X
 
 

Съставено е четиридесет и третото правителство на България

2224 2
photo of Съставено е четиридесет и третото правителство на България
Снимка: БГНЕС
На 22 срещу 23 септември 1923 г. избухват бунтове в Северозападна България. След десетдневни боеве (Брусарци, Лом, Бойчиновци) армията успява да разгроми работническо-селските отряди. Много от въстаниците, между които и ръководителите Георги Димитров, Васил Коларов и Гаврил Генов, за да се спасят, са принудени да емигрират в КСХС. Въпреки споразумението между ВМРО и БКП (т.с.), че въстание в Пиринския край няма да има, на 23 септември същата година въоръжените комунисти и селяни завземат Разлог. В отговор организацията разрешава на четите си да участват в потушаването на въстанието.

В началото на октомври същата година въстанието е потушено в цялата страна. Неедновременното му избухване позволява на правителството да използва максимално възможностите на малобройната българска армия. БЗНС и БКП (т.с.) понасят тежък удар, а Демократическият сговор стабилизира позициите си. За да укрепи международния си авторитет, новата власт насрочва на 18 ноември същата година парламентарни избори. Те са спечелени с огромно мнозинство от управляващата коалиция, към която се присъединява и БРСДП (ш.с.). Овладяло Народното събрание, правителството получава възможност да продължи борбата срещу БКП (т.с.) и БЗНС чрез законодателна дейност. На 4 януари 1924 г. е гласуван „Закон за защита на държавата“, който забранява организациите, служещи си с революционни методи, и предвижда тежки наказания за привържениците им. Въз основа на него извън закона са обявени БКП (т.с.), Комунистическия младежки съюз, кооперация „Освобождение“, Партията на труда и Общият работнически синдикален съюз. През 1924 г. правителството отменя осемчасовия работен ден в предприятията и аграрната реформа и ограничава участието на студентите в обществения живот. Продължава екзекутирането без съд и присъда на водещи фигури от БКП (т.с.) и БЗНС (Петко Д. Петков, Тодор Страшимиров и т.н.).

Армения получава независимост от Съветския съюз

Армения е древна страна от Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана като част от Европа. Граничи с Турция на запад, Гр...

Основната задача на правителството във външната политика е да се убедят съседите и Великите сили, че България няма реваншистки намерения. Потвърдени са ангажиментите на страната по Ньойския договор и Нишката спогодба. Въпреки това Сръбско-хърватско-словенското кралство и Гърция следят с явно подозрение действията на Демократическия сговор. Сръбско-хърватско-словенското кралство приютява избягалите на негова територия дейци на БЗНС и БКП (т.с.) и поддържа войски по границата. През октомври 1925 г., преследвайки чети на ВМРО, гръцката армия навлиза в Петричко. Тя се изтегля едва след намесата на Обществото на народите (България получава подкрепата на Италия). Гърция се задължава да плати 30 милиона лева обезщетение на България.

В края на 1924 г. правителството стабилизира своите позиции. В промишлеността и земеделието се наблюдава голям ръст на производството. Стабилизира се българският лев и намалява безработицата. В цяла Европа и в България е налице отлив на работниците и селяните от революционната борба. Тези промени не се забелязват от ръководството на БКП (т.с.), което под натиска на Коминтерна продължава подготовката на ново въстание. На „белия терор“ на правителството отговарят с бомбени атентати, убийства на сговористи и поява на терористични чети. На 16 април същата година военният център на БКП (т.с.) подготвя атентат в църквата „Света Неделя“ по време на опелото на о.з. генерал Константин Георгиев (убит от нелегални). Целта е да бъде унищожено присъстващото на ритуала ръководство на Демократическия сговор. В резултат на мощния взрив са убити над 140 офицери, генерали и невинни граждани. Между жертвите няма нито един министър. Царят закъснява за опелото и остава невредим. Атентатът и последвалото обществено недоволство от действията на комунистите дават възможност на правителството да нанесе мощен удар върху БКП (т.с.) и БЗНС. Избит е елитът на организациите. Направена е поправка в „Закона за защита на държавата“, която предвижда смъртна присъда не само на „извършилите общественоопасно деяние“, но и за хората които им помагат.

В края на 1925 г. в Сговора окончателно се обособяват две течения – крайно дясно, начело с проф. Александър Цанков и офицерите от Военния съюз, които са за продължаване на открития терор в страната, и умерено, включващо дейците на старите буржоазни партии (демократите на Александър Малинов и БРСДП (ш.с.) напускат обединението след Септемврийското въстание). Умерените са за възстановяване на правата и свободите, залегнали в Търновската конституция, и за борба с революционните сили посредством законодателни актове и съдилища. Жестокостите, извършени от правителството през септември 1923 г. и в периода април-май 1925 г., довеждат до поредната международна изолация на България. В същото време страната се нуждае спешно от нов заем, който да стабилизира икономическото ѝ положение и да смекчи проблемите на бежанците от Западна Тракия, Добруджа и Македония. Умереното течение в Сговора умело използва проблемите на правителството и предизвиква оставката му в началото на януари 1926 г.

