ООН: Нуждата от спешна помощ избухна във времето на пандемия

Годишният глобален хуманитарен преглед на световната организация изчислява, че 235 милиона души по света ще се нуждаят от някаква форма на спешна помощ през следващата година - зашеметяващо 40-процентно увеличение през последната година.

"Увеличението възниква почти изцяло поради COVID-19," каза пред журналисти координаторът на ООН за спешна помощ Марк Лоукок.

Следващата година един от 33 души по света ще се нуждае от помощ, се посочва в доклада, като се подчертава, че ако всички те живеят в една държава, това ще бъде петата по големина държава в света.

Годишният призив на агенции на ООН и други хуманитарни организации обикновено представя потискаща картина на нарастващите нужди, породени от конфликти, разселване, природни бедствия и климатични промени. Но сега, предупреждават от световната организация, пандемията от коронавирус, която уби повече от 1,45 милиона души по света, несъразмерно удари онези, "които вече живеят на ръба".

"Картината, която представяме, е най-мрачната и най-черната перспектива за хуманитарните нужди през предстоящия период, която някога сме очертавали", каза Лоукок.

Парите, поискани в апела, биха били достатъчни, за да помогнат на 160 милиона от най-уязвимите хора в 56 държави, каза ООН.

Камбаните бият тревога

За първи път от 90-те години насам крайната бедност ще се повиши, продължителността на живота ще намалее и годишният брой на смъртните случаи от ХИВ, туберкулоза и малария може потенциално да се удвои.

"Вероятно най-тревожното нещо ... е заплахата от връщане на глада, потенциално на много места", каза Лоукок.

Гутериш призова Г-20 да опрости дълговете на бедните държави

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призова Г-20 да удължат до края на 2021 г. отсрочката за изплащането на дълговете на беднит...

Прочети повече

Само с един действителен глад досега през 21-ви век - в Сомалия преди близо десетилетие - масовият глад изглежда е бил „оставен на сметището на историята“, каза той. Но сега, предупреди той, „червените светлини мигат и звънят алармените звънчета“.

До края на 2020 г. броят на хората с остра несигурност за прехрана може да набъбне до 270 милиона - 82% увеличение спрямо броя преди COVID-19.

Условията в Йемен, Буркина Фасо, Южен Судан и североизточна Нигерия показват, че вече са на прага на глада, докато редица други страни и региони, включително Афганистан и Сахел, също са "потенциално много уязвими", каза той.

"Ако преминем през 2021 г. без голям глад, това ще бъде значително постижение."

Апелът от вторник показва, че опустошената от войната Сирия и Йемен оглавяват списъка на страните, които се нуждаят най-много от хуманитарна помощ. ООН търси близо 6 милиарда долара, за да помогне на милиони сирийци в и извън страната, обзета от десетилетен конфликт. И иска близо 3,5 милиарда долара, за да помогне на близо 20 милиона йеменци, попаднали в най-тежката хуманитарна криза в света.

ООН не откри връзка между търговията с храни и пренасянето на коронавирус

Главният икономист в Организацията на ООН за прехрана и земеделие Максимо Тореро заяви, че няма категорични доказателства, че коронавир...

Прочети повече

Най-мрачен момент

Други големи кризи, изискващи значителни средства, включват Демократична република Конго, Афганистан и Етиопия. Набирането на пълните 35 млрд. долара, необходими по време на глобална икономическа криза, може да бъде обезсърчаваща задача - сумата е повече от двойна от набраните до момента 17 млрд. долара тази година. Тази сума вече е рекордна, но все още далеч не достига почти 29 милиарда долара, поискани по време на призива през миналата година, дори преди пандемията да надигне глава.

"Кризата далеч не е приключила. Бюджетите за хуманитарна помощ са изправени пред ужасни дефицити, тъй като въздействието на глобалната пандемия продължава да се влошава", заяви шефът на ООН Антониу Гутериш в изявление.

"Заедно трябва да мобилизираме ресурси и да бъдем солидарни с хората в техния най-мрачен момент на нужда." Междувременно Лоукок настоя, че макар общата поискана сума в долари да изглежда висока, тя всъщност е малка в сравнение със сумите, които богатите страни изпомпват, за да спасят своите икономики.

"Това, което е заложено, е животът на огромен брой уязвими хора, а цената за опазване на живота им всъщност е много малка по отношение на всички други предизвикателства, пред които сме изправени."