Сценаристът Симона Попова: На първо място е "Аз"-ът на детето и после идва ролята

- Г-жо Попова, актьорите отново показаха като гилдия, че могат да обединяват усилия в името на обща кауза. На фона на разединението на обществото по много значими теми и проблеми, създадохте „Асоциация на детските театрални школи”, която председателствате. Кои са членовете-основатели и кой Ви подкрепи?

На 03.12.2020 и на 12.01.2021г. се проведе предучредително и учредителното събрание на Сдружение с нестопанска цел в обществена полза с наименование "Асоциация на частните театрални школи". Още на 11.01.2021 пуснахме и отворено писмо до всички държавни, общински институции и някои водещи медии, които според нас би трябвало в двуседмичен срок да откликнат на поставените в него въпроси и казуси. В рамките на отминалата седмица получихме писмо за подкрепа от председателя на САБ - Христо Мутафчиев, а на 18.01.2021г. говорих и с ректора на НАТФИЗ. проф. Станислав Семерджиев. Очакваме и писмо от Академията, след като се запознаят с учредителите, мисията и целите на организацията ни. За нас тези две институции са определящи, имайки предвид тяхната браншова, социална, културна и образователна значимост. Това, че именно те са първите, които ни подкрепят е доказателство, че членовете на нашата организация са фактор за подпомагане на развитието на подрастващите в личен, а в не малко случаи и професионален план. Сигурна съм, че няма да останем неразпознати и за министерствата на финансите, образованието и културата, които са и основните адресати на писмо ни. В него ние ясно и точно посочваме проблемите си и представяме предложения за решениято им, очаквайки дългосрочен диалог. Разчитаме на съдействие и създаване на условия за дългосрочна подкрепа на сектора ни, като предлагаме специалисти, които при необходимост да участват в изработването на политики и стратегии, разбира се в обозримо бъдеще.

- Какви цели си поставяте и как виждате развитието на децата във времето? Какъв ще бъде първият Ви съвместен проект?

На този етап работата с децата е приоритет на всяка една от школите, съобразена с конкретни проекти и методи на работа. Всички ние не преустановихме дейностите си по време на извънредните мерки и намерихме креативни решения за реализация на различни проекти- филми, радио-театър, телевизионен театър, онлайн миниатюри, издаване на книги и други форми.

Всички ние очакваме срещите на живо с децата, за да довършим и започнатите си сценични проекти. Ангажираните деца на всяка една от школите са най- малко по 50 на възраст от 7 до 19 години и във всяка една възрастова група се създава всеки сезон отделен проект, в повечето случаи театрална постановка, мюзикъл или сценичен показ, съобразен с възрастите им и много често с учебните материали, включени в програмите на МОН. Като вземем предвид, че всяка постановка, поради условието, че е създадена с участието на подрастващи се превръща почти веднага в потенциален интерес на техните връстници, може да си представите за какъв брой деца говорим. И в качеството им на участници и в качеството им на публики.

Всички пандемични проекти от една страна създадоха нови форми на дейностите ни, а от друга съхраниха и развиха духа на децата не само в професионален, а и в личен план. В момента създаваме вътрешна мрежа за обмяна на опит, техники и практики, които да послужат за основата на партньорства между отделните членове. Надяваме се да бъдем подкрепени на национално и общинско ниво, за да организираме събития в столицата и страната за срещи между децата под формата на фестивали, семинари и творчески лагери. Приоритет на Асоциацията на частните театрални школи е и професионалния диалог със структурите на образованието като цяло и намирането на по-широко приложение на нашите продукти сред подрастващите и програмите за обучение.

- Вие бяхте коуч тийчър на двете забележителни малки госпожици, които са в центъра на новия немско-български филм "Кръвта на пеликана". Това е част от пряката Ви работа с деца. Разкажете за това предизвикателство.

Тези две забележителни деца са Катерина Липовска и Аделиа Оклепо в ролите на 5-годишната Рая и 9-годишната Ники, българчета, осиновени от Вибке (Нина Хос)

„Чилдрен-актинг-коуч” е задължителна позиция в световното и европейското кино. В превод това е "ментор актьорска игра - деца". Тази позиция е от изключителна важност както за детето-артист, така и за режисьора. Менторът е фигура, която разработва ролята с режисьора без детето, съобразена с идеята, целите и конфликтите на сценария. В повечето случаи тази разработка се налага да бъде трансформирана за детето и в предварителни репетиции, разработена на „детски език”. Когато то отиде на снимачната площадка, е подготвено и спокойно. На този етап в академията вече има и такива дисциплини, които са обвързани и с детска педагогика, които са задължителни за режисьорите и продуцентите. Адмирации на НАТФИЗ и новите програми, които разработиха и разработват.

