X
 
 

Как беше написан най-смешният текст (Разказ)

Още от автора

Ето как се случи това…

Авторът стоеше пред съвършено белия файл. Нащрака първото изречение. Кръстоса крака под бюрото и се отпусна на облегалката. Имаше болезнен кокоши трън на петата.

Поразсъждава върху това и написа второто изречение.

После третото и четвъртото. От най-смешния текст, писан някога.

Тогава през отворения прозорец, на мокета в стаята, глухо тупна безжизнен гълъб.

Авторът незнайно защо се засмя и написа петото изречение от най-смешния текст на Земята.

За лека разтуха отвори интернет браузъра си. След миг попадна на впечатляваща снимка. Слабичко чернокожо момченце лазеше в прашната земя, а зад него грамаден лешояд лакомо переше крила.

Авторът затвори браузъра и написа шестото изречение от най-смешния текст в историята на света.

Чу как в мрачните далечини на апартамента се отвори и затвори входната врата. По това време синът му се прибираше от химиотерапия.

Седмото изречение.

Посега към дистанционното и пусна телевизора. Някакви репортери твърдяха, че към Планетата лети огромен астероид. Онагледяваха предполагаемия сблъсък със сложни инфографики и траектории.

Авторът изключи телевизора и довърши първия абзац от най-смешния текст във Вселената.

Стана от бюрото и отиде до секцията. Взе произволно шише и си наля питие. Застана на прозореца. По улиците беше пълно с мъртви птици. Можеше да усети странния вятър, който завихряше листа, вестникарски страници и найлонови торбички. Хората притичваха някак объркано. Чуваха се трясъци от счупени витрини. Авторът видя как три кактраненочерни коне излязоха от универсалния магазин и се понесоха в шеметен галоп към кървавия залез. Върху им бяха трима непознати мъже в катраненочерни дрехи.

Авторът се върна на бюрото и след известно време завърши най-смешния текст, писан някога от човешка ръка. 

* * *

На другата сутрин Авторът стоеше срещу Продуцента – поносимо тъп човек, но за сметка на това ужасно богат. Продуцента приключи с четенето и вдигна очи към Автора:

- Струва ми се, че нещо ти е попречило да се изявиш по най-добрия начин…

- Знам ли, сигурно е заради този отвратителен кокоши трън… - извинително сви рамене Автора.

- Освен всичко друго, тоя текст няма да седи добре в устата на актьорите, знаеш ги какви са…

- Така е…

- А и нямаме реквизит…

* * *

Текстът обаче беше дяволски добър. Дори самият добър Бог се забавляваше с него в небесните си селения, докато избираше точно кои десет души да спасят душите си и да влязат в Рая.

Колебаеше се за двама.