Обсебва ли се масово по законен път земеделска земя в България?

Хората, дошли на срещата, се оплакваха, че земите им се раздават служебно зад гърба им, че са ощетявани от рентите, че са пресирани да продават имотите си… Гражданка от София разказа, че 25 години е била в чужбина и като се върнала тук, получила писмо от кандидат-купувачи. "Научили са имената ми, телефонния ми номер - откъде? И какво ми пишат: "Уважаема госпожо, търсим ви относно вашата изоставена земеделска земя в землището едикое си, с предложение да я закупим или вземем под наем, ще ви предложим добра цена". Не съм я изоставила. Обстоятелствата в България ме изхвърлиха извън България и сега когато се връщам…. Същото става и с 4 декара гора… Не мога да вляза във владение. Казват - елате, ще ви дам 1000 лева, не е нужно да ходите при нотариус…", оплака се тя и изрази недоумение как се прехвърля така земя.

"Трябваше да има информация за българите, които живеем в чужбина. Как ме намериха тези – с телефонния номер, с домашния адрес? Аз съм от една година в България и те всичко са намерили с точност и ми пишат, че земята е запустяла. Откъде го извадиха това заключение, кой им го даде", недоумява дамата. Тя сподели още, че докато била в чужбина, братята ѝ били принудени да продадат дяловете си от парцела: "Те се уплашиха – чукат им по вратите, телефоните звънят… принудиха ги и те си продадоха земята".

Предупреждение

Следващ начин да бъдат ощетени собствениците на земи е уедряването на земеделските земи, предрече по време на срещата председателят на "Изправи се.БГ" Мая Манолова и насочи вниманието към Закона за земеделските земи, който в момента е на обществено обсъждане. Тя е категорична, че проектът не урежда справедливо въпросите за "белите петна", арендата, реституцията, продаването на земя на чужденци, стойността на рентата, не защитава малките собственици и не стопира свръхконцентрацията на земеделските земи.

"Процедурата за уедряване означава, че в рамките на един масив, в който има едри собственици и дребни собственици на земи, с административен акт ще се промени собствеността, т.е. нотариалните актове няма да действат, ще действа един административен акт - едно решение на съответната комисия по земеделие, което ще бъде издадено в резултат на План за уедряване. В този план за уедряване, естествено силните - собствениците на големи масиви, ще бъдат в привилегировано положение", твърди Манолова. Тя е категорична, че "процедурата е изключително важна, за да не се стигне до недоброволно уедряване на земеделските земи, от което отново ще пострадат малките собственици" и подчерта, че този закон събира всички закони в сферата на земеделските земи, ползването, арендата, "белите петна" и пр., както и че предпоставките за ощетяване на дребните собственици трябва да бъдат законодателно уредени и затова е важно хората да са информирани и да има наистина широко обществено обсъждане преди законът да влезе в парламента. "С нашата категорична позиция "против", сме един от субектите, които накараха правителството да даде заден и да каже, че с една година ще отложи приемането на този закон и че той ще бъде обсъждан една година", изтъкна Манолова, след като припомни, че земеделското министерство го обяви за публично обсъждане на 5 ноември 2019 г., непосредствено след последните местни избори.

"В България има над 3 млн. собственици на земеделски земи, които владеят над 10 млн. декара земи. Голяма част от тях са се превърнали в "бели петна" и подлежат на разпределение по административен път", посочи тя и обърна внимание, че в момента законодателството казва за "белите петна": "Предимство пред вашия документ за собственост има заповедта на шефа на служба "Земеделие", вие не сте си декларирали в посочения срок как ще си ползвате земята, затова тя е "бяло петно", което е разпределено за ползване, има административна заповед, която е влязла в сила и това е".

Режимът на "белите петна"

"Режимът на "белите петна" няма еквивалент не само в Европа, а никъде по света, където няма война", коментира юристът Мирослав Каракашев и от залата се чу опасението: "Те ще я обявят, за да ги узаконят“.

