Имунитет срещу демокрация

Тази нощ лидерът на "Атака" и депутат от Народното събрание Волен Сидеров отново бе замесен в скандал с участието на полицията пред камерите на журналисти. За пореден път Сидеров става център на медийно внимание с грубото си и агресивно поведение, както и с налагането на терор чрез думи и действия върху обикновени граждани и полицейски служители.

Този път жертва на очевидното му за повечето свидетели на инцидента алкохолно опиянение е малък магазин за алкохол и цигари, където г-н Сидеров, придружен от депутата Десислав Чуколов, си е позволил, отново според свидетелски показания, да тероризира служител на магазина и клиентка на магазина, както и да чупи, да удря и да вандалства.

Господин Сидеров е народен представител, ползва се с имунитет и поради тази причина не подлежи на наказателно преследване, арест и образуване на досъдебно производство срещу него.

Слава Богу, имунитетът му не може да ни възпрепятства да изпитаме срама от поведението на човек, който представлява българския народ в най-важния процес по конструиране и управление на държавата - законодателния. Не можем да не изпитаме ужас от факта, че един единствен човек поставя граждани и представители на полицията в подчинено и безпомощно положение, без възможност за реакция и защита, която би се полагала срещу всеки редови нарушител на закона.

Разрешено ни е да изпитаме обида, че този господин е на издръжка от нас, данъкоплатците - получава заплата, командировъчни и всички облаги, полагащи се за поста му. И вместо личността му да бъде пример за подражание, той си позволява едно съвършено недопустимо поведение.

Часове след като инцидентът бе коментиран от всички медии, показаха се кадри и интервюта, на които ясно се чува и вижда как Волен Сидеров обвинява полицията в "покровителстване" над продажбата на наркотици. Десислав Чуколов е написал на страницата си във Facebook, че "той и Волен" са станали свидетели на "продажба на наркотици" и "са се възмутили".

В една нормална обществена действителност това би означавало, че г-н Сидеров уронва престижа на полицията и обвинява органите на реда в престъпна дейност. В една правова държава коментарът на г-н Чуколов би означавал чисто и просто клевета, в частта, отнасяща се до приписване на престъпление. Уви, за нас, свидетелите на този човешки позор, всичко това означава само още повече зрелища и насмешка.

Но не е смешно.

В рамките на съвсем кратко време господата Сидеров и Чуколов са изпълнили съставите на престъпленията хулиганство (блъскане по магазина, чупене на монетника), клевета (приписване на престъпление за продажба на наркотици), обида или лека телесна повреда (по свидетелски показания г-н Чуколов е посегнал на собственика на магазина, а г-н Сидеров за пореден път е посегнал на полицай). С други думи, имунитетът покровителства и насърчава престъпването на закона и за пореден път се проявява като институт, който противоречи на демократичните и правови ценности на държавата.

И тъй като законът не позволява обществото да прояви отношението си по законен път, единствената възможност, която ни остава, е да проявим отвращение. Безсилно, безгръбначно отвращение. Да махнем уж презрително с ръка, да кажем нещо саркастично и да се направим, че това няма нищо общо с нас. И, разбира се, да продължим да наблюдаваме изстъпленията на Волен Сидеров и компания с надеждата, че на депутатите няма масово да им дойде наум да обикалят столицата, съпроводени от полицаи и журналисти, чупейки витрини, плюейки по минувачите, палейки кошчетата със свалени панталони, защото това е един съвсем възможен сценарий.

И докато се надяваме нещо подобно да не се случи, очакваме от МВР да разберем всъщност кой ги е повикал на мястото на инцидента - собствениците или г-н Сидеров. Да разберем има ли наистина ударен полицай и какво е отношението на полицията към твърдението, направено от депутат, че покровителства трафика на наркотици.

След това очакваме реакцията на госпожа Цачева и на останалите народни представители. И може би някога, все някога - нашата собствена реакция.

Дали ще я дочакаме?