Стефан Данаилов: Несбъднатата ми мечта е да пътувам из света

Биографичната лента разкрива какво е да станеш, може би, най-известният и обичан човек в България, когато си едва на 27 г. И освен това, да останеш такъв чак до 75-тата си годишнина. В последните години Стефан Данаилов остана за по-дълго у дома си и се оттегли от актьорския, политическия и светски живот. Това решение бе вследствие на претърпяно сериозно заболяване, с което той успя да се пребори. Но и в крайна сметка, годините също си казаха думата. Надежда и сила за живот му дават, както неговите студенти, така и двамата му сина.

Във филма „Монолог“ професорът казва, че е разбрал едно: „плащайки данък обществено мнение“, той вреди единствено на себе си. Това е една от причините, които успяват да разклатят неговото здраве. Във филма Данаилов говори за трудностите и радстите в живота си, за ролите, за сина си и за жените, които и до днес се обръщат към него с уважение и любов. Професорът казва „Аз съм приятел за дълъг път!“, посочвайки лоялността си, като качество. Заглавието „Монолог“ е малко по-различен от книгата, посочва авторът Георги Тошев. Филмът прави ретроспекция на кино и телевизионната кариера на Стефан Данаилов.

Актьорът се среща неочаквано с няколко от най-известните си герои. „Професорът никога не е провеждал монолози - това му е първият.“, обяснява Тошев. Лентата е снимана в продължение на около 10 часа, с кратки прекъсвания. Не е случен фактът, че именно Асеновград е избран да бъде част от международното турне, в което биват представяни и книгата, и заглавието „Монолог“. Това е градът, в който през 1980 г. е заснета голяма част от филма „Дами канят“, в който основна роля играе Стефан Данаилов. Публиката в Асеновград приветства представянето изключително топло и с бурни аплодисменти. По-възрастните асеновградчани си спомниха с носталгия снимачните дни на центъра в града. По-младите с възхищение и интерес гледаха с притаен дъх биографичния едночасов филм „Монолог“.

Екипът на Actualno.com не пропусна да разговаря и в Асеновград лично с Георги Тошев - създателят на лентата.

Ето какво сподели той!

Предвид, че сте автор на доста филми, защо избрахте този да бъде точно за личността на професор Стефан Данаилов?

Защото смятам, че в нашата нова история няма толкова безспорни личности. Или ако има, те са много малко. Стефан Данаилов е един от тях. Ние можем да спорим с него за различни неща. Но той е безспорен, като талант и най-вече като едно категорично и трайно присъствие в българския духовен и политически живот. Затова смятам, че за хора като него трябва да се говори и да има създадена не една книга. Защото такива личности могат да бъдат модели за подражание и вдъхновение. Неслучайно той е толкова обичан от студентите си - защото връзката с човек, като Стефан Данаилов, променя понякога цели съдби и помага на младите да намерят себе си и да си хванат, както казваше баба ми – пътя.

А Вас как Ви промени разговорът, филмът, изобщо комуникацията със Стефан Данаилов?

Ние с професора преминахме през различни фази на общуване. Защото не е лесно да си спомняш и да подреждаш спомените си. В съзнанието изплуват много забравени моменти. Спомняш ли за хора, които си напуснал или те са си отишли от теб. Това е един много сложен и труден процес. А с професор Данаилов най-образно видях през какво минава човек, който поставен в обстоятелства – в случая написването на една книга – е принуден да си спомня. Тази динамика, с която ние общувахме, беше много важна за мен. Стефан Данаилов ме научи на търпение и да не се вглеждам толкова в дребните детайли. Най-важният съвет от него е, че не трябва да плащаме данък обществено мнение. Понякога това може да бъде разрушително.

Защо лентата за Стефан Данаилов е снимана в черно-бели кадри и в изключително близък план, с изключение на финала?

