Тайнственият Бермудски триъгълник – мит или реалност?

Какво е известно досега за едно от най-тайнствените и обвити в загадки места на планетата? Бермудският триъгълник се намира в северния Атлантически океан и е заключен между Маями и островите Бермуда и Пуерто Рико. Границите му обаче са размити, като тук няма единодушие. Според някои той обхваща площ от 500 000 квадратни километра, докато според други е три пъти по-голям и включва и Азорските острови. Досега в този район, наричан още Дяволският триъгълник, безследно изчезнали са над 50 кораба и 20 самолета, а над 1000 души са загубили живота си.

Първите данни за необяснимите явления датират от средата на XIX век. Още тогава цели кораби са изчезвали без следа, а други са откривани напълно необитаеми без разумно обяснение къде е екипажът. През XX век в района започват да се изпаряват мистериозно и цели самолети, като това още повече подсилва интереса към Бермудския триъгълник.

Може би най-известният случай е този с Полет 19 през 1945-та година, когато цели 5 бомбардировача изчезват безследно над Атлантическия океан заедно с 14-членния екипаж. Изпратеният да ги издирва самолет също не се завръща и никога повече не е видян. Последните уловени от радистите думи на екипажа са: "Не знаем къде се намираме. Става нещо… Странно… Не можем да определим посоката. Даже океанът изглежда различно!" Тук предаването прекъсва и съдбата на пилотите и машините и до днес остава неизвестна. След продължително разследване членовете на следствената комисия на Военноморските сили заявяват, че не могат да направят дори правдоподобно предположение какво се е случило.

Що се отнася до плавателните съдове, пропаднали без следа, тук примерите са още повече. Една от най-известните истории е тази на платноходния кораб „Мария Селесте“. На 7 ноември 1872 г. той потеглил под командването на капитан Бенджамин Бригс от Ню Йорк към Гибралтар. Екипажът се състоял от 7 души, като капитанът бил придружаван от семейството си. Корабът бил запасен с продоволствия за 6 месеца. "Мария Селесте" била изключително лека и маневрена. Условията за пътуване били великолепни, но бригантината така и не пристигнала в крайния пункт. Открита е по-късно в близост до Азорските острови, плаваща с опънати платна и без жива душа на борда. Цялото имущество и ценности на изчезналите хора били налице, а товарът на кораба бил непокътнат. Подобна е съдбата и на американския товарен кораб „Циклопите“. През март 1918-а година огромният плавателен съд потъва някъде между остров Барбадос и Чезапийк Бей заедно с 300 души на борда и 10 000 тона товар. Корабът така и не подава сигнал за бедствие, въпреки че е оборудван с такъв. От него не е открита и следа, което кара американският президент Уудроу Уилсън да изрече думите: „Само Бог и морето знаят какво се е случило“. През 1941-а година два подобни лайнера също изчезват по почти същия маршрут.

Тези случки, заедно с много други подобни постепенно увеличават истерията около тази зона в Атлантическия океан. Истински тласък на конспиративните теории обаче, дава Чарлз Берлиц с неговата книга „Бермудският триъгълник“, която е издадена през 1974-а година. В нея авторът събира всички известни случаи на изчезнали самолети и кораби в района и книгата се превръща в бестселър, като продажбата ѝ надхвърля 5 милиона екземпляра.

Има ли наистина нещо мистериозно в Бермудския триъгълник? Според Американската агенция по океаните и атмосферата отговорът на този въпрос е по-скоро отрицателен. От агенцията смятат, че няма доказателства, че в зоната на Бермудския триъгълник стават повече инциденти или изчезвания отколкото по други често прекосявани места над океаните на Земята. Подобно е мнението и на американската брегова охрана, според която няма открити странни обстоятелства при случилите се тук инциденти. Застрахователната компания Лойдс също смята, че Бермудският триъгълник не е по-опасно място от други такива в океана.

Въпреки това, мнозина учени по света не са съгласни с това и смятат, че това кътче в Атлантика е по-различно. Именно затова много от тях не спират да търсят причините за странните явления. Според последната от тях, изнесена от британски учени през тази година, трагедиите в района може би са причинени от гигантски вълни, достигащи височина от 30 метра. Според учените от университета в Саутхямптън именно такива опустошителни вълни, които се появяват внезапно, могат да потопят всичко по пътя си. Доктор Саймън Боксал твърди, че подобно явление е потопило корабът „Циклопи“. За да докажат теорията си, учените са направили реалистична възстановка, която е показала, че огромни вълни биха потопили кораба буквално за броени минути. И макар че много от учените са съгласни с това обяснение, то не дава яснота какво тогава е причинило внезапното изчезване на цели групи от самолети, какъвто е случаят с бомбардировачите от 1945-а година.

