Големият пожар в Москва

Пожарът избухва на 24 юни - няколко месеца, след като Иван IV Грозни е коронясан като първи цар на Русия. Пожарът изпепелява дървения Кремъл, превръщайки в прах няколко от кулите на двореца.

Кристофър Шолс получава патент за пишеща машина

Кристофър Ладам Шоулс е американски изобретател, допринесъл за развитието на пишещата машина. Патентованият от него (със Самюъл Соул и...

Прочети повече

Огнената стихия принуждава да се изселят около 80 000 души, които остават без дом, а жертвите са между 2700 до 3700 (без децата). Пожарът води до широко обедняване на оцелелите. Московският митрополит Макарий е ранен при пожара. Когато митрополитската катедрала „Успение Богородично“ в Кремъл е застрашена от пламъците, митрополита се спуска с въже от стените на Кремъл в Москва река. След инцидента той никога не се възстановява напълно от нараняванията си, въпреки че живее още 16 години след това.

След пожара в Москва упорито се разпространяват слухове, че виновни са роднините на царя по майчина линия от семейство Глински. Това поражда бунт, при който Юри Глински е убит с камъни в митрополитската катедрала „Успение Богородично“ пред ужасения поглед на митрополит Макарий. Братът на Юри - Михаил Глински, опитва да избяга в Литва, но не успява, а неговата майка - Анна Якшич (баба на царя по майчина линия), e обвинена от тълпата в използването на магии, за да се възпламени огънят на пожара.

Бунтовете в Москва довеждат до отстраняване от властта на семейство Глински и в крайна сметка до засилване позициите на младия цар, въпреки че той не отстранява баба си от двореца, както иска тълпата.