Клиентът няма право

Който е учил търговия или пък работи в този сектор добре знае, че клиентът винаги има право. Да, той трябва да получи най-доброто обслужване, но също така би трябвало и да знае на какво има право и на какво не. Обслужващият персонал не е длъжен да се съобразява нито с лошото му настроение, нито с липсата му на възпитание. Понякога си мисля, че думи като „Добър ден“, „Благодаря“ и „Довиждане“ са забравени от голяма част от хората, а на мода са „Ти знаеш ли аз кой съм“ или „Внимавай как се държиш, защото ще се обадя на еди-кой си“.

Прави ли Ви впечатление, че все по-често в магазините има бележки от типа: „Мили родители, магазинът не е място за игра. Моля не оставяйте Вашите деца без надзор!“. Аз лично се сещам поне за десет магазина, където на стената има залепени подобни „молби“ към родителите. Защо според Вас собствениците са се принудили да напишат това? Заради минутното невнимание на родителите, може да стане голяма беля, а отговорността за нея ще падне върху собственика на обекта.

Деца без надзор се оставят не само в магазина, но и в заведенията. Родителите смятат, че сервитьорите трябва да наглеждат децата им, докато те пият кафе или бира с приятели. Да, ама не. Сервитьорът е длъжен да ги посрещне с усмивка, при нужда да им помогне в избора на питие или храна и да им го сервира, но не и да забавлява децата на клиента, да топли в микровълновата храната на бебетата, донесена от майката в пликче или пък да отсервира мръсните памперси, заедно с празните чинии и чаши.

Да, това с памперса го видях лично с очите си. Една доста добре облечена майка пиеше кафе с мъжа си на съседната от мен маса. Бебето ѝ спеше в количката. След като се събуди, тя му смени памперса и го остави на масата до кафето на мъжа си. Платиха сметката и тръгнаха. Момичето, което ги обслужваше отиде до масата и тръгна да отсервира масата. Виждайки мръсния памперс, се затича към тях и им каза: „Извинете, забравили сте си нещо“, а те ѝ отговориха: „Не сме! Не ни трябва!“, момичето ококорено им каза: „И на мен!“, а те: „Изхвърлете го! Това е Ваша работа!“.

Искам да попитам Вас: Това нейна работа ли е? Момичето бе принудено да го изхвърли. В случай, че персоналът откаже да угоди на недоспалите и уморени майки, бива нападнат с обиди и заплахи. Само че никой не се замисля, че ако сервитьорът се съгласи да стопли пюрето в микровълновата и в този момент дойде проверка, собственикът на заведението може да получи глоба за това, че продава продукт, който не присъства в менюто на ресторанта.

Санкция може да получи и при сервирането на вода от чешмата. Затова, няма как да седнеш в заведение и да си поръчаш вода от чешмата и да се обидиш, че отказват да ти донесат. Причината за отказа не е, че е безплатна и сервитьорът няма да получи пари за нея, а в това, че водата може да е негодна за консумация. Само че никой не се замисля за това, а започва да се кара с персонала.

Клиентът няма право да се кара и с продавачките в хипермаркета, че даден промоционален артикул, обявен в брошурата, е свършил. Те нямат вина, че евтината захар е изчерпана, например. Освен това, ако гневният клиент бе прочел малките букви в брошурата, щеше да види, че там пише: „Цената е валидна до изчерпване на количествата“.

В България решихме, че откакто сме в Европейския съюз, имаме право на всичко. Започнахме да пишем жалби и оплаквания до всички институции. Но докато ги заливаме с глупави и неоснователни писма, те няма как да обърнат внимание на наистина основателните случаи.

Трябва да разберем, че клиентът не винаги има право и никой в този свят не ни е длъжен, както и ние никому не сме длъжни. И следващия път, когато прекрачите прага на магазина и някой Ви каже с усмивка: „Добър ден“, отговорете му и вижте, че не боли. Права и задължения имат както продавачът, така и клиентът, но нека не забравяме човешкото у себе си.