Избухва въстанието на Асен и Петър

Макар че изминало повече от столетие и половина, българите не могат да се примирят с мисълта за загубата на държавната си независимост. В същото време те не успяват да понасят и все по-влошаващото се икономическо положение.

За повод за избухването на въстанието се посочва благоприятната обстановка, създадена в края на 1185 г., когато в резултат на дворцов преврат във Византийската империя настъпват сериозни вътрешни смутове и тя започва да търпи поражения в битките срещу външните нападатели от запад и северозапад. Нахлулите в пределите й нормани успяват да заграбят Албания и Македония и да стигнат чак до Одрин.

Точно в този момент византийският император се решава на една крайно непопулярна мярка - да обложи българското население с извънреден данък, за да напълни хазната във връзка с предстоящата му женитба за унгарска принцеса. Това предизвиква спонтанното надигане на населението в Северна България, към което се присъединяват и част от власите, живеещи отвъд река Дунав.

Църквата Свети Димитър Солунски (Велико Търново), която историческите сведения свързват с обявяването на въстанието на братята Асен и Петър.

Начело на въстанието застават двама заможни свищовлии Асен и Петър, които са недоволни от отказа на императора да им даде исканата от тях прония върху Трапезица и сегашния Царевец. Под тяхно ръководство въстанието през 1186 г. пропада, но след оттеглянето им в Зимнич, на следващата година въстанието придобива организиран характер и победите не закъсняват. За кратко време те освобождават по-главните селища от Северна България (без Преслав) и успяват да проникнат през старопланинските проходи в Тракия. За цар е провъзгласен по-големият от двамата Асеневци - Петър (1187-1196).

Създадена е ВМОРО

На 23 октомври 1893 г. в Солун в квартирата на Иван Хаджиниколов е поставено началото на Вътрешната македоно-одринска революционна ор...

Прочети повече

През лятото на 1186 г. византийският император Исак II Ангел решава да се справи с въстаниците и с голяма войска тръгва срещу тях. При невъзможността да му се противопоставят Асен и Петър са принудени да изтеглят своята войска на север от река Дунав.

След завръщането на императора в Цариград Асен и Петър отново преминават в българските земи и продължават въстаническите си действия. Опитът на императора повторно да ги разгроми не успява и през пролетта на следващата 1187 г. той е принуден да сключи примирие с тях, с което официално признава възобновяването на българската държава на север от Стара планина.

Начело на държавата застава вече като цар Иван Асен I (1187-1196), спечелил голям авторитет по време на въстанието.

Източник: Уикипедия