X
 
 

Третите сто дни на Путин

3961
Третите сто дни на Путин

Традицията да се прави равносметка на първите сто дни от президентството се е зародила в Америка, но тя намери почва и в Русия.

Първите сто дни на Владимир Путин през 2000 г. се запомниха с голямата война в Чечения. През вторите сто дни в 2004 нямаше нищо запомнящо се. 100-те дни, които изтичат днес, ще влязат в историята като време на завръщане на политиката и стремителните промени. Тези, които се страхуваха от застой, няма от какво да се притесняват – времето се ускори.

Символични в този смисъл бяха дните около полагането на клетвата. На 6 май опозицията проведе антипутински митинг, завършил със сблъсъци с полицията около Големия каменен пост. На 7 май, полагайки клетва в Големия Кремълски дворец в присъствието на целия руски елит, президентът подписа 11 указа, съдържащи конкретни заповеди за изпълнението на неговата предизборна програма, и излезе на хокейния стадион, отбелязвайки гол и асистенция.

Впрочем, политиката се завърна при това в остра улично-протестна форма веднага след като Путин обяви през септември миналата година решението си отново да седне в президентското кресло. Американският вицепрезидент Джо Байдън предупреди, че следващият мандат ще бъде вреден за Путин и Русия /смятам, че това изказване в Московския държавен университет стана за Путин окончателен аргумент в полза на завръщането; той не можеше да последва нетактичния съвет на американския вицепрезидент/. Масовите протести породиха още по-масови пропутински митинги.

Избраният в остра борба парламент, в който "Единна Русия" загуби своето конституционно мнозинство, но запази контрола, отново се превърна в място за дискусии. А депутатите от Думата в редица случаи си позволиха да не се съгласят с мнението на правителството – в частта за отмяната на тайната на банковите сметки или възможността за финансирането на антикризисните мерки, като се заобиколи Думата. Протестите помогнаха да се консолидира и пропутинския електорат, който изведнъж разбра, че в страната все още не всичко е решено и помогна на Путин да спечели повече от убедителна победа на първия тур.

Новият стар президент състави кабинет начело с Дмитрий Медведев и основно от млади технократи, обновявайки състава на правителството на три четвърти. Но оставайки верен на своя стил, Путин намери място и за ключови фигури от своя предишен екип, премествайки ги в президентската администрация.

Темповете на реформи в политическата сфера се ускориха безпрецедентно, създавайки по-конкурентна среда и възможности за насочването на протестната активност в рамките на легитимния политически процес.

Възстановени са преките избори на губернатори. Русия отново се превърна в единствената европейска страна, където населението ги избира с всенародно гласуване. Установени са изключително либерални условия за регистрацията на партиите и вече са регистрирани 39, а на опашката стоят над 190. "Единна Русия", която е поверена на Медведев, въведе първични и състезателни избори за кандидатите за всеки пост в партията, на която изведнъж и потрябваха истински политически бойци.

Едновременно с това управляващите не се побояха да попаднат под огъня на опозиционната критика за "непопулярните" мерки усилващи отговорността за неразрешените митинги, въвеждането на регистрация за политическите НПО, получаващи финансиране от чужбина и въвеждането на контрол върху интернет сайтовете, разпространяващи детска порнография, наркотици и призоваващи за самоубийства.

Трябва да отбележа, че, съдейки по допитванията, тези мерки са много популярни и не защото руснаците не са дорасли или нещо не разбират.

В "репресивното" руско законодателство няма нито една норма, която да не се прилага от най-развитите демокрации в света. Нито една. Навсякъде финансирането на политици от чужбина или е забранено или се контролира. Та нали демокрацията е преди всичко изразяване на волята на мнозинството, която не е изкривена от изкуствено влияние, и на първо място отвън. Навсякъде също така се филтрират криминалните прояви в глобалната мрежа и навсякъде глобите за нарушения и безредици по време на демонстрации не са символични. Нещо повече новото руско законодателство в тези области е по-либерално, отколкото на Запад. И то е необходимо не за да се "затягай гайките", а за да се въведе правов режим там, където в цял свят той съществува, но у нас отсъстваше.

