Асен Блатечки пред Actualno.com: В истинския живот никога не играя роли

Нека започнем с тривиалния въпрос: Откъде и как стартира Вашата кариера на актьор и защо се посветихте точно на тази професия? Носител сте на не една и две шампионски титли в спорта. Защо не предпочетохте спортна кариера, например?

Когато бях на 18 г. трябваше вече да решавам как да продължи животът ми и си дадох сметка, че със спорта ще имам развитие през следващите 10-15 години най-много, ако съм щастливец и късметлия. Равитието ми в спорта трябваше да бъде или учител по физическо, или треньор. Седнах да помисля коя е най-интересната професия и как най-интересно мога да си прекарам живота и не се сетих за друго, освен за актьорството.

Не сте за първи път в Асенoвград – какви са Ви впечатленията от асеновградската публика?

Много топли хора. Точно това си говорихме с колегите, след края на постановката, че е много приятна, интелигентна и сърдечна публиката тук. Хваща веднага всичко. И най-малките нюанси. Въобще южняшката публика е много приятна и Асенoвград не прави изключение.

Коя роля досега е докоснала сърцето Ви най-силно?

Не мога да определя коя. Всички. Или поне голяма част от тях. Всички роли си ги обичам.

Кой от героите, в които сте се въплъщавали, е бил най-забавен и как успявате да не се разсмеете на сцената – мислите ли си за нещо тъжно, за да балансирате, например?

Много често се разсмивам на сцената. Често се случват някакви смешни неща. Аз много обичам да разсмивам колегите си по време на постановка. Тази роля - на частен детектив в „Око под наем“- е една от най-забавните. Такива са още и ролите ми в „Смях в залата“ и „Когато котката я няма“. И не. Не си мисля за нищо тъжно. Просто успявам да се овладея и умея да се забавлявам.

Не можем да пропуснем и темата за личния живот – как семейството приема професията Ви. Доста често пътувате и липсвате от вкъщи?

Нормално. Подкрепят ме, какво да правят /смее се/.

Свързани ли са Асен Блатечки и героите, в които се превъплъщавате, или успявате да разграничите личния живот от професионалния?

Със сигурност са свързани, защото всяка една роля, която играя, излиза от мен. Така че при всички положения има част от мен във всяка една роля.

Един от любимите ми въпроси: Коя е най-трудната или най-важната роля, която сте изиграли в „живия“ живот?

Аз не играя роли в „живия“ живот. Това е все едно някой спринтьор или атлет да тича в живота постоянно. Напротив, случва се обратното. В живота трябва да си почиваш от тези неща, според мен.

Какво дете бяхте, правехте ли бели?

Палаво и свободно дете бях. Много и всякакви бели съм правил.

Успяхте ли да запазите детското у себе си?

Всички актьори, според мен, наистина трябва да са запазили детското у себе си, иначе не могат да истински артисти.

Често ли се налага да импровизирате на сцената и бихте ли споменали някоя по-смешна ситуация?

Да, налага се. В тази постановка също импровизирах и Ива се разсмя на сцената много. Моментът, в който имитирах, че си заключвам устата с въображаем ключ, и след това, когато си тръгнах, търсех ключа, за да си отключа устата - това го няма в сценария, но се получи доста забавно.

Какъв жанр театър се разиграва в България в момента и защо, според Вас?

Трагикомедия се разиграва в България и не в момента, а в последните 150 години. Защото сме трагикомични, наистина. Защото сме в тази трагедия постоянно и това вече става смешно. Да си българин е диагноза, според мен.

От какво се нуждаят българските кино и театър в момента?

Емили Бар разказва история за порастването, която започва с една целувка

Емили Бар работи като журналист в Лондон, но винаги е копняла да пише книги в тиха и уютна стая. Предприема едногодишно пътуване в Азия...

Прочети повече

Театърът си е ОК. Киното се нуждае от идеи и средства, защото то е много скъпо занимание. Но ако имаш добри идеи понякога и парите не са толкова голяма пречка. Това са най-важните неща. За да вървят киното и театърът най-важни са идеите.

Коя е най-голямата саможертва, която сте правили заради професията си?

Аз не възприемам професията си така. Но все пак, това е липсата на време за децата. Опитвам се да го наваксам винаги, когато мога.

Как преминава един почивен ден или свободното време на Асен Блатечки?

Аз нямам почивен ден и свободно време.

Бойко Манев пред Actualno.com: България вече не търси туристи на всяка цена, а туристи с приоритети

България разчита много на туризма за развитието на своята икономика, но дали и тази година, подобно на предходната, ще ни донесе ръст...

Прочети повече

Какво бихте посъветвали младите актьори, които тепърва стъпват на сцената?

Да мечтаят и да си преследват мечтите. Най-важното, според мен, е да се забавляват и да не се взимат твърде насериозно.

Ролята Ви в „Бензин“ е доста въздействаща и впечатляваща - какво е посланието, което Дим иска да каже на зрителите?

Според мен го казва и хората го разбират. Мога да Ви отговоря но няма, защото ако един художник трябва да си обяснява какво точно е нарисувал, значи не си е свършил работата.

Интервю на Атанаска Маркова