Когато Стефан Данаилов говори, той е добре да бъде чут. Когато преживява много емоционално моментите от своята изминала кариера, а и от личния си живот, трябва да бъде видян отблизо. Защото много често, отвъд думите, в дребните жестове и тикове на нашите лица се съдържа много повече от това, което можем да кажем. И при цялата си откровеност, аз исках да запечатам Стефан Данаилов такъв, какъвто съм го видял в края на 2017 г. Неслучайно филмът е сниман месец преди рожденния му ден. Исках да бъдем максимално близо до неговата 75-та годишнина. Защото тази лента е документ за едно време, в което ние сме се срещнали. А и повечето му филми са черно-бели, за щастие или за жалост. Естетиката на този вид кадри винаги е много по-концентрираща. А цветът добавя различни нюанси и може да разсейва. Исках формата на „Монолог“ да бъде видяна и почувствана от зрителя така, както аз се чувствам, когато разговарям с професора.

Емоционален и открит ли е Стефан Данаилов - виждаме, че във филма не крие сълзите си от щастие, носталния и малко тъга?

Много е емоционален. Толкова е щедър на емоции, че понякога си мисля, че чак е изпепеляващо това, което преминава през него. Професор Данаилов е много открит. Той е човек, който няма заден план и мисли. Аз харесвам такива хора, защото дори и да не съм съгласен с него, мога да споря. Професорът притежава културата на дебата. Не са много политиците и обикновените граждани, с които се срещам, готови да чуят чуждото мнение и да отстояват своето. Стефан Данаилов не е пестелив откъм емоции. Той е истински човек от кръв и плът и това е най-хубавото – актьорската маска, която е придобил след толкова дългогодишна успешна кариера, не го е променила, не го е направила безчувствен. Успява да разграничи ролите от личния си живот. И това е много важно, защото ние аплодираме героите му, но аз аплодирам и човекът Стефан Данаилов и способността му да бъде себе си.

Какво послание отправят биографичните филм и книга за Стефан Данаилов?

Много ме е страх да отправям послания във време на толкова различни и понякога фалшиви послания. Аз се радвам, че и книгата и филмът по свой начин, или поне това е обратната връзка до момента, вълнуват хората, които се срещат задочно със Стефан Данаилов. Пожелавам на всички тях да го видят „на живо“ и да имат щастието да общуват с него. Пазя се от послания, но ми се иска и книгата и филмът да бъдат достатъчно фокусирани и концентрирани върху тази личност и този наистина необикновен живот.

Трудно ли е да се направи филм и да се напише книга за човек, като Стефан Данаилов?

Не е лесно. Но ако личността толкова много те е превзела и провокирала, искал си да се докоснеш до нея и тя ти дава всичкия шанс на света да го направиш - тогава трябва да се възползваш и да бъдеш смел. Професор Стефан Данаилов помогна на мен и на целия екип да бъдем по-смели в доближаването си до него. И мисля, че това, колкото и да е нескромно – личи.

Лентата „Монолог“ показва откъси от множество филми. Разкрива противоположностите в ролите, в които Стефан Данаилов се е въплъщавал през годините. Обяснява и, че е влязъл временно в политиката, за да лобира за развитие на културата и изкуството в България. За преподаването в университета споделя, че студентите го зареждат емоционално. В края актьорът споделя пред всички, че несбъднатата му мечта е да пътува из света с любимата жена, но по-рано твърде голямата му ангажираност, а сега - здравословното му състояние не позволили това.

„Аз съм видял много, но и много малко съм видял! Сънувам как тичам, изминавам километри. Затова живейте живота си като хората, докато сте млади. Защото младостта е веднъж!“, отправя съвет професорът към своите студенти, почитатели и зрители на „Монолог“. Премиерата в Асеновград приключи със снимка на ентусиазираната публика, за да покаже Георги Тошев на Стефан Данаилов, че „вие сте били тук, на премиерата на филма в града“.

По статията работи Атанаска Маркова