Родена е Люба Енчева, българска пианистка и педагожка

Първия досег с пианото получава от майка си Невена Енчева, която в Киев е възприела метода на Лешетицки. Едва 10-годишна, Люба се класира първа между 65 кандидати на конкурс в Кралска консерватория „Джузепе Верди“ в Милано, а на 19 години, през 1932 г., я завършва с диплом за „най-висока степен по пиано“, отговаряща на „професор по пиано“.

По-късно специализира в Париж в „курсове за виртуози и интерпретация“ на известния пианист и педагог Марсел Чампи и в Берлин при Едвин Фишер. От 1926 г. изнася множество концерти в България и чужбина. Професор е по пиано в Държавната консерватория от 1963 г.

Акцент в професионалния ѝ път е Международният конкурс за певци и инструменталисти през 1936 г. във Виена. Сред 160 кандидати Люба Енчева е носителка на сребърен медал и медал от лауреатите след Емил Гилелс, Якоб Флиер, Моник Брюшолри. В журито са Емил Зауер, Вилхелм Фуртвенглер, Бруно Валтер, Клаудио Арау.

С композитора Димитър Ненов проф. Енчева поддържа професионални и приятелски контакти още от дните около откриването на новата зала „България“. Заедно с него изпълнява двойния концерт в до минор от Йохан Себастиан Бах с Академичния симфоничен оркестър. На нея се дължи след смъртта на Ненов премиерното изпълнение на концерта му за пиано и оркестър, един от най-трудните в българската клавирна литература.

Роден е Христо Танев Стамболски, български лекар-анатом

Христо Танев Стамболски е български общественик, борец за църковна независимост, лекар-анатом, професор в медицинския факултет в Царигр...

Прочети повече

Заради високия си художествен критерий и принципност проф. Люба Енчева е канена редовно в журитата на повече от 50 най-престижни международни пианистични конкурса – „Пьотър Чайковски“, „Фредерик Шопен“, „Кралица Елизабет“, „Роберт Шуман“, „Й. С. Бах“, „Клод Дебюси“, „Бузони“ и други.

Люба Енчева е гост-професор в най-авторитетната консерватория „Музишино академия“ в Токио. Освен със студентите и майсторския клас, Люба Енчева води и курс за професорите, като ги запознава с постиженията на българската музикална култура.

През 1952 г. получава Димитровска награда, а през 1979 г. е удостоена със званието „Народен артист“.

На нейно име през 2008 г. е учредена ежегодна музикална награда в АМТИИ в Пловдив. На нея е наименувана фондация за изкуства. Съпругът ѝ Александър Петров дарява през 1997 г. родния ѝ дом на фондация „Млади дарования“.