САЩ подготвят нов полет на Луната, но радиацията там е 200 пъти по-висока от земната

Въпреки че мисиите „Аполо“ от 60-те и 70-те години на миналия век доказаха, че е безопасно хората да прекарат няколко дни на лунната повърхност, НАСА не предприемаше ежедневни измервания на радиацията, които биха помогнали на учените да определят колко дълго могат да останат екипажите.

Този въпрос беше разрешен в петък, след като китайско-германски екип публикува в списанието „Сайънс Адванс“ резултатите от експеримент, проведен с помощта на китайския апарат Chang'E 4 през 2019 г.

„Радиацията на Луната е между два и три пъти по-висока от тази на МКС (Международната космическа станция)“, каза съавторът Робърт Вимер-Швайнгрубер, астрофизик от университета в Кил. "Така че това ограничава престоя до около два месеца на повърхността на Луната", добави той.

Има няколко източника на радиационно облъчване: галактически космически лъчи, спорадични слънчеви частици (например от слънчеви изригвания) и неутрони и гама лъчи от взаимодействия между космическата радиация и лунната почва. Излъчването се измерва с помощта на единицата сиверт, която определя количеството, абсорбирано от човешките тъкани.

Екипът установил, че радиационното излагане на Луната е 1369 микросиверта на ден - около 2,6 пъти по-високо от дневната доза на екипажа на Международната космическа станция. Причината за това е, че МКС все още е частично защитена от защитния магнитен балон на Земята, наречен магнитосфера, който отклонява повечето лъчения от космоса. Земната атмосфера осигурява допълнителна защита на хората на повърхността, но ние сме по-изложени, колкото по-високо се изкачваме.

"Радиационните нива, които измерихме на Луната, са около 200 пъти по-високи от тези на повърхността на Земята и пет до 10 пъти по-високи от полетите от Ню Йорк до Франкфурт", добави Вимер-Швайнгрубер.

НАСА планира да експортира хората до Луната до 2024 г. в мисията „Артемида“ и заяви, че има планове за дългосрочно присъствие, което да включва астронавти, работещи и живеещи на повърхността.

За Вимер-Швайнгрубер има само един начин хората да прекарат повече от два или три месеца там: изграждане на местообитания, защитени от радиация, като за целта трябва да са покрити с 80 сантиметра лунна почва, предава БГНЕС.