Български ученици: Не ни учат да мислим

Образователната система на всяка една национална държава и нейното ниво на развитие свидетелстват за направлението на наблюдаваните обществените реалности, се заявява в позиция на Съюза на учениците в България.

"България е страна с традиционно богата култура и добре развито средно образование, което обаче, към момента, се намира в тежка морална и институционална криза. За това свидетелстват фактите, според които 41 % от българските ученици до 16 годишна възраст са напълно неграмотни, а поне половината от учениците от 1-3 клас имат проблем с усвояването на българския език, тъй като за тях той не е майчин. 38 % не завършват започнатото си образование, а една трета, задължени по закон да се образоват, не го правят.

Налични са съществени разлики в начина и нивото на образоване в по-големите градове в сравнение със средните и по-малките такива. По-богатите социални групи осигуряват по-добро средно образование на своите деца, отколкото по-слабо заможните. Всичко това говори за сериозни натрупани проблеми и е само малка част от общата картина на образователна недостатъчност, опростачаване на ученическата общност и слаба възможност за реализация в обществото.

Налице са още други типични въпросителни и проблеми, които бихме искали да маркираме. Това са неадекватната на съвременните необходимости учебна програма и учителски подход; продължаващата закостенялост и феодална структура в училище; липсата на достатъчно ученическо участие в процесите на вземане на решение в училище; девалвацията на основни ценности в ценностната система на учениците; липсата на ученическо обединение за общи каузи; недостатъчната гражданска, здравна и междуличностна ученическа култура; нарастващата демографска криза и отпадането на ученици от образователния процес; растящото насилие и дискриминация в училище; външната миграция; некачествената или недостатъчно развита училищна инфраструктура и т.н. и т.н.

Ученическото самоуправление в повечето учебни заведения не се радва на завидна активност и подходяща позиция в институционалната структура на съответното училище. Ученическите съвети се доминират от по-възрастни преподаватели, психолози, педагогически наставници, които променят реалния дневен ред на учениците съобразно собствените си разбирания. Училищната демокрация се намира в пълен колапс и зависимост от решенията на съответния директор и регионален инспекторат. Достига се до там, че държавата да изготвя и прилага унифицирани механизми за ученическо участие, които да се трансферират на общинско, областно и национално равнище в пълен non-sense с традиционното самостоятелно изграждане на ученически организации в гражданското общество. Директори и учители с десетилетия не подобряват своите компетенции, но продължават да бъдат несменяеми, въпреки понякога явното си нежелание да осъществяват своите мениджърски и обучителни функции. Учениците се учат да заучават материал, а не да мислят. Извънкласната активност е дейност поставена като втора категория и неформалното образование не е на почит.

Поради изложените по-горе образователни реалности Съюз на учениците в България, като национално ученическо обединение на ученически лидери от цялата страна, се обявява ЗА: фиксиране на ученическия съвет като орган със специфични функции в системата на училищното образование; право на ученическо мнение с реална тежест при решения за назначаване на директори и учители в отделните учебни заведения; право на ученическо мнение с реална тежест при приемане на училищните правилници; право на ученическо мнение с реална тежест при приемане на учебните програми и решенията за изключване на ученици; гарантирано участие с право на реален глас на ученическите съвети в заседанията на педагогическите съвети".

Съюзът на учениците настоява още за "установяване на ученическата стипендия за отличен успех и социалните стипендии като 15 % от минималната работна заплата; осигуряване на легална възможност за съвещателно оценяване от втори преподавател по идентична специалност в съответното училище; въвеждане на мандатност при упражняване на правомощията от страна на директорите на учебни заведения(три годишен мандат с възможност за двукратно преизбиране); въвеждане на предмет "Гражданско образование" в училище, два учебни часа седмично; застъпване на реално измерим бонус в оценяването за определени учебни предмети при активно участие в извънкласни дейности и неформално образование; валидизиране на препоръките от младежки и ученически организации като благоприятстващ елемент при кандидатстване във ВУЗ; реализиране на легална възможност за стаж в публични институции на ученици, които са навършили 16 годишна възраст; осигуряване на легална възможност за регистриране на неправителствена организация с целева група ученици от самите ученици над 16 годишна възраст; фиксиране на 10 % квота в учителския състав на всяко училище за млади учители под 35 годишна възраст; въвеждане на практика за обучение от по двама учители едновременно по определени предмети, единият от които студент с поддържащи функции; приемане и включване в българското законодателство на Декларацията за правата на учениците, разписана от OBESSU; фиксиране на определена сума за развитие на ученическото самоуправление във всяко училище в рамките на делегираните бюджети официализиране на 17 Ноември като празник на учениците в България."

ПРОТИВ са: "премахването на класически български произведения в учебната програма по литература; задължителното изучаване на майчин език, различен от българския; дългогодишната несменяемост на директори на училища; субективното оценяване извън установените общи критерии; създаването на ученически, представителни, организации от държавни институции; наличието на ментори, които променят дневния ред на ученическото самоуправление в училище; всякаква форма на дискриминация, насилие и несправедливо отношение в образователните и междуличностни отношения; неадекватната учебна програма и учителски подход; нереформираната и слабо поддържана училищна инфраструктура; слабото ниво на застъпеност на гражданската култура и участие в инициативни групи, неправителствени организации и доброволчески проекти в образователната среда", заявяват от Съюза на учениците в България.