Създадено е Българското опълчение

Първоначалната идея за неговото организиране, структура, задачи и т.н. се разработва от генерал-майор Ростислав Фадеев в записката „Болгарское дело в турецкой войне“. Руското военно министерство, основавайки се на нея, съставя главните положения „за организирането на българската войска“ – проект за създаване на българска въоръжена сила с военно-полицейски, конвойно-етапни и помощни функции в състав от 3 бригади и 6 конни сотни. Предвижда се след Освобождението от тази въоръжена сила да бъде развито пълно опълчение. Окончателното решение за създаването на Българското опълчение е взето от руския император Александър II на 13 ноември 1876 г. по време на съвещание, в което участват великият княз Николай Николаевич и военният министър генерал Дмитрий Милютин.

Родена е Харпър Ли

Харпър Ли е родена и израства в Монровил, по време на Голямата депресия. Сред предците ѝ е генерал Робърт Лий, победеният командир на а...

Прочети повече

На 17 април 1877 г. (по нов стил 29 април 1877 г.) главнокомандващият Действащата руска армия на Балканския полуостров велик княз Николай Николаевич издава заповед № 40 за създаването му[2]. Императорът утвърждава „Правила за създаването на Българското опълчение“. Като основна задача на опълчението е определено оказването на съдействие на руските войски главно чрез поддържане на реда в освободените български земи. Фактическото създаване на съединението започва на 31 март 1877 г.

Още през есента на 1876 година в Кишинев се събират около 700 български доброволци, които са издържани там от Кишиневското българско общество със съдействието на руски славянофилски организации. Първата редовна част на Опълчението е сформирана в Кишинев под ръководството на генерал-майор Николай Столетов в средата на декември – тя се нарича Пеши конвой при главнокомандващия и наброява около 300 души, главно българи от Кишинев и Южна Бесарабия. В деня на обявяването на войната – 12 април 1877 година, опълченците участват във военен парад в Кишинев в присъствието на император Александър II. По онова време Българското опълчение наброява около 1 400 души, половината от тях българи от Украйна и Бесарабия.

В края на април същата година Опълчението е прехвърлено в Плоещ, където към него се присъединяват много доброволци от Сръбско-турската война[4]. Личният състав на опълчението се разраства след преместването на лагера край Плоещ. Формирани са 6 дружини. Броят на опълченците достига 7400 души преди началото на войната. До създаване на планираните конни сотни не се стига. По-късно са създанени още 6 дружини – в началото на войната през лятото на 1877 г.

Подборът на доброволците е извършен от Комисия за приемането на доброволци, която преценява годността на кандидатите за военна служба. В редиците на опълчението са приети българи-доброволци от 14 до 65-годишна възраст. Личният състав е набран предимно от опитни бойци – участници в национално-революционното движение и Сръбско-турската война от 1876 година. Съдействие за набиране на доброволци оказва Българското централно благотворитерно общество в Румъния и Славянските благотворителни комитети в Русия. Опълченците са с права на военнослужещи от Руската армия.

Родена е Анита Лус

Анита Лус е родена на 26 април 1889 г. в Маунт Шаста (Сизънс), Сискию, Калифорния, САЩ. Баща ѝ Ричард Бирс Лус е бил журналист и издате...

Прочети повече