Ето защо в България се мълчеше за Чернобил

Аварията в съветската Чернобилска атомна електроцентрала в Украйна се приема за най-тежката в историята на ядрената енергетика. Тя става факт преди 33 години.

На 26 април 1986 г. на площадката на 4-ти реактор в украинската централа се провежда учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. В конструкцията на първото поколение реактори от тип РБМК обаче има допуснати редица грешки, една от които се оказва фатална. В рамките на няколко секунди мощността на реактора скача до около 30 000 MW, т.е. 10 пъти повече от мощността в нормален режим. Прътите с ядрено гориво започват да се топят, а налягането на парата бързо се увеличава и предизвиква голям взрив. Този взрив изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ 1200 тона, счупва охладителните тръби и разрушава част от покрива. Когато въздухът влиза в съприкосновение с графитния забавител от вътрешността на реактора, графитът се възпламенява. По-голямата част от последвалото радиоактивно замърсяване е резултат от пожара, който разпръсква радиоактивните частици в атмосферата.

Аварията предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Близо 60% от радиоактивните отпадъци падат на територията на Беларус. Радиационното замърсяване засяга територията на 17 държави, включително и България. У нас информацията за случилото е оповестена със закъснение от няколко дни.

СССР информира за аварията след 2 дни - с безобидно съобщение, пуснато по радиото и телевизията едва на 28 април вечерта, след като шведски станции засичат завишена радиация.

У нас до третия ден няма никакви официални съобщения, а медиите мълчат. Когато най-после властта съобщава за аварията, случаят се представя като нещо ограничено и не особено опасно. Особено се набляга на твърдението, че за България няма абсолютно никаква опасност, въпреки че радиоактивният облак достига страната ни за няколко дни.

На 2 май в района на София са отложени толкова радиоактивни вещества, колкото са се утаили през целия период между 6 юли 1969 г. и 31 март 1986 г. За периода 30 април - 2 май радиоактивното замърсяване на приземния въздух средно за страната се повишава няколко хиляди пъти спрямо обичайните стойности преди аварията.

Съобщения за българското население са давани от КИАЕМЦ на 2, 4, 6 май, но те са много кратки и закъснели. Провеждат се две правителствени съвещания - на 4 и 10 май. Посланикът на СССР Леонид Греков изразява мнение, че опасността се преувеличава и се "шуми" повече от нужното.

Изготвя се доклад до Тодор Живков, в който се посочва, че има замърсяване и са взети мерки, но той не взима никакво решение по въпроса. В началото на 1987 г. е изготвен нов доклад, подчертаващ, че в резултат на изхранването на животните със замърсени фуражи се очаква повишаване на радиацията, което, от своя страна, ще доведе и до повишаване на радиацията в млякото и месото. Властта обаче отново не предприема мерки.

След промените в края на 1989 г. прокуратурата започва разследване за укриване от обществото на информация за аварията. По обвинение за омаловажаване на последиците от Чернобил и прикриване на истината обвиняемите са само двама - заместник-министърът на народното здраве и член-кореспондент на БАН Любомир Шиндеров и председателят на правителствената комисия за преодоляване на последствията от бедствията, катастрофите и авариите и зам.-председател на МС Григор Стоичков. Двамата са осъдени на 2 години затвор, като ефективно ги излежава само Стоичков.

Кръвните ракови заболявания в Европа са повишили честотата си 60 пъти в последните 20 години спрямо статистиките, правени през 70-те години на миналия век. Само в Русия над 1152 деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза - директен ефект на Чернобилската авария. Същият тип "чернобилски" рак се наблюдава из цяла Европа. По данни на експерти, само в Беларус има 300 000 родени след аварията деца, които страдат от проблеми, причинени от нея. На база на тази статистика експертите правят извода, че между 0.05% и 0.1% от населението на Земята е пряко, а около 1% е косвено засегнато от аварията.