В Браила е създадено Българското книжовно дружество, трансформирано по-късно в БАН

В рамките на учредяването е приет Устав на Дружеството (на 29 септември) и е избрано негово ръководство – първите „членове на научна книжовна дейност“: Марин Дринов (председател),Васил Стоянов и Васил Друмев. Избрано е и петчленно Настоятелство на Дружеството,[9] което трябва да се занимава с финансовите и „материалните“ въпроси.През този период БКД събира и ръководи дейността на българските учени, като издава и своя печатен орган „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“ (1870 – 1876) в Браила.

Родена е Александра Адлер, австрийска невроложка

Родена е на 24 септември 1901 година във Виена, Австро-Унгария, второ от четири деца в семейството. Следвайки стъпките на баща си, полу...

Прочети повече

През 1871 г. е избран първият почетен член на БКД – Гаврил Кръстевич. През ноември 1878 г. дружеството премества седалището си от Браила в София.

След Освобождението, с усилията на Министерството на народното просвещение, Българското книжовно дружество постепенно се превръща в действителна национална академия на науките, с отделянето на 3 клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, а членовете му биват почетни, редовни и дописни. Изтъкнати представители на различни клонове на науката и културата стават членове.

Периодичното списание на БКД започва да се издава отново (1882 – 1910) в София. Дружеството възстановява своята материална среда и активизира дейността си след 1884 г., когато са избрани няколко десетки нови действителни членове и Софийската община му дарява терен за строителство на собствена сграда на улица „Цариградска“.

От 1898 г. председател на БКД е Иван Евстратиев Гешов.