Истина и митове за огнения саламандър

Откъде е тръгнала легендата, разказва „Дойче веле“.

Според една от версиите, „огненото“ название се обяснява с навика на саламандрите денем да се крият в в дървени купчини, ако наблизо няма други уединени и естествени места като скални пукнатини. Така заедно с дървата саламандрите редовно попадали в печките или огнищата, от където изскачали, усещайки горещината. Затова сред хората се е появила легендата, че те се появяват от пламъците, от които не изгарят.

В действителност тези амфибии се раждат във водоеми, където прекарват първите месеци от живота си, след което излизат на сушата.

Твърди се също, че саламандрите даже се хранят с огън. В древността се е смятало, че тези земноводни имат способността с ниската температура на тялото си или със слюнката си да изгасят всеки пожар, затова по време на подобни бедствия хората са ги хвърляли в огъня.

В днешно време голямата заплаха за тях идва не от старите легенди, а от съвременните автомобили. Саламандрите се придвижват много бавно, затова често загиват по пътищата, смазани от автомобилните гуми, като по този начин споделят нерадостната съдба на много жаби и таралежи.