И родителите задават своите тъпи въпроси

В отговор децата мънкат и изразяват съжаление, с което обаче ни се струват направо глуповати: „Защо мълчиш!”, в действителност самите ние сме тъпи, задавайки подобен въпрос, защото не разбираме, че въпросът ни няма нито един правилен отговор. Нито един!

21 навика на щастливите хора

Срещали ли сте поне един човек, който винаги е щастлив? Този човек може би признава, че има своите тежки моменти, но той просто не позв...

Прочети повече

Тези досадни сцени, всеки е наблюдавал неведнъж. И неведнъж е бил в ролята на разпитвания и за съжаление в тази на разпитващия.

Незнайно защо родителите си мислят, че това е много педагогически подход, детето ще се замисли, вразуми и поправи. Все едно нищо не е било. Но всъщност то се чувства ужасно унизено при такива въпроси, тъй като ги приема искрено и простодушно, т.е. буквално и поне от уважение се опитва да намери отговор. А не може. То дори не подозира, че това не са въпроси, а чиста реторика, желание, волно или неволно, да му се вмени чувство за вина, от което честно казано няма никакъв смисъл.

Разбира се единствено чувството за безпомощност ни кара да задаваме подобни въпроси, както и неспособността ни да се справим със ситуацията (нещо, за което детето дори не подозира). Ние не желаем да предположим за миг дори, че детето вече хиляди пъти е съжалило за стореното. Т.е. съвестта му се е включила по-рано от момента, в който ние се включваме с въпросите.

А защо пък в подобна ситуация да не съчувстваме на детето, нежно, с предположението, че то ще сподели с нас този упрек, ще се пошегува: „Ех, беладжия такъв!“ или “Не предполагаше ли, че приятелчето ти така ще пострада? Трябва дa си по-внимателен в подобни случаи. Отиди да му се извиниш, защото го боли“. Или „Ще поправим заедно нещата, разбрахме ли се?“

Ранният секс води до нещастие в личния живот

Имате проблеми в личните отношения? Една от причините може да е ранното започване на полов живот. Най-добрата възраст за раздяла с девс...

Прочети повече

Изобщо има много варианти. Ако последиците от постъпката са наистина сериозни, съществува и прошката. Голяма прошка за голямо провинение. Но незнайно защо на повечето от нас това не изглежда никак педагогично. Ние сме уверени, че благотворен е само моментът на осъзнаване, макар той често да се случва без нашите думи и съвсем не благодарение на въпросите, които нямат отговор.

А защо няма отговор? Защото несамо децата, но и ние възрастните правим много неща несъзнателно, или от инат, фантазия или каприз. Или поне не винаги обмисляйки добре последиците. А понякога дори действаме злобно и ни е срам да го признаем пред себе си, камо ли на някой друг, макар и близък, който отсреща ни пита: “Защо?“

И още нещо. Ние общуваме не само с детето, но и с партньора си, колегите, началниците, подчинените. И когато има конфликт това е същото – не успяваме да овладеем ситуацията, да видим в другия същите черти на слабост, лекомисленост, фантазии, вродена амбиция или обида, които познаваме от самите себе си. Дa видим и да простим. Защото на себе си прощаваме. А после съвестта ни мъчи. И тях ги мъчи. В светлината на новия ден всичко изглежда по друг начин и искрено се разкайваме. При другите нещата се случват по същия начин. Уверявам ви! Или поне по почти същия начин. И въпросът „Защо?“ изобщо не помага.

Вижте още интересни статии в СРодители

Как гените ни влияят на семейното щастие

Американски психолози твърдят, че ключът към семейното щастие е закодиран в ДНК-то ни. Те смятат, че ген, участващ в регулирането на "х...

Прочети повече