Св. преподобни Пимен Велики

Искреността на Пименовото отричане от света била така безгранична, че той се отказал дори от свиждане с майка си, когато тя дошла да навести децата си в малкия манастир. Само по силното настояване на братята Пимен дошъл до вратата, зад която стояла майка му, и й казал: “Мамо, какво повече предпочиташ: да ни видиш тук на земята или там – във вечността? Ако великодушно понесеш временната раздяла с нас, то в бъдещия живот непременно ще ни видиш. Тъй много ние се надяваме на Божието човеколюбие!” “Щом непременно ще ви видя там – отговорил добрата и благочестива майка, - то не желая да ви видя тук.” И утешена с тая надежда, тя си заминала от пустинята, без да прави вече опити да види децата си и да ги отвлича от подвига на избрания от тях живот.

Св. свещеномъченик и апостол Евтих

Свети Евтихий произхождал от град Севастопол. (В древността били известни няколко града, носещи името Севастопол, или Севастия; кой от...

Прочети повече

По-късно преподобни Пимен също така отказал да приеме и управителя на египетската област, който бил чул много за подвижничеството му и пожелал да го посети. Преподобният отказал да го приеме, понеже смятал, че ако висши светски лица, започнат да го посещават, то мнозина и от простия народ ще нарушават неговото усамотение и тогава той ще се подложи на опасност да изгуби смирението и да падне в гордост.

Преподобни Пимен се славел със строгия си живот и имал много ученици, които наставлявал с голяма мъдрост. “Един брат, който живее заедно с други братя – казвал той, - трябва да бъде като каменен истукан: оскърбяван – да не се сърди, прославян – да не се превъзнася.” “Злобата никога не изгонва злоба, но ако някой ти стори зло, ти му направи добро, и твоето добро ще победи неговата злоба!”

Преподобни Пимен починал около 450 година.

Св. свещеномъченик Ириней

Св. Ириней, един от великите отци на Църквата, се родил в Смирна. Той бил ученик на смирненския епископ св. Поликарп. "Аз живо помня &...

Прочети повече

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).