Появиха се доста сериозно антикорупционни инициативи. Държавните чиновници, депутатите и техните съпруги ще бъдат лишени от възможността да притежават недвижимост и банкови сметки в чужбина, акции на чуждестранни компании. За всичко това те често биват обвинявани и то с основание. Отсега нататък държавните чиновници или ще живеят и ще имат сметки в Русия, държейки на интересите на своята родина, или няма да бъдат държавни служители.

Кримск с десетките жертви на чудовищното наводнение се превърна в трагедията на първите сто дни президентстване. Путин беше там няколко пъти и съм убеден, че отново ще бъде там. Неговото присъствие и бързите решение за обезщетения и възстановяване на града имаха далеч по-голямо значение за пострадалите и обезнадеждени жители, отколкото суетата на местните чиновници и наказанията на някои от тях.

В икономическата област се готвихме за най-лошото – предсказваната втора вълна на световната криза. Междувременно икономическият растеж продължи, макар опонентите на властта да твърдяха постоянно, че растежът в Русия е възможен, единствено когато растат цените на енергоносителите и търсенето им в растящата европейска икономика. И какво наблюдаваме?

В Европа в най-добрия случай има стагнация, прогнозите за икономически растеж през тази година само се понижават до отрицателните стойности, а цените на петрола са по-ниски, отколкото в началото на годината. А пък в Русия реалният растеж на БВП за първото полугодие – 4,8% се оказа с 1% по-висок, отколкото предсказваха анализаторите на международните финансови институции и инвестиционни банки и по-висок, от която и да било друга европейска страна. И ние сме единствените в Европа, които нямат бюджетен дефицит. Търговията на дребно в Европа през първото полугодие отбеляза спад с процент, а продажбата на коли – с 6,8%. А в Русия тези показатели нараснаха със 7,1% и 14% съответно. Инфлацията, въпреки повишаването на таксите от 1 юли, е по-ниска, отколкото през миналата година.

Естествено, ако Европа бъде залята от кризисната вълна, на всички ще им бъде трудно, включително и на Русия. Но критиците на Путин даже не подозират, че за последните 12 години допълнителните доходи от износа на въглеводороди осигуряваха едва около 28% от ръста на доходите на гражданите и едва 12% от приръста на БВП. Темповете на растеж на заплатите и пенсиите в номинално изражение три пъти надхвърли темповете на ръст на петролните цени. Отдавна у нас локомотив на икономиката е потребителският, а не суровинен сектор. И ако доходите от петрола помогнаха, то преди всичко с това, че позволиха да се установи относително ниска данъчна натовареност на отраслите, ориентирани към вътрешното търсене, създавайки условия за динамично развитие на търговията, строителството, сферата на услугите, обработващата промишленост.

Изтичането на капитал, причините за които в по-голямата си част са извън Русия, достигна 33,9 милиарда долара през първото тримесечие, а през второто се забави до 9,5 милиарда. Една от причините – успокояването във връзка с политическите рискове, свързани със смяната на властта. След 17 години преговори Русия влезе в Световната търговска организация – за радост на едни и ужас на други. Ще отбележа, че сега Русия е в клуба на страните, на които се падат над 95% от световната икономика и от който никой до този момент не е поискал да излезе. А нашите условия за встъпване се оказаха далеч по-благоприятни, отколкото на мнозинството държави. Загубите и придобивките ще бъдат минимални, но да не бъдеш член на СТО в съвременния свят е просто неприлично.