Тук идва теорията на австралийските учени проф. Джоузеф Монаган и студентът Дейвид Мей от университета „Монаш” в Мелбърн, които смятат, че причината за тайнствените изчезвания е природният газ метан. Океанографите, изследващи някои опасни области на морското дъно, са открили места на древни изригвания с голямо струпване на метанови хидрати. Според предположенията на учените метанът, освобождавайки се от естествени пукнатини на морското дъно, се превръща в огромни газови мехури, които след това се разширяват, издигат се на повърхността на водата и там се взривяват. После газът се издига във въздуха. Това предположение е изказвано и преди от учени, но сега двамата изследователи са го доказали експериментално. Те използвали компютърно моделиране, за установят вярна ли е тази теория. Резултатите показали, че всеки кораб, попаднал в метановия мехур, отива на дъното. Тези гигантски газови мехури са способни да взривят и намиращ се във въздуха самолет. Според учените, в случай, че мехурът изплува на повърхността в близост до кораба без директно да го засегне, той би убил екипажа, който би се задушил от отровния газ. И макар и тази теория да изглежда правдоподобно, не е ясно къде са се изпарили телата на хората, намиращи се на плавателни съдове като „Мария Селесте“.

Сред обичайно изтъкваните причини за случващото се в Бермудския триъгълник, често се изтъква като възможност и човешката грешка. И макар дезориентацията в пространството и объркването в датчиците да са редки, те са известна причина за някои случаи на разбиването на самолети.

Странните изчезвания в Бермудския триъгълник често са били свързани и с проблеми в навигацията. Затова геомагнитните полета може да станат реална причина за нещастни случаи. Съществува теория, че в тази област има магнитни аномалии и че триъгълникът е едно от двете места на Земята, където се изравняват истинският север с магнитния север, което може да доведе до проблеми с навигационните уреди. Тази теория е известна от десетилетия и мнозина си обясняват случващото се в Северния Атлантик именно с отклоненията в магнитното поле.

Други изследователи обвиняват за странните случаи феноменът „електронна мъгла“. Явлението на практика представлява буря, която се извива буквално от нищото и обгръща самолета или кораба, причинявайки повреди в уредите му.

Течението Гълфстрийм също е обвинявано от някои за мистериозните случки в района на Бермудския триъгълник. Топлото течение започва от Мексиканския залив и минава през протока Флорида в Северния Атлантик. Това течение заема област с ширина около 70 километра и според някои би могло лесно да отклони кораб от курса му.

Теориите, тълкуващи тайната на Бермудския триъгълник с чисто природни феномени, имат пробойни и не могат да обяснят всички странни случаи. Именно това дава храна на любителите на неразгадаемото да търсят причините в непознатото. Така според уфолози, тук е възможно да има извънземна намеса, като някои отиват още по-далеч и смятат, че изчезналите хора и машини са били отвлечени от пришълци.

Други пък откриват тук мистериозната Атлантида и обясняват аномалиите със древен източник на енергия. Според легендата, могъщата цивилизация потъва буквално за дни и изследователите на историята смятат, че може точно в този район тя да се е озовала под водата.

Не са малко и тези, които смятат, че в района на Бермудския залив има портал, водещ към друго измерение. Тяхната теория често се преплита с тази на уфолозите, като някои ентусиастите вярват, че в Бермудския триъгълник има останки от тунели на времето, по които извънземните пресичат измеренията, за да стигнат до Земята.

Каквото и да се случва в Бермудския триъгълник, тази част от света ще продължава да вълнува сърцата и умовете както на сериозните учени, така и на любителите на теориите на конспирациите. За вярващите в тях зоната, заключена между Бермуда, Пуерто Рико и Маями, ще си остане място, където десетки кораби и самолети са изчезнали без рационално обяснение. Срещу тях пък са скептиците, които смятат, че цялата история е един красноречив пример за псевдонаука, която е превърнала едно нормално място от нашата планета в легенда.