Шерифът на Буковлък или какво е да си кмет на село с 3500 роми

Хората в селото са го кръстили Шерифа. Всеки ден влиза в кметството облечен в маскировъчни дрехи и „оборудван” с всичко необходимо да реагира веднага на сигнал за нарушение на обществения ред или друга сериозна ситуация. Тръгва си след полунощ, когато е проверил дали всички кръчми са затворени и дали всички са се прибрали по къщите.  

Г-н Русанов, какво ви мотивира да се кандидатирате за пореден път?

Бях решил вече да се откажа, но хората ме изненадаха – бяха си организирали инициативен комитет и ме поставиха пред свършен факт. Уморих се да се боря с вятърни мелници. Бюрокрацията на държавата е като една дебела стена от бетон. Блъскаш се, падаш, ставаш, пак се блъскаш и в един момент, като си направиш равносметка, установяваш, че само си съсипваш живота. Каузата на един кмет е да помага на хората. Ама, как например да им обясня, че може през зимата да останат без дърва за огрев, защото държавата ми връзва ръцете. Особено на старците, които са с пенсии по 200 лв. и всеки месец си кътат от по малко парици, за да си купят четири кубика. Около 1 000 човека са се записали дърва. Това са 1 000 семейства. Има още толкова, които чакат да се запишат. Събрахме пари и сме внесли за близо 3 000 кубика. Дори започнахме да добиваме дървата - хората разчитат на тях. Обаче дойде заповед от Горското, че забраняват сечта в горските масиви край село Рибен, защото там намерили умряло диво прасе. А в тоя район е масивът, от който добиваме дървата за огрев на Буковлък.

Когато трябваше, държавата нищо не направи, за да спре разпространението на Африканската чума по свинете /АЧС/. Това, което сега правят, е след дъжд качулка. В същото време такава забранителна заповед има и за земеделските производители – да не пипат продукцията на полето, защото чрез нея може да се разнесе АЧС. А те си жънат без да им пука – царевицата отива в силозите, от там – във фуражите, които после се дават на прасетата. И заразата продължава да се разпространява. Обратен ход няма. Това е поредната недалновидна политика на управляващите, които въобще не мислят какво ще се случи и винаги вървят след събитията.

Още един пример ще ви дам. Тази година започна изграждането на канализация в Буковлък. А още през 2004 г. направих предложение за такъв проект. 15 години се боря с бюрокрацията, с корупция, с какво ли не, за да се направи тая канализация. Дойде едно правителство на власт. Таман са нагласят нещата - кой да открадне парите, и айде дойде друго правителство, което гледа да сложи негови фирми на „хранилката”. После идва следващото правителство и всичко почва наново.

В Буковлък живеят много роми, но и българи. За Вас гласуват хора и от двата етноса. Как балансирате между интересите на двете етнически групи?

Това е основното – да не се допуска напрежение на етническа и на социална основа. В Буковлък живеят около 3 500 роми и около 1 000 българи. Затова се стремя постоянно да съм в селото и най вече в тъмната част на денонощието, за да не се допускат ситуации, които биха ескалирали напрежение. Преди да стана кмет бях полицай – младши районен инспектор в селото. И като кмет получавам разбиране от ръководството на Областната дирекция на МВР в Плевен. Проблемите обаче идват от полицейските служители на по-ниските нива, които нямат необходимата мотивация и нагласа да си вършат работата както трябва.

Битова престъпност почти нямаме. Ще ви дам пример. През зимата ми направиха операция на гръбнака и бях осем дена в болницата. През това време в Буковлък са извършени 12 кражби. А цяла година преди това нямаше нито една кражба в селото. И след като излязох от болницата, пак спряха кражбите. Истината е, че когато котката я няма, мишките играят кючек. Котка в държавата би трябвало да бъдат полицията, прокуратурата и съдът, но нещата много рядко се случват така, както трябва.

