Расте пропастта между най-бедните и най-богатите в България

Неравенството в доходите е само един от социалните показатели, по които България е в "критично положение", става ясно от последния доклад на Брюксел в рамките на т.нар. Европейски семестър, който следи представянето на икономическите и фискалните политики на страните членки. От тази година обаче Еврокомисията се фокусира върху социалните политики и социалните права на гражданите, които в много държави изостават на фона на възстановяването на европейските икономики след кризата. За целта ЕК вече ще следи 12 показателя, свързани с равните възможности и достъп до пазара на труда, условията на труд и социалното подпомагане и т.н., пише в. "Сега".

КНСБ: Над 5 млн. българи нямат средства за нормален живот

2301 лева са необходими за нормален живот на четиричленно домакинство. Това съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров, който изнесе да...

Прочети повече

България получава оценка "критична ситуация" за половината от тези показатели, а за други три е необходимо да сме "под наблюдение". Това изправя страната ни пред нова опасност да попадне в най-рисковата група на страните с прекомерни макроикономически дисбаланси, от която успяхме да излезем едва през тази година.

Освен неравенството на доходите най-тежко е положението с високия дял от населението, което живее в риск от бедност и социално изключване. През 2012 г. 49% от българите са били в такава опасност. През 2014 г. делът им пада до 40%, но оттогава положението не се е подобрило. Като критична е определена и ситуацията с високия процент младежи на възраст от 15 до 24 г., които нито учат, нито работят - към края на 2016 г. те са 18% от населението.

България получава най-ниската оценка и за ефекта на социалните помощи върху намаляването на бедността, както и за незавидното ниво на дигитални умения - само 29% от българите на възраст между 16 и 74 г. могат да работят с компютър.

С 13.8% рано напускащи училище деца и младежи страната ни попада в по-леката категория - "под наблюдение". Тревожното обаче е, че този процент се влошава - преди 6 години делът на рано напускащите училище е бил 12.5%. Въпреки предприетите през последните години мерки за ограничаване на отпадането от училище те все още не са показали ефективност, отбелязва Еврокомисията. Припомня се, че у нас бе въведена задължителната предучилищна подготовка, екипи от специалисти на местно ниво бяха ангажирани да откриват и подпомагат отпадналите ученици, за да ги върнат обратно в училище, беше организирано и допълнително обучение по български език за ромите и др.

Защо жените вземат по-малки заплати от мъжете?

Социолози обясниха причините за голямата разлика между доходите на мъжете и жените, независимо от практически пълното преодоляване на с...

Прочети повече

Според ЕК под наблюдение трябва да са също така грижите за децата под 3-годишна възраст, както и заетостта, въпреки че тя расте непрекъснато през последните години и вече надхвърля 70%.

Единственият показател, по който България е над средното за ЕС ниво, е равнопоставеността в заетостта на мъжете и жените. Преди дни обаче по повод Деня на жената 8 март бяха оповестени данни, които показват, че по отношение на заплащането има сериозно неравенство между половете - за един и същ тип работа жените в България получават около 30% по-малко от мъжете.

България се изправя пред сериозни предизвикателства и по отношение на част от индикаторите за защита на социалните права, се посочва в последния доклад на Брюксел. Ромите и децата от бедни семейства са със затруднен достъп до качествени образователни и здравни услуги. Разходите за социално подпомагане са доста под средното ниво за ЕС и това допринася за високото ниво на бедност в страната.