38 Народно събрание гласува новия кабинет, оглавен от Иван Костов

През 1997 г., след сериозна финансова и икономическа криза, довела до хиперинфлация, правителството на Българската социалистическа партия (БСП) с министър-председател Жан Виденов пада от власт в средата на мандата си от 4 години. На последвалите парламентарни избори Обединените демократични сили (ОДС) – коалиция, водена от Иван Костов, печели мнозинство в българския парламент, и той заема поста министър-председател на Република България.

Куба става независима от САЩ република

През 1902 г. Куба става независима република. Приета е обаче така наречената Декларация Плат, съгласно която САЩ имат право да се намес...

Прочети повече

Кабинетът е изправен пред трудната задача да поднови забавените от кризата икономически и социални реформи в България. Костов е първият министър-председател след 1989 г., който остава на поста за пълен 4-годишен мандат. Правителството на Иван Костов стабилизира финансовата система, провежда мащабна, повсеместна приватизация и поставя началото на период на устойчив икономически растеж.

По време на управлението си правителството многократно търпи обвинения от политическите си опоненти в корупция, клиентелизъм и незаконни приватизационни сделки. Основната част от обвиненията са насочени към продажби на минимална стойност на предприятия от т.нар. „Виденов списък за ликвидация и изолация“. Такива са БГА „Балкан“, Кремиковци АД, Видахим и други.

Във външната си политика правителството продължава линията към членство в Европейския съюз. През декември 1999 г. България получава покана да започне преговори за присъединяване, които стартират през февруари 2000 г. Правителството подава молба за членство в НАТО през същата година. През 1999 г., по време на войната в Косово, въпреки оглавените от БСП обществени протести, правителството решава да предостави въздушното пространство на България на авиацията на НАТО за удари срещу Съюзна република Югославия. Същевременно кабинетът отказва на Русия въздушен коридор, за да дебаркира със свой контингент на летището в Прищина, и не допуска бежанци от конфликта в Косово да получат убежище в България.

По негово време в Либия са задържани 6 български медици, обвинени за умишлено заразяване на деца с вируса на СПИН. Тогавашният шеф на Националната разузнавателна служба ген. Димо Гяуров заявява по БТВ в началото на 2007 г., че месец преди арестите е предупредил кабинета какво се готви. Започва съдебен процес срещу тях, придобил особена популярност в последвалите години поради издадените смъртни присъди. По повод вече предявените обвинения за заразяване със СПИН към 5-те сестри и лекаря в публичното пространство се тиражира предполагаемата фраза на Костов за медиците: „Ами ако са виновни?!“ По-късно Костов и правителството търпят критики, че не е обърнато сериозно внимание в началото на процеса и престъпно са бездействали. Костов не се среща с Муамар Кадафи, въпреки че е изрично призован за това от Надежда Михайлова в докладна записка от края на 1999 г. През февруари 2002 г. Народният съд на Либия прекратява делото за заговор срещу държавата, поради липса на доказателства. През следващите години срещу медиците са започнати нови дела, които довеждат до издаване на смъртни присъди.

В СССР е създадено пионерско движение

Под пионерско движение се разбира дейност на детска комунистическа организация, съществувала в бившите социалистически страни. Членовет...

Прочети повече

На 2 март 2001 г. по време на среща с представители на световната Интернет общност обявява решение за компютъризация на българските училища с парите, получени от втория GSM-лиценз. Решението на кабинета му е отменено от министъра на финансите в кабинета Сакскобургготски – Милен Велчев. Иван Костов е член на „Интернет общество - България“ от 2 март 2001 г.

Костов налага виждането си и обединява коалицията Съюз на демократичните сили, като да я регистрира като политическа партия със същото име Съюз на демократичните сили през 1998 г., но скоро след падането от власт през 2001 г. в партията настъпват необратими процеси на разцепление.

По време на своето управление Костов получава от медиите прозвището Командира. Политическите му противници считат управлението му за еднолично, докато неговите поддръжници одобряват категоричната му политическа позиция по спорни въпрос.