Как предците ни са празнували Коледа?
9540
Още от автора
Днес Коледа е един изцяло комерсиализиран празник. Сигурен съм, че повечето деца, които цяла година са послушни, за да им донесе белобрадият старец подаръци, не са запознати от родителите си, че всъщност празнуват раждането на Божия Син Исус. Не че не ми харесват елхичките, гирляндите, ботушчетата, подаръчетата, шоколадовите дядо мразовци и коледните песнички. Дори напротив, много ми е романтично всичко това.
Произходът на името на празника
Името на празника Коледа вероятно идва от древните римски празници, наречени „календи“ (оттук произлиза и думата „календар“). Така се казвал първият ден на всеки месец. Особено тържествено се чествали януарските календи, защото тогава били избирани новите консули. Оттам балканските народи заели думата, за да обозначат празника на зимното слънцестоене (когато денят отново започвал да расте). Към IV – V век християнската църква въвела празника Рождество Христово и го свързала с езическите чествания на слънцето. Според някои възрастни, името „Коледа“ идва от традицията да се колят животни преди празничните дни. Затова лично аз предпочитам да наричам празника „Рождество“, когато поздравявам някого. В съседните на България Македония и Сърбия наричат празника просто „Божич“. Но затова ще спомена по-надолу в текста. Символът на коледното дърво
Още в дълбока древност иглолистното дърво, понеже е вечнозелено, било много почитано. Предците ни са го използвали като символ на вечния живот и на безсмъртния дух. Украсяваме елха в дома си не само заради уюта, който създава. Свещичките и блестящите топки символизират слънцето, луната, звездите и човешките души. Звездата на върха пък е символ на Витлеемската звезда , която в библейската история упътва мъдреците към мястото, на което е роден Исус. Само преди век и половина българите, а и другите балкански народи, не сме кичели елхи. Хората занасяли в дома си пън от буково, дъбово или крушово дърво. Пробивали дупка в него, а в нея наливали олио и поръсвали тамян. След това увивали дървото в бяло платно и в този вид бъдникът дочаквал празничната вечер. На Бъдни вечер се извършвало „прекаждане“. Най-възрастният в семейството обикалял с бъдника три пъти наредената трапеза, а после минавал с него из всички стаи, хамбари и обори, за да „прекади“ и тях. След това поставяли бъдника в огнището и стоели будни, докато дънерът изгори докрай. Затова и го наричали така – бъдник – символ на възраждането. Той се тълкува като дървото, което се извисява до небето и спуска клони до земята, за да слезе по него Младият Бог, наричан още Божич. Откъде идва белобрадият старец?
Образът на днешния Дядо Коледа всъщност е възникнал от рекламна кампания на Кока-Кола. Изграден е върху образа на Св. Николай Чудотворец, покровител на моряците и затворниците. Някога той е пристигал по нашите земи направо от небето, а не от Лапландия или от Северния полюс, както днес. Тогава той е бил наричан Дядо Божич или Дядо Бъдник. Появата му в нощта на Рождество символизирала Младия Бог, новото слънце, възраждането на живота. Влизал е в домовете на нашите предци не през комините на къщите, а по бъдника, за да подари на семейството здраве, късмет и плодородие.
Руският Дядо Мраз пък бил юначен ковач. Той сковавал водите в „железни“ студове. Къщата му била от лед и давал прекрасни дарове на всеки свой гост.
Наричан е още: Синте Клаас ( на холандски, буквално „Свети Николай“); Кертсман (отново на холандски); Санта Клаус (на немски, използва се също в английския, както и в още много други езици, включително в славянските чешки и словашки езици); Вайнахтсман (също на немски, букв. „Коледният мъж“); Пер Ноел (на френски); Фадър Фрост (на английски, буквално „Татко Мраз“); Фадър Кристмас (пак на английски, буквално „Татко Коледа“); Агиос Василиос (на гръцки, букв. „Свети Василий“); на румънски - Мош Крачун или Мос Николае; Божичек (словенски); Деда Мраз (сръбски); Дземер Папик (на арменски, буквално „Дядо Зима“); Папа Ноел (на кастилски и на галисийски), Паре Ноел (каталонски); Папаи Ноел (португалски); Бабо Натале (италиански, букв. „Татко Коледа“); Юлеманден (датски); Юленисен (норвежки); Юлтомтен (шведски); Салатетис (латвийски); Каледу Санелис (литовски); Свйети Миколай (полски, букв. „Свети Николай“); Микулаш (на унгарски, буквално го наричат просто „Николай“); Йолопукки (фински); Ноел Баба (турски).