"Самото понятие "бяло петно" е обидно за собствениците, защото всяко парче земя си има собственик, а така наречено, все едно няма собственик, все едно е нищо", отбеляза лекторът и уточни, че в законодателството не е дефинирано, но в последното десетилетие е придобило публичност и се е утвърдило в професионалните земеделски среди, включително в администрацията с издадени актове.

Режимът за администрирането на "белите петна" е уреден в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и вече се е утвърдил в продължение на повече от 10 години, като "дава право на местен арендатор, ползвател, земеделски производител да обработва чужда земя, без да влиза в преки договорни отношения със собственика на земята като заплаща рентно възнаграждение за това, че му се дава правото да стопанисва чужда земя, което рентно възнаграждение, обаче, се отклонява съществено от пазарните цени на рентата и наема на земята", поясни юристът. Той отбеляза, че много наследници на земи дори не разбират за собствеността си и как се експлоатира. В 2002 г. като първа стъпка към режима на "белите петна" с поправка в този закон задължават всички собственици всяка година да подават декларации за това какво ще правят със земята си, което е обвързване на правото на собственост с подаване на декларация, добави експертът.

Осъдиха държавен служител заради субсидии за земи

Бившият началник на Общинска служба по земеделие в Община Руен получи условна присъда „лишаване от свобода“ за срок от една...

Прочети повече

Разпределението на "белите петна" е по административен път, т.е. нарушен е принципа за свобода на договаряне, посочи още юристът и коментира, че режимът на "белите петна" и начинът, по който функционира, поставя доста въпроси относно спазването на Конституцията. Същинското въвеждане на режима идва с присъединяването ни към ЕС – 1 януари 2007 г., с което започва плащането на земеделски субсидии за всеки декар обработваема земя, посочва Каракашев. "В този момент едни хора си казват – аз досега съм орал чужди ниви, събирал съм реколтата, мога ли да го правя пак, че да мога да получавам и субсидия за това", убеден е юристът. Според него, това е обяснението много набързо през 2007 година да излезе в Държавен вестник коренна реформа на текста в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, касаещ "белите петна" – "въвеждат се нови алинеи и ключовата е служебно разпределение на "белите петна", каквито вече съществуват, защото, който не е подавал декларация от 2002 г., неговата земя е станала "бяло петно". Предоставянето на тази чужда собственост се осъществява със заповед на кмета на общината до 20014 г., а от 2015 г. – от директорите на областните дирекции "Земеделие" към Министерството на земеделието, уточни Каракашев.

"Имаме собственици, държавата знае и независимо от това се решава по служебен път някой да раздава чужда собственост на някой друг", възрази той, убеден, че правото на собственост е накърнено. Като контрааргумент на логиката на защитниците на "белите петна", които казват, че има едни земи, за които собствениците нехаят, юристът отбеляза, че като собственик имаш право да не ползваш собствеността си. Твърденията на привържениците на режима, че собственикът не бил ощетен, тъй като получавал рента, също са неприемливи, категоричен е Каракашев и изтъкна, че според анализ на ИПР, собствениците на "бели петна" получавали до 50% по-ниска рента.

Измамите и защитата

От ИПР алармираха за опасност от измами и като най-често срещана посочиха фалшивите договори за наеми. "Между 10 и 15 милиона декара българска земя се обработват по силата на фалшиви договори за наем, което представлява около 10% от територията на България и около 20% от обработваемите земеделски земи", съобщи арх. Мечикян. "Възможно е и да изгубиш земята си по чисто законен път – Законът за собствеността дава право за придобиване на собственост по давност. При добросъвестно ползване срокът е съвсем кратък – 5 години и един ползвател на земята след 5 години обработка на вашата земя може да докаже, че е добросъвестен ползвател и дори без да ви информира да придобие собственост върху вашата земя", съобщи още председателят на ИПР.

