"Седем разговора с Хорхе Луис Борхес"

Преди повече от 40 години известният аржентински журналист Фернандо Сорентино, верен читател и почитател на Хорхе Луис Борхес, има възможност да реализира седем срещи със световноизвестния писател, по време на които провежда седем дълги разговора с него на различни любопитни теми. Първоначално интервюто е записано на лента, а по-късно издадено в книга. Въпросите на интервюиращия не винаги са снизходителни, а отговорите представят Борхес в неговите некоментирани и противоречиви страни - на моменти саркастичен, произволен, великодушен, точен и ослепителен, прям и провокативен.

„Парадоксално, но диалозите между един писател и един журналист приличат не толкова на разпитване, колкото на някакъв вид вътрешен анализ. За този, който задава въпросите, това може да се окаже малко уморителна и досадна дейност; за разпитвания те са като приключение, в което дебнат скритото и непредвидимото. Фернандо Сорентино познава творчеството ми – нека го наречем така – много по-добре от мен; последното се дължи на факта, че съм го написал веднъж, а той го е прочел много пъти, което го прави по-малко мое, отколкото негово. Диктувайки тези редове, не искам да пренебрегна неговата добронамерена проницателност; колко следобеди, докато говорехме рамо до рамо, той ме е водил, все едно случайно, до нужните отговори, които после са ме учудвали, а той без съмнение е бил подготвил. Фернандо Сорентино, казано накратко, е един от моите най-великодушни откриватели. Искам да използвам тази страница, за да изкажа благодарността и увереността си в едно приятелство, което годините няма да заличат“, споделя Хорхе Луис Борхес.

Ревностен почитател на Борхес, Фернандо Сорентино с радост отбелязва датата 2 декември 1968 г., когато разговаря за първи път с известния аржентински писател. Тогава той е само на 30 години. Няколко месеца по-късно Сорентино има невероятния шанс да прекара седем дълги следобеда с Борхес в „една отдалечена стаичка“ на Народната библиотека. „Зададох му въпросите, към които ме подтикваше – като при всеки смъртен – смесицата от любопитство и случайност. Ако го бях интервюирал години по-късно, въпросите в общи линии щяха да бъдат същите...“, разкрива авторът. „Винаги съм чел Борхес спонтанно, винаги съм го чел по няколко пъти, винаги с удоволствие. В свят, в който всички получаваме и даваме и добри, и лоши неща, основното ми чувство към Борхес е признателността за всичко добро, което ми е дал и продължава да ми дава“, споделя Сорентино.

Откровените и директни въпроси на Фернандо Сорентино се отнасят до живота, до творчеството на Хорхе Луис Борхес, до личности и исторически факти от световната и най-вече от аржентинската история, до предпочитания и отхвърляния на произведения и имена от световната литература. Отговарящия на въпросите не отбягва нито един от тях, колкото и неудобни да са понякога те. Хорхе Луис Борхес говори с ирония или сарказъм, доброжелателно или осъдително, но винаги с възхитителни яснота и прозорливост, които разкриват ерудиция, непознаваща граници.

Този различен Борхес, който книгата разкрива, дава възможност на читателите да се докоснат до един нов аспект от личността на големия писател и да видят неговия град, неговата страна, част от история и култура на Аржентина и най-вече да се запознаят с една обширна панорама на аржентинската литература през неговите очи. Подробните бележки и цитати на Сорентино са изключително важни за възприятието на водените разговори, тъй като помагат на читателя да се ситуира в контекста на събитията и произведенията, за които се говори. Хуманитаристи, литератори, студенти, почитатели на Хорхе Луис Борхес ще открият в книгата, нова среща с големия еридут и интересен събеседник, ще се насладят на изключително живата му реч и едновременно с това да обогатят познанията си за родината на писателя.

През 1996 г. Фернандо Сорентино пише следното: „Борхес почина на 14 юни 1986 г. Вече е невъзможно да се направят нови интервюта… Но стоят, и то завинаги, неизчерпаемите думи на Измислици, Алефът, Докладът на Броди и Пясъчната книга и на толкова други още любими страници, без които – ще прибягна до една фраза, която Борхес обичаше да изрича – този свят щеше да е много по-беден“.

За Фернандо Сорентино

Фернандо Сорентино е роден в Буенос Айрес на 8 ноември 1942 г. Публикувал е десетки книги, сред които роман, повест, шест сборника с разкази („Зоологически регрес“, 1969; „Империи и робства“, 1972; „Възможно най-добрият свят“, 1976; „В собствена защита“, 1982; „Лек за слепия цар“, 1984; „Силата на нещастията“, 1994), детски книжки. Тъй като обича повече да чете, отколкото да пише, Сорентино пише есета върху аржентинската литература и издава два сборника с интервюта на любими свои писатели: „Седем разговора с Хорхе Луис Борхес“, 1974 и „Седем разговора с Адолфо Биой Касарес“, 1992. Превеждан е на английски, португалски, италиански, немски, полски, китайски, виетнамски, тамилски и други езици.