Трапезата на Бъдни вечер
Рождество Христово е семеен празник. „Пред Божич, зад Божич, къде да си – дома да си!“ - това съветва българска пословица. В миналото бъднивечерската трапеза се нареждала върху слама на пода, за да напомня за раждането на Исус в обора. Някои семейства по селата дори и до ден днешен спазват тази традиция! А традиционните постни ястия се поставят на трапезата и до днес. На масата трябва да има девет от следните ястия: пита (боговица), сварено жито, варен фасул, сарми, туршия, лук, мед или меденки, орехи или други ядки, зелник, тиквеник, кравайчета, баница, ошав, ябълки, круши.
Най-важна на трапезата е боговицата. Тя била замесвана с „мълчана“ вода. Най-малката девойка или невяста в къщата носела тази вода от селската чешма, без да продума нито дума по пътя. Най-възрастният в семейството я разчупва. Първото парче е за Св. Богородица, вторият къс е за полазника (първият човек, който ще посети дома след настъпването на новата година), а чак след това се раздават парчетата и на останалите. В боговицата се слага и паричка. Според поверието, на който се падне тя, той ще има късмет. Някога момичетата и момчетата скривали първото късче от своето парче от боговицата под възглавниците си, за да видят насън за кого ще се оженят или омъжат. Ако някое дете кихнело на масата на бъдни вечер, стопанинът му обещавал да му подари агънце. Съществува пословица: „Нима си кихнал на Бъдни вечер, та да ти го харижа?“ Коледарите
У нас имаме и коледен обичай, който не се е възродил из цялата страна след годините на тоталитарна власт, но на много места все пак обичаят се практикува и до днес. Големи коледари (ергени) и коледарчета (деца) обикаляли къщите из селото и пеели песни във възхвала на Младенеца и неговото раждане. Стопаните на къщите пък ги посрещали с бъклица вино и им давали кравайчета, които редели на пригодени за това прътове, които коледарите носели със себе си. Кръглата форма на кравайчетата също символизира възраждането на младото слънце.
Водачът на коледарската дружина се наричал „станеник“. Той трябвало да бъде запознат с всички ритуали и песни, особено коледарската благословия, наричана „блаженка“: „Той ни дари с добра дарба, добра дарба, вит-превит кравай, на кравая сребро и злато, сребро и злато, кръст дукато; кой зарадва коледарци, него Господ да зарадва! Речете, дружина, амин!... Колкото звезди на небето, толкоз здраве и на тази къща!“ Всички коледари били празнично облечени. Обикаляли домовете само нощем, защото слънцето не трябвало да ги завари по пътищата.
Кога точно се е родил Исус?
Древните астролози предсказвали, че Месията (спасителят на човешкия род) ще се появи, когато Сатурн и Юпитер се срещнат. Тази среща изглеждала от земята като огромна нова звезда. Средновековните астрономи изчислили, че Исус се е родил 7г. пр. н.е. Според азиатски хроники пък това се случило през 5г. пр. н.е. – появила се нова звезда, която 70 дни греела от небето. Има, разбира се, и много други тези и хипотези за датата, на която се е родил Божият Син.
През 525г. Дионисий Тракиецът (роден в Силистра) изчислил всеобщо приетата дата на Христовото Рождение – 25-ти декември 5508г. от Сътворението на света (или откогато започва новото летоброене).
