въглища“ е застрашен от ликвидация, но и други добивни и преработващи предприятия ще се окажат с непосилни екологични ограничения. В тази връзка, отново подчертаваме нашето очакване за навременен и обхватен анализ за въздействието на Парижкото споразумение от декември 2015 с предложения за адекватна позиция на страната ни по разпределяне на квотите. Настояваме нашето правителство да постави искане в ЕС за обвързване на квотните емисии по държави със степента им на икономическо развитие. В противен случай, само в сектор „Енергетика“ ще сме свидетели на загубата на 20% от преките работни места в сектора и силно редуциране на износа в следващите 5 години. Подобен ще е ефектът и в други икономически сфери, като добивната и преработваща индустрии.

В България стои въпросът и как ще се връщат заемите, които сега получава НЕК ЕАД за покриване на загуби от политически и регулаторни решения

В рамките на изцяло либерализирания електроенергиен пазар, възможностите за възстановяване на натрупаните дефицити в НЕК ЕАД на база продажби, са ограничени. Позицията на КНСБ е, че активите на компанията не следва да са обект на продажба, а напротив – НЕК трябва да запази водещата си роля за стабилността на енергийната система като държавна. Още преди 4 години КНСБ обърна внимание, че държавата следва да овъзмезди НЕК за актувани активи като публична държавна собственост, а в случая с проекта „Цанков камък“ неенергийните активи, които по същество са държавна собственост, надхвърлят 800 милиона лева. Това показва, че държавата не само няма нужда да отпуска помощи на НЕК, но е и задължена да компенсира компанията за придобити активи.

Алтернативите за компенсиране на натрупаните финансови задължения по проекта “Белене” не са изчерпани, но решението не трябва да се бави дълго. За съжаление, не само по това арбитражно дело се предпоставят рискове за загуба на държавния контрол върху критична енергийна инфраструктура – и други „инвеститори“ са завели дела за милиони, но не се виждат ответни мерки за защита на националния интерес.

Конфедерацията настоява за анализ: защо редица страни в ЕС успешно се включиха с проекти по „Плана Юнкер“, като ефективно защитават свои национални приоритети, например Полша в областта на модернизиране на производствените мощности на въглища, а България има участие само във връзка с трансгранични проекти?

За нас са важни онези проекти, които са в подкрепа на работещите у нас промишлени предприятия с многогодишни традиции, а не тези, които улесняват навлизането на чужди търговски интереси на нашия пазар без да създават устойчива заетост.

С обричането на сектор енергетика на постепенно затихване на първо място ще се закриват трайни работни места и традиции, а впоследствие ще се обречем на зависимостта от конюнктурата на международните пазари не само за доставките на природен газ, но и за електрическа енергия.

Особено внимание КНСБ обръща на необходимостта от реалистична оценка за базовите енергийни производства, на които страната ни може да разчита към 2030 година и по-късно. Именно този тип централи – ядрени и на въглища, могат да осигурят сигурността на доставките за консуматорите на националния пазар, без да се превръщаме в заложник на конюнктурата на външните доставки. Експертният прочит на осъществяваната политика в областта на екологията показва, че в периода 2018 – 2028 редица наши блокове на въглищни централи ще бъдат принудени да прекратят работата си. Ние не считаме, че с ВЕИ ще може да се осигури надежден енергиен баланс на страната на разумна цена за крайните клиенти. Поради това, настояваме за ясна позиция на държавата по отношение на нуждата от нови енергийни мощности.

Бурното навлизане на ВЕИ централи в периода 2010-2012, както и ограничаването и спирането на работата на основни централи на въглища, което се случи до 2015, поставиха в тежка ситуация стабилността на Електроенергийната система (ЕЕС). Поради липса на дългосрочен стратегически анализ, сега не се отчитат очакваните следващи промени в генериращите мощности. Тези промени ще наложат съществена преоценка и промяна в архитектурата на ЕЕС след 2025 година, за което следва да се предприемат стъпки още сега, докато разполагаме с квалифицирани кадри и ЕСО може да управлява проектите си за развитие.

Въпреки наличието на национален потенциал за развитие на енергийния сектор като печеливш отрасъл, ограниченията за инвестиции в сектора водят до неговото свиване. Това е съпроводено със загуба на работни места, повишаване на бюджетните разходи за извеждане от експлоатация на закрити енергийни обекти и все по-висока зависимост от ценовите вариации на външните електроенергийни пазари.

Петкова: Има готовност на електроенергийната система за зимния сезон

Правителството работи добре, но има налице необходимост да бъдем добре подкрепени и от парламента. Напрежението е много голямо. Това за...

Считаме тази перспектива за неприемлива, поради което настояваме:

- Не по-късно от 15 ноември 2016 да се даде гласност на резултатите от анализа на Световната банка за енергийния сектор у нас и да се подложат на дискусия основните предложения за развитие, включително с оглед Парижкото споразумение;

- Не по-късно от 28 февруари 2017 да се предложи за обществено обсъждане актуална енергийна стратегия с хоризонт не по-кратък от 2050 година, което да даде отговор за съдбата на основните енергийни звена у нас и за взаимовръзката им с индустриалните дейности в страната.

КС на КНСБ счита, че превръщането на страната ни в привлекателна дестинация за младите хора може да стане единствено с политика по доходите и устойчиви работни места. Негативните ефекти от миграцията на квалифицирани кадри от нашата страна налага да се постави като национална цел запазване на всяко едно работещо предприятие у нас, включително в сектор енергетика.

КНСБ отбелязва с тревога засилващото се напрежение в колективите на структуроопределящи топлофикационни и въгледобивни дружества в страната, като предупреждава, че липсата на спешни и адекватни мерки от всички ангажирани институции за развитието на ЕЕС може да доведат до действия на отделни колективи и цели браншове с непредвидими последствия за цялата енергийна система, въгледобива и българската икономика като цяло".

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от ИКОНОМИКА:

307 проекта са подадени за енергийно обновяване на жилищни сгради по втория етап от процедурата на МРРБ

ЛЕВ ИНС подписа споразумение с ДФ „Земеделие” за съфинансиране на застрахователни премии на земеделски производители

Обединеното кралство е изпаднало в рецесия през миналата година

Нови 13 търговски аташета избра икономическото министерство

На комисия: Депутатите с нови мерки за попълване на дефицита в енергетиката

Сериозен проблем при либерализацията на цените на тока: Тревоги в бранша

Ходим повече в чужбина: Статистика

EVN предлага поскъпване на парното в Пловдив

Коя страна смята да бъде двигател за възстановяването на световната икономика?

"Булгаргаз" иска поскъпване на природния газ от април. Ето с колко

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

ОЩЕ ОТ Икономика