Швейцарецът с българско сърце

Говори ли ви нещо името Луи Айер? На него са наименувани стадионът в Силистра, улица в софийския квартал „Гоце Делчев“ и планински връх в Антарктида. Но е по-вероятно да го чувате за първи път и изобщо да не допускате, че така се казва една силно обвързана с българската история личност. Може би предполагате, че той е някой скептичен към българите френски големец? Нищо подобно!

За неговия живот разказва екипът на „Българска история“ (bulgarianhistory.org) в документалния филм „Швейцарецът с българско сърце“ – наистина интересна и чудесно сътворена лента, в което аз се уверих лично.

В първите години след Освобождението българското общество страда от недостиг на образовани кадри. В края на 19-ти век едва 10 процента от населението на България умее да чете и пише. Но образованието става важна и колективна за предците ни цел, веднага след постигането на свободата. Затова те разчитали на преподавателите от Западна Европа, които идвали у нас, за да просветят населяващите доскорошните ориенталски земи хора.

Швейцарецът Луи Айер е един от тях. Поканен лично от просветния министър Георги Живков, той пристига заедно със семейството си в наскоро освободеното княжество през 1893 г., за да стане учител по гимнастика в Лом, а след години преподава още в Русе и в Силистра. На практика той е един от основателите на спортното образование в България.

До тук нищо необичайно. Знаем за още много чужденци, допринесли за бързите темпове, с които се развива българското общество в края на 19-ти и в началото на 20-ти век. Но Луи Айер бързо се интегрира в тукашната среда и силно обиква българския народ. Толкова силно, че дори пренебрегва възраженията на семейството си и се включва като доброволец в българската войска при избухването на Балканската война. След разгрома на България в Междусъюзническата война издава изцяло с лични средства книгата си "Pro Bulgaria“, в която защитава българските позиции, които тогава все по-рядко намират място в западното общество, за разлика от тези на Сърбия, Гърция и Румъния. Публикува и статии за България в швейцарския вестник „La Geneve”.

Луи Айер отново се включва доброволно в българската армия при избухването на Първата световна война. Най-напред е зачислен към обоза, срещу което възразява. След това влиза като офицер в редовете на 33-ти пехотен полк. Дори и това, че се разболява от дизентерия не го отказва да се бори за чуждата страна, която той приема като негово родно отечество. Айер загива през 1916 г. като командир на рота при отбраната на град Дойран. Погребан е в село Чаушли, което сега е в Република Македония.

Днес, за щастие, ние живеем в мирно време и жертвоготовността в името на Родината ни изглежда като абстрактен идеал. В къде-къде по-благоприятна позиция се намираме, за разлика от нашите предци, което ни позволява без особени загуби да отстояваме собственото си достойнство, както и това на цялото обществото, в което живеем.

На практика съвременните българи сме изправени единствено пред една банда от примитивни наглеци, които пладнешки ограбиха държавата ни, само за да водят луксозен начин на живот – нещо, което едва ли биха постигнали, ако трябваше да разчитат на собствените си умения и таланти.

Представете си, ако най-сетне се отърсим от покорническия си манталитет и започнем да отстояваме нормалността, собственото си щастие и това на всеки един човек; ако винаги се опълчваме срещу несправедливостите, а не само когато лично сме афектирани от тях; ако започнем да почитаме по-просветените от нас и активизираме мозъчните си гънки не само при извършването на дребни хитринки, а и при упражняването на гражданските си права и задължения...

За да станем достойни европейски граждани, каквито бихме искали да бъдем, просто трябва да започнем да се държим като такива. Каквито и оправдания да си съчиняваме за нашата гражданска пасивност, доста по-лесно е да бъдеш свестен човек, отколкото да жертваш себе си на фронта, нали? Тогава защо толкова много хора се страхуват да бъдат свестни?

Удивително е това, че един чужденец приема България като своя Родина и толкова много я обиква, че дори съзнателно жертва живота си за нея. Представете си само какво голямо сърце е имал този човек! Слава Богу, днес на никой българин не му се налага да жертва живота си за своя народ. Но след като чужденецът Луи Айер е могъл да поеме този риск за България, значи и ние можем да дадем НЕ живота си, а просто част от сърцето си за нашето добруване и за това на цялото Човечество.

Ако желаете да гледате наистина прекрасния документален филм „Швейцарецът с българско сърце“, създаден от екипа на „Българска история“ в чест на Луи Айер, можете да посетите някоя от следните напълно безплатни прожекции:

СИЛИСТРА – 10-ти декември, сряда, 17:30 часа, Художествената галерия

ДОБРИЧ – 11-ти декември, четвъртък, 18:15 часа, Кино „Икар“

ВРАЦА – 13-ти декември, събота, 17:00 часа, кино Метропол

РУСЕ – 16-ти декември, вторник, 19:00 часа, Русенски университет