Историята, описана в Библията
„... и роди (Мария) своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата. В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенеца повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Йосифа, и младенеца да лежи в яслите. (Евангелие от Лука, глава 2, стихове 7-16)
А когато се роди Исус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха: да е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата му на изток и дойдохме да Му се поклоним... И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, където беше Младенецът. И като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове...“ (Евангелие от Матея, глава 1, стихове 1-2, 9-11)
Името на празника Коледа вероятно идва от древните римски празници, наречени „календи“ (оттук произлиза и думата „календар“). Така се казвал първият ден на всеки месец. Особено тържествено се чествали януарските календи, защото тогава били избирани новите консули. Оттам балканските народи заели думата, за да обозначат празника на зимното слънцестоене (когато денят отново започвал да расте). Към IV – V век християнската църква въвела празника Рождество Христово и го свързала с езическите чествания на слънцето. Според някои възрастни, името „Коледа“ идва от традицията да се колят животни преди празничните дни. Затова лично аз предпочитам да наричам празника „Рождество“, когато поздравявам някого. В съседните на България Македония и Сърбия наричат празника просто „Божич“. Но затова ще спомена по-надолу в текста. Символът на коледното дърво
Още в дълбока древност иглолистното дърво, понеже е вечнозелено, било много почитано. Предците ни са го използвали като символ на вечния живот и на безсмъртния дух. Украсяваме елха в дома си не само заради уюта, който създава. Свещичките и блестящите топки символизират слънцето, луната, звездите и човешките души. Звездата на върха пък е символ на Витлеемската звезда , която в библейската история упътва мъдреците към мястото, на което е роден Исус. Само преди век и половина българите, а и другите балкански народи, не сме кичели елхи. Хората занасяли в дома си пън от буково, дъбово или крушово дърво. Пробивали дупка в него, а в нея наливали олио и поръсвали тамян. След това увивали дървото в бяло платно и в този вид бъдникът дочаквал празничната вечер. На Бъдни вечер се извършвало „прекаждане“. Най-възрастният в семейството обикалял с бъдника три пъти наредената трапеза, а после минавал с него из всички стаи, хамбари и обори, за да „прекади“ и тях. След това поставяли бъдника в огнището и стоели будни, докато дънерът изгори докрай. Затова и го наричали така – бъдник – символ на възраждането. Той се тълкува като дървото, което се извисява до небето и спуска клони до земята, за да слезе по него Младият Бог, наричан още Божич. Откъде идва белобрадият старец?
Образът на днешния Дядо Коледа всъщност е възникнал от рекламна кампания на Кока-Кола. Изграден е върху образа на Св. Николай Чудотворец, покровител на моряците и затворниците. Някога той е пристигал по нашите земи направо от небето, а не от Лапландия или от Северния полюс, както днес. Тогава той е бил наричан Дядо Божич или Дядо Бъдник. Появата му в нощта на Рождество символизирала Младия Бог, новото слънце, възраждането на живота. Влизал е в домовете на нашите предци не през комините на къщите, а по бъдника, за да подари на семейството здраве, късмет и плодородие.
Руският Дядо Мраз пък бил юначен ковач. Той сковавал водите в „железни“ студове. Къщата му била от лед и давал прекрасни дарове на всеки свой гост.
Наричан е още: Синте Клаас ( на холандски, буквално „Свети Николай“); Кертсман (отново на холандски); Санта Клаус (на немски, използва се също в английския, както и в още много други езици, включително в славянските чешки и словашки езици); Вайнахтсман (също на немски, букв. „Коледният мъж“); Пер Ноел (на френски); Фадър Фрост (на английски, буквално „Татко Мраз“); Фадър Кристмас (пак на английски, буквално „Татко Коледа“); Агиос Василиос (на гръцки, букв. „Свети Василий“); на румънски - Мош Крачун или Мос Николае; Божичек (словенски); Деда Мраз (сръбски); Дземер Папик (на арменски, буквално „Дядо Зима“); Папа Ноел (на кастилски и на галисийски), Паре Ноел (каталонски); Папаи Ноел (португалски); Бабо Натале (италиански, букв. „Татко Коледа“); Юлеманден (датски); Юленисен (норвежки); Юлтомтен (шведски); Салатетис (латвийски); Каледу Санелис (литовски); Свйети Миколай (полски, букв. „Свети Николай“); Микулаш (на унгарски, буквално го наричат просто „Николай“); Йолопукки (фински); Ноел Баба (турски).