„Кръвта на пеликана”, немско-българска продукция с изпълнителен продуцент "Мирамар Филмс" в лицето на Мила Войникова, мисля, че е един от филмите с най-голямо участие на деца в последните години в жанра драма. Кастингът за детските роли в тази продукция продължи 7 месеца. Подготовката им за ролите - повече от три месеца, като всекидневно учиха немски, тренираха конна езда и имаха часове по актьорство.

Аз, като техен „ментор по актьорска игра” бях в постоянна връзка с режисьора на филма Катрин Гебе.

Изключително трудните им роли бяха разработени на разбираем за тях език, целите и задачите бяха съобразени с изискването на режисьора. Базирах работата си на мои техники, разработени въз основа на детската педагогика и психоанализа, както и на актьорски методики за работа с деца, изпитани през годините. На първо място е "Аз"-ът на детето и после идва ролята. Когато става дума за голяма роля, каквито са ролите на Рая и Ники във филма, е много рисковано детето да не загуби себе си, влизайки в ролята. Все пак тези деца репетираха други персонажи близо година. Ето тук е голямата работа на ментора, да изгради сценичен образ, но да запази личността на детето-актьор. И мисля, че заедно с Катрин успяхме.

През последния месец на репетициите - август, с децата живеехме в гората на Иракли и репетирахме там.

Учителката им по немски също беше на палатка и ежедневно работеше с тях. Заниманията им по немски и близостта до природата им даде спецификата и настроението за ролите, които трябваше да пресъздадат.

Постоянно ме питат: „Тези роли не са ли прекалено тежки за деца, особено за 6-годишната Катерина и не натовариха ли детските им сили?”

Отговорът ми е категоричен – „не”. Децата вярват в това, което им кажеш. Катерина беше убедена, че ролята й е на дете, което иска да бъде ветеринарен лекар, майка й не е съгласна с това и иска тя да е космонавт. Оттам произтичаше основният им конфликт и споровете им във филма. Естествено имаше и текстове, които с Катрин не й преведохме. Може би и това е една от причините, детето което играе тази роли да не е от Германия. Целият българо-немски екип на терен използваше имена на сцените, които бяха с детски наименования, а не със заглавията им по скрипт, а в края на снимачния процес продуцентът Верена Хьофт лично връчи на Катерина „Диплом за Ветеринарен лекар” от „Юнафилм” – Германия.

Продуцентът – Верена Грефе Хьофт и изпълнителният продуцент – Мила Войникова се постараха да организират в седмицата преди снимките децата да се срещнат и опознаят с Нина Хос и Муратан Муслу.

„Беше истинско преживяване и се почувствахме с тях както семейство” – разказва Аделия Оклепо.

А малката Катерина добавя: „Нина е добра актриса, но не играе толкова добре боулинг”

Катерина Липовска и Аделиа Оклепо в ролите на 5-годишната Рая и 9-годишната Ники, българчета, осиновени от Вибке (Нина Хос)

- Филмът бе представен във Венеция. Какви са отзивите?

Това преживяване беше нещо, което за мое съжаление огромна част от големите ни български актьори не изживяват тук в България. Филмът беше оценен не само от критиците, все пак той откри „Хоризонти”, но на децата-актьори беше отдадена нужната професионална оценка. На пресконференцията те застанаха пред над 200 световни журналисти и говореха за България. Тези две малки дечица стояха там и представиха нашето кино толкова достойно и спокойно, че беше удоволствие да ги гледаш и слушаш. Престоят във Венеция продължи около четири дни, в които, където да отидеха - на площад "Сан Марко", в супермаркет и дори по корабчетата, винаги се появяваше човек, който ги поздравяваше и искаше да се снима с тях. Чудесно е, че миналата година се случи и прецедент на „Златната роза” във Варна - връчиха актьорска награда на Катерина и Ади за тяхното изключително актьорско постижение. Пожелавам им да не загубят себе си по червените килими вбъдеще и да носят вярата, любовта и естествеността в сърцата си, защото техните са много големи.

- Новият живот на филмите в периода на глобална пандемия е в стрийминг платформите. Къде могат читателите да гледат новите български филми?

