На сцената на Болшой театър се състои премиерата на балета Лебедово езеро

Преди това музиката на постановките е подчинена на хореографията и изпълнява поддържаща роля. Чайковски е неудовлетворен и обръща баланса на силите като представя сложна композиция, която доминира над хореографията. Произведението е прието хладно от артистите в театъра – диригентът се оплаква от нейната сложност, а танцьорите, че е „невъзможна за танцуване“.

Роден е Николай Коперник

Николай Коперник (на латински: Nicolaus Copernicus Torinensis, на полски: Mikołaj Kopernik, на немски: Nikolaus Kopernikus) е полски ма...

Прочети повече

Чайковски и щатният балетмайстор на Болшой Юлиус Венцел Рейзингер не си сътрудничат и работата напредва бавно. Рейзингер дори се опитва (неуспешно) да даде определени части на други композитори.

Малко известен факт е, че шест години по-рано – през 1871 г., композиторът пише кратка творба, за да забавлява племенниците си. Чайковски е вдъхновен от посещението си в Нойшванщайн – „лебедовия“ замък на Лудвиг II Баварски.[7]Творбата се казва „Езерото на лебедите“ и е представяна в семеен кръг. Предполага се, че това е източникът на лайтмотива на балета, докато част от партитурите са от загубения балет на Чайковски Ундина.

Първоначалният сюжет следва традиционната линия за балетите по това време. Принц Зигфрид чества пълнолетието си. Негов приятел, виждайки ято лебеди, го приканва да отидат на лов. Младежът попада в сърцето на дива гора, до едно езеро. Огрени от лунната светлина, лебедите губят перата си и се превръщат в девойки, предвождани от Одета. Принцът се влюбва в нея. На следващия ден, на бала в двореца, различни принцеси танцуват в чест на Зигфрид, но той не може да си избере невеста, мислейки си само за Одета. Ненадейно се появява фон Ротбарт с дъщеря си Одилия, която коварно се преструва на Одета. Зигфрид ѝ се врича в любов. Сцената веднага потъмнява, дрехите на Ротбарт падат и той се превръща в демон. Одилия се кикоти. С трясък прозорецът се отваря и се появява Одета с корона на главата. Принцът с ужас пуска ръката на Одилия, хваща се за сърцето и бага от замъка. Последното действие почти напълно съвпада с познатото днес. Героите, съпротивляващи се на машинациите на Ротбарт, загиват в езерото.

Премиерата е на 20 февруари (4 март) 1877 г. на сцената на московския Болшой театър. Сценографи са Карл Валц (2 и 4 действие), Иван Шангин (1 д.) и Карл Гропиус (3 д.). Диригент е Степан Рябов. Балетът се е състоял от 4 действия, всяко с по една картина. В ролите: Полина Карпакова като Одета/Одилия, Станислав Гилерт – Зигфрид, Сергей Соколов – Ротбарт.

Изборът на Карпакова е странен, тъй като прима е Ана Собешчанская. Злите езици говорят, че изборът на Карпакова се дължи не толкова на нейните умения, колкото на влиятелни врагове на Собешчанская.[8] Други източници посочват, че конфликтът произтича от липсата на соло на Одета в трето действие – нещо, за което Собешчанская е настоявала пред Петипа, но композиторът отказал.

Косово обявява независимост от Сърбия

Косово е частично призната държава на Балканския полуостров. До 17 февруари 2008 г. Косово юридически е автономна област в състава на ...

Прочети повече

Приходите от премиерата са разочароващо малко – около 6800 рубли.[Постановката на Рейзингер е приета критично и е свалена от сцена през 1882 г. след 41 представления. Рейзингер включва преклено много танци, които са „бедни и скучни“ и правят сюжетната линия непоследователна. Преобладаващото мнение е, че балетът е „беден на мелодии“ и музиката е „най-слабото място“. Сценичните решения включват картонени крила[8] със залепени пера. Единствените положителни отзиви са за художника Карл Валц и неговата специално разработената сценична технология за осигуряването на мъгла чрез пара.

„В музикално отношение „Лебедово езеро“ е най-добрият балет, който някога съм слушал... Но в танцувално е едва ли не най-казионният, скучен и беден балет, поставян в Русия. “

— Герман Ларош, известен критик

Самият Чайковски пише на своята приятелка Надежда фон Мек, че „Лебедово езеро“ е по-слаб от „Силвия“ на Делиб.

През 1880 и 1882 г. балетмайсторът Йосиф Хансен възобновявава и частично преработва спектакъла. В ролята на Одета/Одилия са Лидия Гейтен и Елена Калмикова, на Зигфрид – Алфред Бекефи..

Никита Хрушчов обявява, че СССР притежава водородна бомба

Водородна бомба (термоядрена бомба) е популярното име на експлозивно устройство, използващо принципа на термоядрения синтез (сливане на...

Прочети повече

През 1901 г. Александър Горски прави нова постановка за московската сцена. Художници са Александър Я. Головин, Константин Коровин и Николай Клодт. Диригент е Андрей Арендс, който редактира и музиката. Одета е Аделаида Джури, Зигфрид – Михаил Мордкин.

През 1937 г. Асаф Месерер заменя трагичната смърт на Одета и Зигфрид с щастлива развръзка. Това става задължителна част от съветския репертоар.