Учен изпращал момчета на мъже, осъдени за педофилия в Германия

През 1979 година Олаф  Штюбен, който е пледирал за легализирането на секса с деца, публикува в левия вестник Tageszeitung статията "Аз обичам момченца", в която нарича педофилията "престъпление без жертва." През 1980 година на конгрес на партия на Зелените е било предложено да се протестира срещу забраната за секс с деца до 14 години. А през 1982 година Даниел Кон-Бендит един от лидерите на студентските вълнения във Франция през 1968 година и депутат от германските Зелени заявява в едно шоу:  "Когато момиченце на пет или пет годинки и половина започне да те съблича - това е фантастика."

"Смятам, че мнозина тогава са мислели така: "Ние смятаме да покажем на другите партии колко сме различни и отворени. Че най-накрая сме преодолели епохата на нацизма и сме приели сексуалната революция", така обяснява настроенията на западно-германските леви през 1970-1989 година една от основателките на Зелените Ева Куисторп. 

Ученият

Един от пропагандистите на сексуалната революция е психологът, професор по социална педагогика Хелмут Кентлер. Той получава известност в края на 1960-те години, когато е над 40-годишен, благодарение на идеите си в областта на сексуалното възпитание.  Неговите книги са преиздавани няколко пъти, той се изказва като експерт по телевизията и радиото. 

Кентлер е авторитетен учен.  В периода от 1966 до 1974 година той работи в Педагогическия център в Берлин - учреждение, подчинено на градския Сенат и се занимавало с образователните и социалните реформи. През 1976 година Кентрел получава професорска степен и през следващите 20 години преподава в университета в Хановер.

Той се е застъпвал за легализирането на еднополовите връзки, а така също и за връзките между възрастни и деца. Кентрел  е смятал, че педофилията, ако тя не е съпроводена от насилие, не само не вреди на децата и младежите, но и им позволява да освободят сексуалната си енергия. 

Професорът е бил привърженик на левите възгледи, участвал е в две лобистки групи, които са се борили за отмяна на забраната за педофилия. Техният ръководител Бруно Бендиг през 1990-те години е осъден за сексуално посегателство срещу деца. Кентлер е участвал и в много съдебни дела в ролята си на експерт и се е гордеел с това, че нито един от 30-те процеса, в които е участвал не е завършил с осъдителна присъда. 

Кентлер е бил открит хомосексуалист и е живял с няколко приемни синове. Той умира през 2008 година на 80-годишна възраст.  Независимо, че през 90-те и 2000-те години неговите идеи са подложени на критика, в некролозите му е наричан "борец за разрешителния сексуален морал", който е "въплътил хуманистичната задача на половото възпитание."

Експериментът

През 1969 година Кентлер започва своя експеримент, когато работи в Педагогическия център на Берлин. Той получава разрешение от Сената и започва да изпраща бездомни момчета за отглеждане при мъже. Тези мъже са били най-малко трима и някои от тях в миналото са осъдени за сексуални връзки с непълнолетни. За възпитаването на момчетата са получавали социални помощи.

Колко деца Кентлер  е предал и до днес не може да се изясни. Самият той пише и е разказвал, че това са били момчета на възраст между 13 и 17 години, които са живели на улицата. Много от тях са били неграмотни, някои са имали особености в психическото развитие, други са били сериозно болни. Кентлер е бил във връзка с приемните семейства и е знаел, че настойниците са имали интимна връзка с възпитаниците си. Той не е виждал в това нищо лошо, грижейки се само за това всичко да се случва без принуда. 

Искат връщане на смъртното наказание в Албания заради педофил

Под мотото „За откраднатото детство“ късно днес следобед в Тирана, Дуръс и Вльора бяха проведени протестни демонстрации с у...

Прочети повече

В края на 80-те години на миналия век Кентлер предоставя отчет за своя експеримент на властите, определяйки го като цяло успешен. Ученият отбелязва, че бившите възпитаници са получили финансова независимост, водели са "достоен и скромен" живот и никой от тях не е станал хомосексуален. В отчета за Сената на Берлин Кентлер пише: "Беше ми ясно, че тези трима мъже са направили толкова много за своите момчета, преди всичко, защото са имали сексуални отношения с тях."  Днес този отчет се пази в берлинския музей на хомосексуалността. 