За щастие платформата „Neterra.TV+” се зае със задачата да излъчи филма и всеки, който иска може да го гледа там. "Кръвта на пеликана" е първият филм, който има онлайн премиера и съм сигурна, че това е едно добро начало за него на българския кино пазар.

Децата във Венеция

- Само преди месец организирахте още една премиера. Каква е съдбата на проекта Ви с моноспектакъла на Калина Липовска. Там са намесени Мариус Куркински, Веселин Калановски?

Това е моноспектакъл на Калина Липовска по текстове на Чехов, на който аз съм режисьор, а неин ментор е Веселин Калановски. Той подкрепя и напътства дейността на школата ни от години. Калина е на 18 години и иска да се занимава с кинорежисура. В школата е вече 12 години и има участия в над 20 спектакъла. С Весо се познават от 12 години и той и е не само ментор, но и приятел, все пак двамата са зодия Козирог и се разбират по своему. Спектакълът се играе в НОВ ТЕАТЪР НДК и на много сцени в провинцията. Името на Мариус е свързано с гласа му, който звучи в началото на представлението с монолога на Вселенската душа от пиесата „Чайка” на Чехов. Подборът на разказите в спектакъла е негов, разработен в проект на частен театър "Инверсия", на който той самия беше и режисьор преди 20 и повече години. В разговор с него, г-н Куркински заяви подкрепата си и каза, е с нетърпение очаква след извънредните мерки да има възможност да присъства и в салона.

Това е само един от спектаклите на Арт асоциация "Водолей", чиито заглавия са свързани с автори като Бертолт Брехт, Софокъл, Вазов, Вапцаров, Шекспир, Оскар Уайлд, Ханох Левин, Радичков, Йовков, В.Петров и много други.

С Нина Хос, която играя Вибке от филма

- Какво планирате за 2021г? Вие се занимавате и с документално кино? Проектите Ви са в подкрепа на образователни програми, за разширяване кръгозора на децата. Имате вече талантлив екип и много последователи сред детската аудитория.

В момента с Виктор Николаев, с когото сме ангажирани в Асоциация „Водолей” и „Асоциация на частните театрални школи”, на първо място се опитваме да съхраним духа на възпитаниците си и вярата им в това, че изкуството може да спаси света, особена сега. Това е мисията ни. Да им помагаме да се изградят като личности в тези объркващи за младите хора времена.

А по отношение на работата ни, създаваме и възможност на най-големите ни възпитаници да експериментират по отношение на своето бъдещо професионално развитие не само в сферата на актьорството. В качеството си на доброволци към нашите най-нови кино и литературни проекти, им даваме възможност да вземат участие в тях като:

Стажант драматург и редактор на текстове (Евтим Шушолов)

Стажант продуцент (Явор Цаков)

Стажант оператор и монтажист (Мартин Ромеов, Николай Зарков)

Стажант кино-режисьор (Калина Липовска)

С този екип на първо място се опитваме да издадем заглавието ”Гласовете им чуваме” – това е книжка с 45 авторски стихотворения на възпитаниците ни, която в момента оформяме дезайнерски, като целта е под ръководството на художника Венцислав Илиев те да създадат и авторски емоционални рисунки към всяко едно от стихотворенията. Проектът е частично финансиран от програма "Творчески инициативи" на НФК към Министерството на културата.

На второ място трябва да реализираме три художествено-публицистични филми за Петко Славейков с деца от филиала ни в град Велико Тълново, филм за Йордан Йовков с децата ни от София и филм за Иван Хаджийски с деца от театрална школа „Нюанси” от Троян, с които сме в партньорство.

Предстои ни и честване на 13 години ШКОЛА ВОДОЛЕЙ, на което ще представим книгата си, съпроводено с изложба, а наш специален гост ще бъде Васко Кръпката, чиято музика е действащо лице във филмите в Youtube канала ни “ГЛАСОВЕТЕ ИМ ЧУВАМЕ”

Категорично заявявам, че и всички учредители на „Асоциацията на частните театрални школи” имат не по-малко проекти от нас и това е причината, поради която ние всички смятаме че децата на България имат своето достойно място в културния и образователния живот не само на страната, но и в европейски и световен мащаб. Ето защо те трябва да бъдат подпомогнати в своето развитие на национално и общинско ниво.

Сигурна съм, че институциите ни няма да си затворят очите за децата ни.

Интервю на Божидара Димова