Църквата, в която намерили утеха ослепените войници на Самуил

Когато видиш пред себе си святото място, първо забелязваш двата кръста, издълбани в нейните стени. Високият едва пет метра храм съчетава в себе си истории и легенди, които се предават от уста на уста сред жителите на Югозапада. Едни разказват, че са намерили утеха за болките си, след като са я посетили, а други убедено се прекръстват, когато споделят за решението на техни проблеми.

Първата от легендите е свързана с притока на река Клинощица - Клинец. Малкото изворче минава точно през центъра на селото. Самото село е разположено на 1050 метра надморска височина и съчетава ненадмината комбинация от планински климат и несравнима природа. Но вярващите не идват тук нито заради чистия въздух, или вековните дървета - идват заради вярата.

Легендата гласи, че войниците на цар Самуил, загубили зрението си при битката край село Ключ, намират спасение в Добърско. Годината е 1014, а българските земи размирни. Слепите войници, загубили битката с византийския император Василий II, се отправят на поход към светите земи на Рилския манастир. Настава студ и спират в местностите на с. Добърско. Пият от светената вода на потока и решават да не продължават. Намират спасение и остават.

Почти шест века по-късно е изградена и църквата, която според мнозина е направена именно от наследници на тези войници.

Друга легенда гласи, че в началото на 20-ти век, млада майка започнала да търси лек за детето си. То загубило зрението на едното си око, без никаква причина, а лекари мислили, че ще остане сляпо. Майката поела на път към разложката котловина, измила лицето на детето си от извора и влязла в черквата. След време, като истинско медицинско чудо, детето се оправило.

Снимки: Facebook

Днес може да се твърди, че църквата „Св.Св.Теодор Тирон и Теодор Стратилат" продължава да връща вярата. Броени дни преди един от най-светлите християнски празници – Великден, десетки хора се отправят през неотъпканите, и запазили спомените за битки и надежда пътеки, по пътя на църквата. Виждат старите къщи на основателите на селото, запазили част от възрожденския си дух и намерили утеха в земите край Разлог. Забелязват и поточето – обект на десетки предания. Запалват свещ в миниатюрната църква, която е съчетала гигантска енергия. И се молят – за вярата, любовта и здравето!