Всеки втори французин в стрес от излизането от карантина

27.05.2020 17:12 1279

Снимка: Getty Images/Guliver

Всеки втори французин преживява стрес или тревога заради отмяната на ограничителните мерки, въведени заради коронавируса. Това е предизвикано от „страх от улицата”, тъй като вкъщи тези хора се чувстват по-защитени, както и от нарушаването на отработените по времето на карантината навици, особено свързаните с дистанционна работа, съобщава вестник „Parisien”.

Според научното изследване, измерващо влиянието на кризата в областта на здравеопазването върху психическото здраве на френските граждани, излизането от карантината на 11 май „като цяло е по-тревожно, отколкото самата карантина”, предаде БГНЕС.

Французойка изхвърли котката на приятеля си през прозореца

Млада французойка ще бъде изправена пред съда, защото е изхвърлила през прозореца котката на бившето си гадже, пише информационният пор...

Прочети повече

Резултатите от проучването показват, че повече от една четвърт (27 %) от анкетираните съобщават за влошен сън след 11 май. За една пета (20 %) въздействието върху психиката след свалянето на карантинните мерки е преминало се е отразило в появата на депресия, стрес, тревога и липса на емоции. При около 50 % от участниците в проучването се е проявило поне едно от тези травмиращи състояния, докато по време на карантината процентът им е бил около 40.

Изследването се провежда от „Human Adaptation Institute”, който от 23 март всяка седмица прави онлайн-проучване на възможностите за адаптиране на хората, тяхната устойчивост, пристъпи на депресия и психични проблеми, предизвикани от коронавируса.

Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!

Според експертите, има няколко причини, които предизвикват стрес при връщането „към почти нормален живот с по-малко правила и повече свобода”. Едната причина, както вече беше подчертано, е страхът от улицата и чувството, че вкъщи човек е защитен от вируса.

Втората е нарушаването на навиците, отработени по време на карантината. Хората през това време са успели да организират добре живота си и сега едва ли искат да променят всичко, защото това ще изисква изразходване на душевна енергия, обяснява ръководителят на проекта.