Мине не мине месец и в полицейските бюлетини излиза информация, че някой пиян буковлъшки бабаит Ви е посегнал при укротяване на среднощни скандали...

Има го и това. Случва се често. Не винаги при такива скандали викам полиция, защото успявам сам да се справя. Агресивни стават предимно хора с ниско интелектуално ниво и след употреба на алкохол. Те не са много и намирам начин да се оправя с тях. За мен основният проблем е неграмотността. В Буковлък има основно училище, в което би трябвало да учат 640 деца. Те са основно от ромски произход. Бюджетът на училището е над 1 млн. лв. Но над 90 на сто от децата, които излизат от него, са крайно неграмотни. Те не посещават редовно учебните занятия. Учителският контрол е занижен. Учителите вече са вдигнали ръце. Изпяват си урока, нищо че в класната стая има само три деца – никой не се интересува къде са останалите 20 деца.

С какво се препитават тези 3 500 роми в Буковлък – вижда се, че строят къщи, карат коли, явно имат добри доходи?

Много от тях заминаха по чужбина и източват социалната система на западняците. От Буковлък поне 1 000 души са се пръснали в страни от ЕС, регистрирали са се там като безработни, получават социални помощи, детски надбавки, безплатни жилища. Така си „изкарват” по 1 500-2 000 евро на месец. Европейците ги „субсидират” там, а парите идват тук и те строят къщи. Системата е проста – нашият иде до Германия да се подпише като безработен и се връща тук и живее нашироко с европейските помощи. След месец пак иде, пак се подпише и т.н. Отделно си докарват пари от сивата икономика и от контрабанда.

Те не искат да се интегрират в обществото. Много по-лесно им е да живеят „ден да мине, друг да дойде”. Той ще седне днес на каруцата, ще рови в контейнерите за отпадъци и все ще изкара 20-30 лв., но няма да се хване някъде на работа за 500 лв. на месец. Сега са почнали да събират орехи – докарват си по 100-200 лв. После всичко отива за бира, мезета, музики и т.н. Пък и държавата не прави почти нищо, за да ги интегрира. Тия каруци и отглеждането на коне трябва да се забрани със закон. Има и хора, които наистина искат да работят, но те са не повече от 10-15 процента от тях.

Има ли реална полза от работата на фондациите, които афишират, че работят за интеграцията на ромите?

Това са организации, създадени само за източване на пари. Никой не стъпва тук и не се интересува от ромската интеграция.

С тези  резултати на кметските избори опитват ли се политически партии да се качват на Вашата „лодка” и да Ви обявят за свой кандидат?

Опитват се, но аз отдавна съм им дал да разберат, че мен политиката не ме интересува. Сред българските политици много рядко има такива, които се опитват да свършат нещо за обикновения човек. Повечето от тях са в политиката заради лични или партийни интереси.

Според мен държавата не се нуждае от политици, защото те са лошо племе. Идват при хората само за избори. Четири години в селото ни не е стъпил политик, който да попита как се оправяме. Бюджетът на кметство Буковлък е 217 000 лв. за близо 5 000 жители. А бюджетът на друго плевенско село - Къшин, което е с 200 жители, е 117 000 лв. Само за поддържане на чистотата в Буковлък на ден ми трябват 200 лв., а по бюджет имам отпуснати годишно 10 000 лв. – няма и за два месеца. Вижда се, че е чисто в селото – компенсирам с мои инициативи.

Буковлък е село, което понякога дава „феноменални” резултати на избори. Тази пролет на евроизборите в една от избирателните секции за една от партиите бяха гласували 99,99 на сто от избирателите. Какво е Вашето обяснение?

На такива избори политиците решават нещата по друг начин. Аз за кметските избори никога не съм правил нищо – нито събрания, нито други агитации. Нито пък съм правил банкети като спечеля. Аз имам едно сърце, едно достойнство и една душа – това мога да дам на хората. Политиците им дават други неща.