Външнополитическите вектори бяха ясно очертани от географията на първите посещения в чужбина. Игнорирайки вашингтонската среща на Г-8 под предлог съставяне на правителство, Путин посети Беларус, Германия и Франция, а след това Узбекистан /извинявайки се пред Нурсултан Назарбаев и изпращайки при него Медведев/ и Китай. Приоритетът е ОНД. Естествено, не можем с пълна сигурност да твърдим, че започналият преди две десетилетия бракоразводен процес между бившите съюзни републики е останал в миналото и се е сменил с обединителен бум. Но бързо набиращият обороти Митнически съюз и функциониращото от началото на тази година Единно икономическо пространство се разглеждат от всички сериозни експерти като проекти, чиито шансове за успех са доста над нулата.

Следващите приоритети – преживяващият не най-добрите си времена Европейски съюз и точно обратното превръщащият се в център на световното развитие Азиатско-Тихоокеански регион. И едва след тях – САЩ. Путин имаше доста негативен опит за сътрудничество с администрацията на Джордж Буш младши, който наруши едва ли не всички постигнати с него договорки и се държеше на световната сцена с елегантността на слон в стъкларски магазин. Путин се познава по-малко с Барак Обама. Тяхната среща по време на Г-20 в мексиканския Лас Кабос е била доста положителна и даваща възможности за продължаването на "презареждането", според отзивите на участниците. В случай, че Обама бъде преизбран за втори мандат.

Четеш някои вестници, гледаш в интернет и се създава впечатлението, че цялата страна е в мрачно, унило и депресиращо настроение. Но ако погледнете допитванията до общественото мнение, се получава, че това далеч не е така. Изследването на "Левада-център" от това лято, чиито изводи не се поставят под съмнение даже от най-последователните критици на Кремъл, показва, че броят на хората, доволни от своя живот, е по-голям, отколкото за целия период, откакто се прави това наблюдение: 45% са заявили, че са доволни от сегашния си живот, а други 36% - отчасти доволни, отчасти не. Това са най-високите показатели от началото на този тип допитвания през 1997 г., когато процентът на удовлетворените от своя живот достигаше 14%, а на частично доволните – 32%. Напълно недоволните от живота са 19% от руснаците /през 1997 – 51%/. Но успоредно с това расте разочарованието на заможните кръгове от интелигенцията, офис служителите, част от бизнеса и студентите, които изпитват доволно традиционното за Русия недоволство от действащата власт /при това всяка/, разочаровани от ниските темпове на европеизация, отсъствието на видим прогрес в борбата с корупцията.

Срещу Путин действа изключително професионална политтехнологична и антиимиджова дейност. Виждаме до какво довежда само провокацията с Pussy Riot, където властта е поставена в положение, когато всяко нейно действие е губещо. В епицентъра на политическата борба се оказаха въпросите на църквата и религията, което е много опасно. Най-опасно за обществото е, когато вътре в него настъпва разцепление, свързано с вярата, засягащи най-дълбоките пластове на човешкото съзнание и психика. Хората са готови на компромис практически по всеки въпрос, освен за вярата.

Каквото и да прави Путин, той едва ли ще успее да убеди тези, които виждат в него "пречка по пътя към прогреса" и "враг на демокрацията". Но както и преди мнозинството от руското общество е съставено от хора, които смятат Путин за едва ли не за най-успешния лидер. Когато той встъпи в своите първи сто дни, руската икономика беше по-малко от белгийската. В третите сто дни /по паритет на покупателната способност/ е по-голяма от икономиката на Великобритания, а реалните – отчитайки инфлацията – доходи на населението от тогава нараснаха три пъти.

Путин не е враг прогреса. Но многовековната руска история неведнъж е доказвала: на върховната власт в Русия се прощава всичко, освен едно нещо – слабостта, след която следва разпадането на страната. Владимир Путин по-добре от всички разбира, какво е необходимо да се направи, за да се премине по тази много тясна в Русия пътечка между авторитаризма и анархията, която всъщност се нарича демокрация.

Автор на статията е водещият руски политолог Вячеслав Никонов. Анализът е публикуван в РИА "Новости".

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

ОЩЕ ОТ Европа

Последно в Актуално