Умира цар Иван Асен II
1241 г.
Възползвайки се от острото недоволство от управлението на Борил, през 1218 нахлул в България и с помощта на руски дружини заел престола. Като владетел проявил изключителни качества. Установил силна централна власт и прекратил вътрешните междуособици. Стремял се да поддържа мирни отношения със съседните държави. Установил приятелски връзки с маджарите, като се оженил за дъщерята на унгарския крал Андрей II - Ана, и в замяна на това получил Белградската и Браничевската област, откъснати от българската държава през царуването на Борил.
Сключен е Кючуккайнарджийския мирен договор между Русия и Османската империя
Договорът от Кючук Кайнарджа е мирен договор от 1774 г., сключен между Русия и Османската империя след Руско-турската война от 1768&n...
И. А. II сключил договор с епирския деспот Òeîдор Комнин (който в своя стремеж да прогони латинците от Цариград също се нуждаел от мир с българите). Установил мирни отношения с латинците и със сърбите. И. А. II се проявил и като опитен пълководец. Предизвикан от Òeîдор Комнин, който през 1224 се самопровъзгласил за император и през 1230 нарушил договора с българския владетел и навлязъл в югоизточните предели на България, И. А. II му нанесъл пълно поражение в Клокотнишката битка 1230. Самият Т. Комнин бил пленен и откаран в Търново. В резултат на тази победа присъединил част от земите на епир-ската държава към България и тя достигнала своето най-голямо разширение. Границите и опрели до Черно, Егейско и Адриатическо море. Тя се превърнала в най-голямата и най-силната държава на Балканския полуостров. Териториалното разширение на българската държава предизвикало сериозни опасения сред латинците. За да предотврати опасността от евентуално тяхно нахлуване, И. А. II започнал преговори с никейците.
През 1232 под въздействието на папата маджарите предприели поход на изток, но били отблъснати от българските войски. През 1233 И. А. II скъсал унията с папата (установена през 1204 от цар Калоян), тъй като римската курия била покровител на латинците. След установяването на военен съюз с никейците през 1235 предприел съвместен поход против Латинската империя, който завършил без успех. Скоро след това, страхувайки се от предстоящ кръстоносен поход, И. А. II скъсал своите отношения с никейците и променил враждебната си позиция спрямо латинците. След като походът от 1239 почти не засегнал пределите на българската държава, И.А.II се опитал да подобри отново отношенията си с никейците, но скоро починал.
Така, в продължение на по-малко от четвърт век, без да води много войни, И.А.II оставил една огромна по своите териториални размери държава. България се превърнала в най-значителния фактор на Балканския полуостров. Макар през по-голямата част от своето царуване И. А. II да отделял повече внимание на своите отношения със съседните държави, той допринесъл не малко и за развитието на вътрешнополитическия живот на страната. По негово време настъпил истински стопански и културен разцвет. Нараснали търгов-ските връзки на България със съседните балкански държави. Българските търговци установили непосредствен контакт и с адриатическата република Рагуза (Дубровник). Оживлението в стопанския живот предизвикало голяма нужда от пари. Това довело до сечене на български монети - медни, сребърни и златни, извършено за пръв път в историята на българската държава. След скъсване на унията с папата И. А. II възобновил Българската патриаршия (1235). С редица грамоти предоставил щедри дарения на голям брой български черкви и манастири.
По време на престоя си в Галицко-Волинското княжество Иван Асен се жени за Анна, от брака с която има две дъщери (известно е името само на едната от тях – Мария). От брака си с унгарската принцеса Анна Мария (сключен 1221) има четири деца: Елена, Тамара, Калиман и дете, чийто пол и име не са известни. По-новите изследвания изказват тезата, че Теодор Комнин се провъзгласява за император през 1228 г. (или 1227), като поставят съюза между Епирската държава и България в периода след коронацията. Съюзът е скрепен с династичен брак между дъщерята на българския цар Мария и деспот Мануил, брат на солунския император. През 1228 г. умира латинският император Робер дьо Куртене и за император е обявен малолетният му брат Бодуен II. В науката съществува тезата, че латинските барони предлагат на българския цар династичен брак между малолетния Бодуен и дъщеря на Иван Асен II. Именно в контекста на тези българо-латински преговори трябва да се търси причината за внезапния поход на Теодор Комнин срещу България, завършил с разгрома му при Клокотница (9 март 1230). Съществуват и мнения, категорично отхвърлящи тезата за българо-латински съюз, но приемащи, че в действителност през 1228 г. латинските барони предприемат един дипломатически ход с цел неутрализиране на българо-епирския съюз.
Битка на Каталунските полета - последната между римляните и хуните на Атила
Битката на Каталаунските полета (северна Галия) е последното голямо сражение в Античния свят, в което римляните спират ордите на хун...
Цар Иван Асен II присъединява към българските територии голяма част от Тракия, Македония, Велика Влахия и Албания. През 1231 г. за латински император бил провъзгласен Жан дьо Бриен, а цар Иван Асен II потърсил сближаване с Никейската империя. В по-новите изследвания се изказва тезата, че цар Иван Асен скъсва унията с Рим още през 1231 г. и нахлуванията на унгарците в областта на Белград и Браничево (1232 г.) са инспирирани от папа Григорий IX. Крахът на Теодор Комнин при Клокотница довел и до детронирането от страна на сръбските властели на неговия зет сръбския крал Радослав (1227-1233) и поставянето на престола на неговия брат Стефан Владислав (1233-1243), който бил женен за дъщеря на българския цар.
През 1235 г. българо-никейският съюз е скрепен с династичен брак между осемгодишната Елена и единайсетгодишния син на Йоан Ватаци Теодор Ласкарис. Според клаузите на договора никейският император трябва да съдейства за възстановяването на българската патриаршия. През 1235 г. на събора в Лампсак архиепископ Йоаким бил ръкоположен за български патриарх под името Йоаким I. През лятото на 1235 г. българи и никейци предприемат неуспешна обсада на Константинопол. Смъртта на Жан дьо Бриен през 1237 г. довела до сключването на антиникейски българо-латински съюз, проява на който била обсадата на крепостта Цурулум (Чорлу). Чумната епидемия в Търново, както и смъртта на българската царица и едно от децата на Иван Асен II, довежда до подновяването на съюзните отношения с Никейската империя.
Според изворите Иван Асен II умира около празника на св. Йоан (24 юни) 1241 г. През 1230 г. Иван Асен посещава Света гора и издава хрисовул за светогорския манастир Ватопед. Богато надарен бил и Зографският манастир. През същата година българският цар издава грамота (Дубровнишка грамота), с която дубровнишките търговци получават право на свободна търговия в българските земи.
Източник: Уикипедия
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от ХРОНИКИ:
Роден е Атанас Натев, български философ
Христо Проданов става първият български алпинист, който изкачва връх Еверест
Открита е Казанлъшката гробница
Състои се премиерата на българския игрален филм "Първи урок"
Редактор:
Яна Баярова
Етикети: На този ден