Трапезата на Бъдни вечер
Рождество Христово е семеен празник. „Пред Божич, зад Божич, къде да си – дома да си!“ - това съветва българска пословица. В миналото бъднивечерската трапеза се нареждала върху слама на пода, за да напомня за раждането на Исус в обора. Някои семейства по селата дори и до ден днешен спазват тази традиция! А традиционните постни ястия се поставят на трапезата и до днес. На масата трябва да има девет от следните ястия: пита (боговица), сварено жито, варен фасул, сарми, туршия, лук, мед или меденки, орехи или други ядки, зелник, тиквеник, кравайчета, баница, ошав, ябълки, круши.
Най-важна на трапезата е боговицата. Тя била замесвана с „мълчана“ вода. Най-малката девойка или невяста в къщата носела тази вода от селската чешма, без да продума нито дума по пътя. Най-възрастният в семейството я разчупва. Първото парче е за Св. Богородица, вторият къс е за полазника (първият човек, който ще посети дома след настъпването на новата година), а чак след това се раздават парчетата и на останалите. В боговицата се слага и паричка. Според поверието, на който се падне тя, той ще има късмет. Някога момичетата и момчетата скривали първото късче от своето парче от боговицата под възглавниците си, за да видят насън за кого ще се оженят или омъжат. Ако някое дете кихнело на масата на бъдни вечер, стопанинът му обещавал да му подари агънце. Съществува пословица: „Нима си кихнал на Бъдни вечер, та да ти го харижа?“ Коледарите
У нас имаме и коледен обичай, който не се е възродил из цялата страна след годините на тоталитарна власт, но на много места все пак обичаят се практикува и до днес. Големи коледари (ергени) и коледарчета (деца) обикаляли къщите из селото и пеели песни във възхвала на Младенеца и неговото раждане. Стопаните на къщите пък ги посрещали с бъклица вино и им давали кравайчета, които редели на пригодени за това прътове, които коледарите носели със себе си. Кръглата форма на кравайчетата също символизира възраждането на младото слънце.
Водачът на коледарската дружина се наричал „станеник“. Той трябвало да бъде запознат с всички ритуали и песни, особено коледарската благословия, наричана „блаженка“: „Той ни дари с добра дарба, добра дарба, вит-превит кравай, на кравая сребро и злато, сребро и злато, кръст дукато; кой зарадва коледарци, него Господ да зарадва! Речете, дружина, амин!... Колкото звезди на небето, толкоз здраве и на тази къща!“ Всички коледари били празнично облечени. Обикаляли домовете само нощем, защото слънцето не трябвало да ги завари по пътищата.
Кога точно се е родил Исус?
Древните астролози предсказвали, че Месията (спасителят на човешкия род) ще се появи, когато Сатурн и Юпитер се срещнат. Тази среща изглеждала от земята като огромна нова звезда. Средновековните астрономи изчислили, че Исус се е родил 7г. пр. н.е. Според азиатски хроники пък това се случило през 5г. пр. н.е. – появила се нова звезда, която 70 дни греела от небето. Има, разбира се, и много други тези и хипотези за датата, на която се е родил Божият Син.
През 525г. Дионисий Тракиецът (роден в Силистра) изчислил всеобщо приетата дата на Христовото Рождение – 25-ти декември 5508г. от Сътворението на света (или откогато започва новото летоброене).
Историята, описана в Библията
„... и роди (Мария) своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата. В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенеца повит, лежащ в ясли. И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Йосифа, и младенеца да лежи в яслите. (Евангелие от Лука, глава 2, стихове 7-16)
А когато се роди Исус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха: да е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата му на изток и дойдохме да Му се поклоним... И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, където беше Младенецът. И като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове...“ (Евангелие от Матея, глава 1, стихове 1-2, 9-11)
коментара