Несъгласие по този въпрос изрази Мая Манолова, която като омбудсман се занимава с проблематиката, и успокои, че няма как бели петна да бъдат придобити по давност. "Самото обстоятелство, че има административен акт – заповед (до 2015 г. на кмета, след това – на шефа на службата "Земеделие"), самият факт, че има такъв административен акт, показва, че тези земи не са били обект на владение – те са ползвани, но не са владяни", аргументира се тя. "Така че нито 5, нито 10, нито 15 години обработване на едни и същи "бели петна" могат да бъдат използвани, за да се отиде при нотариус и да се каже – аз съм собственик по давност, защото от 10 години владея този имот. Защото той не ги владее, той ги ползва", убедена е Манолова.

Временно няма да проверяват достоверността на декларациите за отпускане на земеделски субсидии

Държавен фонд „Земеделие“ временно спира да проверява достоверността на декларациите за отпускане на земеделски субсидии в ...

Прочети повече

"Вече защита от фалшиви договори има – трудна, сложна, но съществува", увери още тя и обясни, че причината за фалшивите договори била лобистка поправка, внесена в началото на 2017 г., в последните дни на парламента и приета, която казва, че не е необходима скица за имота, когато вписваш договор за наем или аренда. "Това развързва ръцете на несобственици да отдават под наем чужди имоти. Имаше десетки такива договори, основно в Северозападна България, но също в Североизточна, при които фирми отдаваха на едри ползватели земеделски земи, които не са тяхна собственост", посочи бившият омбудсман, разказвайки за законодателната инициатива, която предприела тогава. "Въпросът беше спешен, на хората им ограбваха имотите. С един такъв договор 600 имота бяха отдадени под наем от несобственик в Монтанско на фирма, която да ги обработва. Ние написахме законопроекта в рамките на десетина дни, на парламента му трябваше една година, за да го приеме, за да може спокойно безобразията да се вихрят през това време", коментира тя и увери: "Вече за земеделски земи това не е възможно, това не е законова процедура, не е легална процедура".

Тя посъветва собствениците на земи във всеки случай, в който е налице фалшив договор, да се обръщат към прокуратурата. "Преди беше безпредметно, защото нямаше закононарушение – фирмата Х, свързана с едър земеделец, дава под наем вашите земи – това е законно, не се иска скица, това се вписва и тук прокуратурата няма роля, защото реално няма нарушение на закона. По мое настояване това беше променено, така че прокуратурата сега би следвало да се задейства", добави бившият омбудсман.

Къде отиват парите от рента

"Проблем с "белите петна" е, че те се плащат на службата по "Земеделие" - тя ги събира и не е ясно какво ги прави в рамките на поне 10-годишен срок", алармира Манолова и упрекна земеделските служби в липса на активност да потърсят истинските собственици и да ги информират. "Тук електронизацията наистина би решила проблема, ако се даде възможност да подаваш заявление по електронен път", отбеляза тя.

Имате земеделска земя - ако не внимавате, губите повече пари, отколкото мислите

Имате ли земеделска земя, която не обработвате? А може би сте позабравили, че я имате? Или не искате да се занимавате? Във всеки от тез...

Прочети повече

Законът мълчи по отношение на това какво се случва със събраната рента, когато се надвиши 10-годишният срок, подчерта Манолова и посочи, че "по официални данни за стопанската 2018 – 2019 г. събраната рента за "бели петна" е в размер на близо 30 милиона лева или по-точно става дума за дължима сума от 29 560 000 лева". По думите на Манолова, събрани са 96% от тази сума и това е благодарение на текст в законодателството, който задължава ползвателите на "бели петна" да плащат, защото, в случай, че не платят тази рента, те няма да получат европейски субсидии.

