Избухва Владайското въстание

На 14 септември Антантата започва настъпление на Южния фронт. На 18 септември след кръвопролитни боеве фронтът е пробит и в българската отбрана зейва пролука от стотина километра. Претърпелите поражение войски при Добро поле отстъпват към старите предели на България. Недоволството на войниците е голямо. На 24-25 септември част от тях образуват първите бунтовнически отряди. Сред тях се заражда идеята за поход към София с цел да се свали правителството и да се накажат виновниците за войната. На 24 септември един въстанически отряд достига Кюстендил и арестува офицерите от установената в града главна квартира на Действащата армия. На път за Радомир се събират около 4000-5000 въстаници. В София цар Фердинанд и правителството търсят изход от създаденото положение.

Започва Великата западна схизма

На 20 септември 1378 година се поставя началото на така наречената Велика западна схизма. Това е период на разделение на католическата ...

Прочети повече

На 25 септември водачите на Българския земеделски народен съюз Райко Даскалов и Александър Стамболийски са освободени от затвора. На следващия ден, заедно с военния министър генерал Сава Савов и социалиста Никола Сакаров, те заминават за Радомир, за да се опитат да разрешат конфликта с мирни средства. Идеята е да се използва тяхната популярност сред войниците, за да се спре отстъплението и да се стабилизира фронтът. Райко Даскалов обаче решава да оглави тяхното въстание. След известно колебания променя своята линия на поведение и Александър Стамболийски. На 27 септември пред ликуващите войници е обявено, че монархията е свалена и България става република (т.нар. Радомирска република). За неин председател въстаниците провъзгласяват Александър Стамболийски, а за главнокомандващ - Райко Даскалов. Въстаническото ръководство бързо и трескаво подготвя настъплението срещу София. Неговите основни сили се придвижват по шосето от Радомир през Перник за село Владая.

По същото време правителството организира своите сили за съпротива. Към 25 септември то разполага в София с 11 пехотни роти с 12 картечници, 2 батареи с общо 6 оръдия и един и половина конни ескадрона, повечето от тях юнкери от Военното училище. През следващите дни пристигат подкрепления, сред които и една германска батарея и четири германски роти. Частите са разположени между склоновете на Витоша при Княжево и района на Захарна фабрика.

На 26 септември генерал Савов обещава да предостави на отстъпващите части влакове, които да ги извозят до вътрешността на страната. На следващия ден няколко влака, както и отделни придвижващи се пеш групи са обезоръжени край София и освободени, но на 28 септември събитията придобиват драматичен характер. По железопътната линия при Захарна фабрика пристига влак с отстъпващи войници. Офицерите, командващи разположените там юнкери, правят опит да започнат преговори, но междувременно от влака откриват огън. Малко след началото на започналата престрелка влакът е подложен на обстрел и от разположените по склоновете на Витоша и в Лагера артилерийски батареи. Това довежда до голям брой убити и ранени, след което войниците от влака се предават. Следващите пристигнали влакове са обезоръжени без инциденти.

На следващия ден Райко Даскалов иска ултимативно до 6 часа да му бъде предадена властта. На 29 септември, след изтичане на дадения срок, въстаниците в три колони настъпват към столицата. Средната колона, в която се придвижва Райко Даскалов, с бой превзема село Княжево. Лявата колона се спуска през билото на Люлин, отхвърля прикриващите правителствени войски при Горна баня. Към 17 часа бунтовниците от дясната колона обхождат Боянския редут и го атакуват от всички страни с удар „На нож“. Привечер настъплението е спряно.

Потушено е Татарбунарското въстание на бесарабските българи против румънската власт

Татарбунарското въстание в българските райони на Бесарабия срещу румънския режим, организирано от Коминтерна, е жестоко потушено от р...

Прочети повече

Забавянето дава възможност на правителствените части да се организират и подготвят по-добре. Рано на 30 септември те преминават в контранастъпление. Тяхното превъзходство в артилерия и картечници се оказва решаващо. Въстаналите войници са разгромени. На 2 октомври е превзет Радомир, с което въстанието е окончателно потушено. Общият брой на жертвите сред бунтовниците е около 400 души, а от страна на правителствените части - 30 убити и 98 ранени.

Източник: Уикипедия