Работодателите: Минималните осигурителни прагове са ненужни и вредни

Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) изпрати писмо до министъра на труда и социалната политика Бисер Петков с уверение, че се нагнетява напрежение с намерението на МТСП за административно налагане на прагове за минималните осигурителни доходи /МОД/ за 2018 г.

Работодателите се аргументират с това, че МОД, определяни по заемани длъжности и икономически дейности, са регулация, която не се прилага в нито една държава членка на ЕС. Реалното административно увеличение на МОД за 2017 г. възлиза на 2.5%, въпреки че не бе приложено административно увеличаване по реда на чл. 6, ал. 2, т. 3 на КСО. В същото време за първото полугодие на 2017 г. ръстът на средния осигурителен доход е над 6%, а приходите от осигурителни вноски нарастват с над 10% при съпоставими условия. Това още веднъж и категорично доказва ненужността на МОД, а за вредата от тях сме представяли нееднократно аргументи.

Представителите на бизнеса напомнят, че още в началото на т. г. АОБР обяви приоритети, сред които централно място заема ратифицирането на Конвенция 131 на МОТ, приемането на механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ) и законодателни промени за премахване на МОД. Те твърдят, че промените в т. нар. „специфични препоръки за страната“ от последните години показва също, че ЕК също не подкрепя определянето на МОД по длъжности и икономически дейности.

АОБР подчертават, че е налице втвърдяване на диалога и позициите, дори по определянето на механизъм за МРЗ, като на практика се отклонява предложеното от нас пряко прилагане на принципите, на икономическите и социални фактори, регламентирани в Конвенция 131 преди нейната ратификация.

При тези условия и след липсата на каквато и да е готовност за промяна при определянето на МОД, напълно очаквана е и липсата на промяна в позицията на АОБР по преговорите за МОД за 2018 г. В тази връзка считаме за необходимо МТСП да насърчава многократно подкрепеното от работодателските организации основно колективно трудово договаряне на фирмено и браншово ниво, вместо да се тиражират в медиите намерения за административно налагане на нови нива на МОД за 2018 г., при това без предварителен анализ, идентифицирана потребност и свързани последици. Също така е налице пълен контраст с високо оценените от нас усилия на правителството за намаляване на административната тежест, намеса в икономиката и необходимостта от реформиране на анахроничното и негъвкаво трудово законодателство, пишат работодателите до социалния министър, предаде БГНЕС.

Те заключават, че нагнетяването на напрежение в индустриалните отношения може да принуди много браншови организации и предприятия да преосмислят своите позиции в социалния диалог. Ние бихме предпочели диалогът да не се води през медиите, да не се неглижират аргументите ни и да не се игнорират фактите, а да се предприемат допълнителни мерки, в т.ч. на промени в трудовото и осигурително законодателство за повишаване на мотивацията на работодателите и осигурените лица, на ефективността на контрола и противодействие на недекларирания труд, а не защита на една остаряла и неадекватна практика, каквато е административното определяне на прагове за МОД, се казва в писмото.

От своя страна КНСБ също отправи писмо до министър Петков – по повод предложението на Европейската комисия, в Директива 96/71/ЕО относно командированите работници, понятието „минимални ставки на заплащане“ да се замени с „възнаграждение“.

„Ние нямаме обяснение защо, след като се приеха от българската държава промени в Кодекса на труда през 2016 г., в сила от 1 януари 2017 г., при обсъжданията на предложенията на Европейската комисия за промяна на Директивата за командировани работници, българските власти остават с резерв към предложенията на Европейската комисия“, се казва в писмото на синдиката до министър Бисер Петков.

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от ИКОНОМИКА:

Евтим Милошев очаква успешен летен сезон

СЗБ: Българските институции най-сетне поставиха туризма като приоритет

Кабинетът набързо осигури 250 млн. лева за комплекса "Мини Марица-изток"

Сделките с недвижими имоти в Европа удариха 13-годишно дъно

Окончателно: Либерализацията на пазара на тока се отлага

Българският транспортен сектор изисква незабавни действия от Брюксел в отговор на загуби от над милиард лева без сухопътен Шенген

Предизборна идея на ГЕРБ мина през парламента - държавата дава 1 млрд. лв. за държавните мини

Войната в Украйна пълни джобовете на оръжейната ни промишленост: ВМЗ - Сопот с рекордни приходи

По-евтин Великден прогнозират от BILLA България

България единствена в ЕС не е въвела всички облекчения от глобалния корпоративен данък