WIL: Богатите хора замърсяват повече, но бедните са тези, които плащат

С връщането на нивата на въглеродните емисии към равнището отпреди пандемията, най-новите данни показват, че най-богатият 1% от населението на Земята е изхвърлил 110 тона CO2 на глава през 2019 г., заяви ръководителят на изследването, професорът от Парижкото училище по икономика и съдиректор на WIL Лукас Шансел.

Дания вдига данъка за въглеродни емисии

Дания обяви, че политическите партии на страната са се споразумели за климатична сделка, която проправя пътя за увеличен данък върху въ...

Прочети повече

По този начин техният дял е изключително непропорционален - 17% от общия обем на емисиите в световен мащаб, информира АФП.

Освен това, докато най-богатите 10% са отговорни за половината от всички емисии, на най-бедните 50% се пада едва 12-процентен дял - при средно 1,6 тона въглероден диоксид на глава от населението.

"Правителствата се нуждаят от нови източници на приходи, за да инвестират в зелени инфраструктури", каза Шансел. "Един от начините за това е чрез прогресивни и екологични данъци върху богатството. Такива инструменти вероятно ще бъдат политически по-устойчиви от въглеродните данъци върху потреблението, които засягат силно групите с ниски доходи и не вършат добра работа за намаляване на емисиите на много богатите."

В проучването се установява, че през последните десетилетия тежестта на политиките в областта на климата, насочени към ограничаване на изменението на климата, е "непропорционално понесена от потребителите с ниски доходи, по-специално чрез данъците върху въглеродните емисии и енергията.

Историческо: Нова Зеландия реши, 0 въглеродни емисии през 2050г.

Исторически момент за Нова Зеландия и за световното законодателство в областта на борбата с климатичните промени. Страната прие закон, ...

Прочети повече

"Следва да се постави по-голям акцент върху политическите инструменти, насочени към по-богатите групи, чрез данъци върху собствеността на замърсяващи активи", като например инвестиции в изкопаеми горива.

Проучването показва, че не само богатите са склонни да замърсяват повече, но и развитите страни имат много по-висок въглероден отпечатък, когато се вземе предвид вносът и използването на продукти, произведени в чужбина.