Огънят не може да убие човешкото
Събитията от ранното детство почти са се изтрили от паметта на Ана. „Помня се от момента, в който се оказах в интерната, - разказва тя. – Бях на седем или осем години. Тогава ме взеха от мама. Често нямахме никаква храна“.
Животът й в държавното учреждение също е бил труден. Ана сдържано и неохотно отговаря на въпросите, спомените са болезнени. „Какво имам да разказвам? Псуваха ме, дразнеха. Всички деца се стараеха да се държат на разстояние… Някои си играеха с мен, опитваха да се сприятелят, а други… Имаше такива, които се гнусяха, отнасяха се ужасно“.
Ана се оживява, когато си спомня за малкото работници на детския дом, които е успяла да обикне. „Когато се разболях от варицела, директорката даже пренощува с мен, защото много ме беше страх. Имаше специални изолатори, и директорката оставаше с нас до сутринта. Казваше се Любов Илиинична. Даже когато пораснах и вече не живеех в детския дом, директорката, ако ме срещаше на улицата, винаги ме разпитваше подробно как съм, всичко ли е наред. Възпитателката и леличката също бяха добри. Но Любов Илиинична особено“.
Насмешките в живота на Ана са били много повече. Учила е само два класа и е напуснала училище, според нея, заради подигравки. Най-честите прякори, които са й давали в училище са били Звярът, Франкенщайн, Момичето без лице. Ана казва, че сега, когато вече е пораснала, не таи злоба към хората, обиждали я.
Ана е имала една приятелка от интерната, с която отдавна не поддържат връзка, май се е казвала Карина.
Огън, вода, въздух: ефективни ритуали за изпълнение на желанията
Знаете ли, как да използвате енергията на пълнолунието, за да изпълни нереализуеми желания? Нека ви запознаем с някои ритуали сега&hell...
„Че аз, като бях малка, първоначално не разбирах какво ми има на лицето. Затова бях отворена към всички, разговорлива. Характерите ни с нея си паснаха: семейните й обстоятелства също бяха мрачни, затова имахме общи теми. Например, нейните родители също пиеха. По еднакъв начин обичахме спорта, физкултурата, математиката. В нашата група бяхме малко по-големи от другите. Когато в интерната докараха две момчета, братчета, на нас с Карина ни заръчаха да ги гледаме. Момчетата бяха на по година-две. С приятелката ми се грижехме – хранехме ги, преобличахме, миехме, приспивахме. Може би затова сега много обичам децата“.
От интерната Ана е прибрана от баба си и дядо си, които са я отгледали. За годините, прекарани с тях, Ана си спомня с доплина: „С баба видях много градове: Москва, Краснодар, Сочи, Новоросийск, Адлер, Волгоград… Ние не ходехме там просто като туристи – баба ми ме показваше и събираше пари по пътя. Затова и сега казвам, че част от детството ми е минала в пътешествия“.
Разбира се, момичето много се безпокояло от външния си вид. Правила е опит за самоубийство, казва, че се е мразела заради лицето си. Минувачите по улиците просто отскачали от нея, обиждали я. Мечтала е за пластична операция, но на мястото където живее, подобни неща изглеждат като от друга планета. Същото е и психологическата помощ. Страхът й от хората е бил по-силен от страха от самотата, но в някакъв момент тя намерила сили в себе си да промени отношението си към случилото се с нея.
Първият брак на Ана продължил няколко години, тя разказва неохотно за него. „Бившият ми мъж… Живяхме две-три години заедно, той ме биеше, после се разделихме. До ден днешен ми е обидно, даже много. Но се старая да не си спомням и мисля за това“.
Версия: Огън, запален от деца, е причина за пожара в Девин
Три деца под 18 години са запалили огън в понеделник близо до мястото, където е възникнало първото огнище на горския пожар край Девин. ...
Повратният момент в живота на Ана става раждането на дъщеря й Даша. „Започнах да чувствам, че живея. След раждането й, сякаш ми пораснаха криле. Поисках да постигна нещо, да се боря, защото имаше заради кого и за какво. С появата на дъщеря ми започнах да се уча да обичам себе си. Гордея се с това, че наскоро, 11 февруари, Даша навърши 11 години. Възпитавах я така, както баба възпитаваше мен – в строгост и любов. Със сигурност не я бия. А това, че се карам, викам – струва ми се, че всяка майка постъпва така“.
Прехраната си Ана изкарвала с просене в по-големите градове Воронеж или Ростов. Отивала там за няколко дни, нощувала където намерела и успявала да избие пътя, да купи маратонки за дъщеря си и храна. Преди шест години Ана се запознава с Алексей, гражданския си съпруг. Алексей е ратай във ферма, заплатата му е 12 000 рубли (около 300 лева). Парите в семейството едва стигат.
Двойката мечтае да живее в големия град, да намери работа и да има нормален живот. Но засега не могат да го направят, заради присъдата на Алексей. Тя е условна и трябва редовно да се подписва в местния полицейски участък. Местенето е забранено. Но през март мярката за неотклонение пада и те ще могат да изпълнят желанието си и да се преместят в Краснодар.
През февруари 2021 година, къщата на Ана е изгоряла и сега семейството живее при приятелка. Въпреки сложното положение, цялото имущество е изгоряло, Ана гледа философски на случилото се. Вече нищо не я задържа в Журавка и тя със семейството си може да напусне селото.
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от ЛЮБОПИТНО:
Вече не е антитенденция: 6 решения от 2000-те, които отново са на мода
Как нещата втора употреба ще ви донесат неприятности в живота?
Кога да признаете любовта си на един мъж и как да го направите без думи?
6 невидими на пръв поглед признака, че сте попаднали в лапите на женкар
Ето какво да направите, за да спре чантата да пада от рамото ви
Тези двойки зодии остава заедно завинаги
Кои тънкости при печене на скара трябва всеки да прилага
Редактор:
Кирил Кирилов
Етикети: огън
Предишна