Осветляването на случаите

Кентлер е разбирал, че експериментът му е незаконен: до 1994 година във Федерална република Германия са били забранени хомосексуалните контакти с лица, ненавършили 18 години. Но неговите действия привличат вниманието едва през 2015 година след няколко публикации в медиите. 

Година по-късно научният сътрудник на Института за изследвания на демокрацията в Гьотинген Тереза Нентвиг, по молба на Сената в Берлин, събира и анализира материалите за експеримента на Кентлер.

Тя стига до извода, че в Сената и социалната служба са знаели, че експериментът предполага интимни отношения на настойниците с възпитаниците. В останалата си част изследването на Нентвиг се оказва не толкова пълно, както се очаква: тя не успява да получи цялата необходима информация от архивите, а много бивши възпитаници на педофилите отказват да разговарят с нея. В отчета се споменава само някой си Улрих, който е участник в експеримента на Кентлер, когато е на 13-годишна възраст. 

Финансовият министър на Шотландия подаде оставка заради педофилски наклонности

Шотландският финансов министър Дерек Макей се отказа от поста си броени часове преди да представи доклада за бюджета. Поводът за подад...

Прочети повече

Жертвите

Кентлер описва Улрих като "слабоумен", който не умее да определи времето по часовник и е проституирал. След 4 години живот с настойника си Улрих започнат да чете, пише и смята, оженил се е и станал способен работник. Приятел на Улрих заявил, че той е поддържал приятелство с Кентлер до смъртта на учения и не иска да си спомня за миналото. 

На някои въпроси, останали без отговор от изследването на Нентвиг, отговаря вторият отчет за експеримента на Кентлер. Той е публикуван на 15 юни 2020 година от университета в Хилдесхайм. От документа става ясно, че под "приемни семейства" се е разбирало самотни мъже, основно от академичните кръгове. Известно е още, че най-малко един от настойниците е приемал за отглеждане момчета в продължение на 30 години  - от 1973 до 2003 година.

Ще има ли възмездие?

Настойник от експеримента на Кентлер, чието "приемно семейство" просъществува 30 години се е наричал Фриц Х. В своето изследване учените от университета в Хилдесхайм са спрели вниманието си именно на него - може би, защото няколко години по-рано двама от неговите възпитаници Марко и Свен (имената им са променени) разказват за детството си пред медиите. 

Бил Гейтс изглежда е имал отношения с обвинен в педофилия мъртъв милиардер

Починалият в затвора и обвинен в педофилия американски милиардер Джефри Епщайн се е срещал с основателя на Microsoft Бил Гейтс, което н...

Прочети повече

Марко заживява при Фриц Х. през 1989 година, когато е на 6 години. Той е предаден на него от социалните служби. В началото Марко е напълно доволен - живеел е в просторен апартамент, имал е компютър. Но след известно време настойникът му започва да го бие и насилва. Това продължило 12 години.  Свен попада при Фриц през 1990 годишна на 8-годишна възраст. 

Той е имал хепатит Б. "Никой не искаше да те вземе с тази болест", казал Фриц на Свен, който допълва, че му е бил благодарен. Малко след като момчето свикнало с новата обстановка Фриц започнал да го насилва. 

През 2017 година двамата мъже дават интервю за Der Spiegel. Животът на момчетата не се нарежда по най-добрия начин. Свен работи като мияч на съдове в берлински хотели, но после започват да го измъчват болки, причината, за които лекарите не могат да установят и той остава без работа. Марко живее от социални помощи, обяснявайки, че не е достатъчно образован. Той признава, че получава панически атаки при вида на хора със същата прическа, каквато е имал настойника му. 

Според документите Фриц Х. е загубил родителите си на 9-годишна възраст и израснал в детски дом. Той работил като заварчик и техник. От 1973 до 2003 година е имал петима възпитаници. Умира през 2015 година. След смъртта му Марко и Свен се обръщат към властите на Берлин с искане за официално извинение и компенсации за преживяното. Отказано им е поради давност. Сега двамата събират средства, за да съдят берлинските власти. 

Превод: Actualno.com