Тази разпоредба, за съжаление, не фигурира в случаите, в които става дума за отношения на действителни собственици на земя, които са дали под аренда своите земи, отбеляза Манолова "Едрите земевладелци, които са взели земите им и ги ползват под рента или под аренда, ако решат да не платят дължимата сума, могат да го направят. Те пак ще получат земеделски субсидии, а малкият собственик ще трябва да отиде в съда, където да плати разноските по един скъп съдебен процес, ако иска да получи своите пари", уточни бившият омбудсман. "Това е изключително несправедливо и като омбудсман съм правила предложения в тази посока – за това да се обвърже и плащането на рента на собственици на земеделски земи с получаването на европейски субсидии", добави тя и посочи работещия механизъм - когато кажеш, получаваш европейска субсидия, ако си платиш рентата.

"Ако годишно се събират по 30 милиона лева, за 10 години това са 300 милиона лева и въпросът е колко от тези пари са потърсени и какво ще се случи с тях. До 2015 г. парите се събираха от общините. Какво са направили общините с непотърсените пари за рентни плащания законодателството мълчи и информация от държавните органи липсва", посочи още Манолова и заяви, че от Гражданската платформа "Изправи се.БГ" ще попитат колко са потърсените пари от рентата и колко са изплатени и събрани, къде и как се съхраняват тези по 30 млн. лева на година, тоест над 300 млн. лева за 10 години и направи паралел с парите за язовирите. "Да не стане като с онези 500 млн. лева за язовири, дадени от правителството преди година и половина, за ремонта на едни 418 язовира, но такива язовири не са ремонтирани, а парите ги няма", допълни Манолова.

Мнимите "бели петна"

Освен "бели петна", има и една друга категория земеделски земи, наречени от специалистите "мними бели петна", обърна внимание още Манолова. Това са земеделски земи, които хората обработват, най-често лично, но тъй като не знаят детайлите на българското законодателство, не са спазили процедурата, не са подали съответната декларация пред служба "Земеделие" и техните имоти, въпреки, че се обработват, са включени в т.нар. "бели петна", т.е. шефът на местната служба "Земеделие" ги е разпределил на някой едър собственик, който ги е включил към своите масиви, получава за тях европейски субсидии, но реално ги обработва друг – истинският собственик. "Тук може да се стигне и до колизия, при която този, който е сял, няма да жъне, ще жъне друг, който по документи се води ползвател на тези земеделски земи. Това е проблем, който авторите на законодателството би следвало да признаят, защото това наистина е сериозен проблем", подчерта тя.

Десет собственици в България имат по над 100 000 декара

Десет собственици на земя в България имат по над 100 000 декара - сочи справка на Министерството на земеделието. Според нея 1 861 410 ...

Прочети повече

Колкото повече – толкова повече

Друг проблем, свързан с "белите петна", е, че по начина, по който са регламентирани, те засилват един от основните проблеми в българското земеделие - свърхконцентрацията на земи, категорична е Манолова.

"В момента 1,5% от ползвателите на земеделски земи обработват 82% от земите - става дума за свръхконцентрация, която облагодетелства едрите, тъй като законодателството е написано основно в услуга на едрите и е в ущърб на малките", посочи тя. "Белите петна", както е записано в закона, се разпределят пропорционално на собствеността в съответното землище, така че тези, които имат най-много земи, получават в добавка да обработват най-голям дял от т.нар. "бели петна", което мултиплицира концентрацията в земеделието, поясни бившият омбудсман и заключи: "Тук се прилага принципа "колкото повече – толкова повече", но този принцип по отношение на обработването на земеделските земи е порочен".

Тя припомни, че ЕК препоръчва да се спрат процесите на концентрация на земеделските земи и посочи справедливите поземлени отношения като начин за решаване на социални проблеми, включително демографския. "Държавата трябва да направи това през Закона за земеделските земи, така че да имат причина младите българи не да ходят да берат ягоди, малини и портокали по целия свят, а да ползват земята и да развиват собствени земеделски стопанства".

Автор: Ива Иванова