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители
  • Открит е   таен руско-български договор, предхождащ обявяването на Независимостта, с който договор България всъщност става абсолютно зависима от Русия: 1 Открит е таен руско-български договор, предхождащ обявяването на Независимостта, с който договор България всъщност става абсолютно зависима от Русия: преди 3 седмици Профил на трол?
    самия таен руско-български договор е: „Между Негово царско височество великия княз Владимир Александрович и генерал Молозов от една страна – които действуват от името на руското Министерство на външните работи; и негово царско величество княза на България, заедно с високопочтения министър на външните работи Д. Станчев, военния министър Д. Николаев и княжеския български дипломатически агент в П виж още ›› етербург – които действуват от името на България – от друга страна: е сключена в Евксиноград следната конвенция: 1. Българското княжество, като потвърдява своя договор с Русия, сключен в 1895 год. и потвърден в 1898 год., след това отново изменен и потвърден в 1906 год., се задължава към Русия да й предаде напълно върховното ръководство на външната политика, във всичко що се отнася до македоно-одринския въпрос; България се задължава да не повдига самостоятелно този въпрос, нито в бъдеще да се опитва да го разрешава с въоръжена сила. 2. България се задължава в пределите на своята държава да потъпква всяко македонско движение и особено да арестува всички образуващи се на нейна територия чети; Русия от своя страна се задължава да наложи на Сърбия спазването на същия принцип. 3. България признава на Русия и Австро-Унгария съвместното владение в турските провинции, под условието щото в случай на военна окупация цялата земя между Вардар и Черно море да бъде предоставена на българската редовна армия, размера на която ще се определи от българското Военно министерство. 4. В такъв случай руското Военно министерство е, което ще определи военноначалниците, които ще бъдат поставени на чело на българския генерален щаб и на българските дивизии. 5. Две руски кавалерийски дивизии ще навлязат в България и ще се поставят под разпорежданията на българското Военно министерство, най-късно седем деня след отварянето на неприятелските действия между България и Турция, или между Русия и Австро-Унгария от една страна и Турция от друга. 6. България поставя своята флотилия, както и пристанищата Варна и Бургас под командата на руския адмирал, който има върховното началство над руската черноморска флота. България се задължава, през целият период на неприятелските действия да доставя на флотата и на кавалерийския корпус необходимите хранителни продукти. 7. България се задължава в случай на нужда да принуди Румъния към необходимия неутралитет и за тая цел да струпа на нейните граници и зад нейните крепости по дунавската линия необходимото количество войска. 8. В случай на победоносна война България ще получи една трета от военната контрибуция, както и една трета от завзетата територия; тя, в същото време има правото да си осигури един излаз на Егейско море. От друга страна, Цариград остава обекта (целта) на руската акция, за постигането на който, обаче, българската армия ще вземе участие, едновременно със стоварените там по море руски войски, чрез обсаждането на Одрин и форсирането на укрепената линия Чаталджа. 9. Правото да обявява война и да сключва мир принадлежи на Русия. 10. На България се признава правото, да издействува независимостта си от Турция и превръщането си в независимо царство. Русия се задължава в такъв случай да издействува одобрението на подписавшите Берлинския договор велики сили.“ /Публ. във в. „Работнически вестник“, София, 11 декември 1913 г., с. 1-2./
  • на 22 септември е  кончината на Иван Вазов през 1921 г. 1.1 на 22 септември е кончината на Иван Вазов през 1921 г. преди 3 седмици Профил на трол?
    Иван Вазов е награден година след обявяването на независимостта пожизнено с ордена на името на светите братя Крил и Методий. Има голяма символика датата 22 септ., защото в зрелите си години авторът на “Под игото” обръща острото си перо срещу Русия, която “иго ни носи ново” с нахлуването на руски войски в Добружда през 1916 г.Иван Вазов е в обществения комитет, успял да върне началното виж още ›› име на катедралния храм в София от Ал.Невски на “Св. Кирил и Методий” заради руската бомбардировка на мирния град Варна навръх Петковден без да ни е обявила война. И Вазов ли се брои сред “пренаписалите” историята т.н. русофоби - ни дума в негова памет от руските ибрици
    : 2 !
Последно в Актуално