Предложение: При отказ на болница да даде материали при проверка да се анулира договорът ѝ с НЗОК

"В анекса към Националния рамков договор ще има клауза при отказ на болница да даде материали при проверка да се анулира договорът ѝ с Касата. Гарантирам, че след Нова година ще има проверки." Това съобщи проф. Генчо Начев, председател на Българското дружество по кардиохирургия, на пресконференция в БТА, на която се обсъждаха обективните данни за дейността на болниците в сферата на ортопедията и кардиохирургията.

"Който работи правилно, няма нужда да се притеснява от камери", каза още той.

По думите му камерите в болниците са в полза на екипа, който извършват интервенцията. Според него обаче камерата на входа и изхода няма да даде нищо, както и анкетата с болните никога не може да покаже качеството на лечение. Той даде пример с болница „Св. Екатерина“, която ръководи.

"При нас има камера във всяка операционна зала, която заснема самата операция. Имаме камери в ангиографските кабинети, които заснемат процедурата. Тези камери са свързани с аудиторията и в реално време може да се предава съответно какво се извършва там за обучение на студенти и специализанти", каза още проф. Начев. Той посочи, че преди 10 години известен професор е записвал всяка своя операция и когато са го съдили, той е разполагал с доказателствен материал, че е извършил всичко по правилата.

"В София има шест кардиохирургии. Във Виена има две, в Берлин има две“, каза той. По думите му една от болниците в София е със 110 операции годишно при минимум 250.

"Съжалявам, че няма представител на Министерство на здравеопазването, защото това е проблем основно техен. Никъде пазарът в областта на медицината не е чист. Никъде няма чист пазар, чиста конкуренция. Той е квазипазар, защото винаги има регулация. Регулацията се прави в името на обществото“, каза още проф. Начев. По думите му тази регулация трябва да се направи от министерството, а вече Касата има възможност да не сключва договори с всички. „Все още не го е направила", допълни още проф. Начев.

Той даде и статистика за операциите на стент и байпас:

"Средно за Европа съотношението между поставени стентове и байпас хирургия е 3,8 към 1 в полза на стентовете“, каза проф. Начев, като уточни, че данните са отпреди две години. "В България 2016 г. съотношението беше 12,36 към 1,2017 г. стана 13,86 към 1", каза още проф. Начев.

По думите му най-евтините пътеки са най-малко там, където отчитат по-скъпите, за да вземат повече пари. Проф. Начев изтъкна това като признак за потенциално нарушение на закона. Той даде пример със случай, в който НЗОК е изискала документи и материали от лечебно заведение, но те са били отказани и в този случай НЗОК не е могла да направи нищо особено, тъй като в настоящия Национален рамков договор няма клауза, която казва, че при отказ да се дадат материалите при проверка, се анулира договора. „В анекса, който предстои сега да се подпише тази клауза ще я има“, заяви още проф. Начев.

Ако в национален мащаб отношението между по-евтините и по-скъпите клинични пътеки е приблизително равномерно разпределено, то тук в две болници - частна и държавна разликата е драматична, коментира д-р Стоян Лазаров, член на УС на Българското дружество по кардиохиругия. По думите му това поражда съмнения за коректността на колегите му и би трябвало да подлежи на проверка и анализ.

От своя страна председателят на Българската ортопедична и травматологична асоциация проф. Асен Балтов съобщи, че има желание да бъде създаден регистър, в който да бъдат ясни какви импланти се слагат, за може да се види количеството и качеството, предаде агенция Фокус.

"По този начин ще стане ясно колко пъти е опериран и колко пъти се е наложило след това да се направи ревизия и защо е правена, както и кой е извършил операцията и последващата такава", каза проф. Балтов, като добави, че това са неща, които веднага ще излязат на светло, ако има такъв регистър.

"„За съжаление, до този момент той не беше осъществим, но при стеклите се неща в НЗОК със затягане на контрола, мисля, че това ще бъде следващата стъпка“, добави още той.

"Когато един човек иска да получи нещо добро, той наистина трябва да знае и да е сигурен, че това, което му се имплантира в организма е добро“, добави той и цитира публикация от миналия месец на в „Гардиън“, в която се посочва, че повече от 2,5 млн. пациенти по света са загубили живота си поради некачествени импланти.

"Показателен е и примерът с еквадорската фирма, която правеше от технически силикон изкуствените гърди. Същото е и при имплантите и протезите, които са в ортопедията и травматологията, така че това е изключително важно и аз адмирирам това, което направиха от НЗОК - да има референтни импланти.

Председателят на Българската ортопедична и травматологична асоциация коментира, че евтиното в повечето случаи излиза скъпо и по този начин губят както пациентите, така и държавата.

Припомняме, че съгласно данните от Индекс на болниците от 241 изследвани болници у нас комплексно лечение над средното ниво могат да предоставят едва 23 лечебни заведения или 9%.

Болниците, сключили договор със здравната каса, които работят по всички клинични пътеки, пък са едва 28. Това показват данните от проучване, наречено Индекс на болниците, което цели да проследи състоянието на болничната помощ у нас.

По-малко от 21% от болниците у нас са над средното ниво по отношение на възможността да извършват сложни ортопедични операции. От 84 проучени лечебни заведения 58 не постигат средното ниво на операциите, обясни проф. Петко Салчев, консултант на проекта „Индекс на болниците”, съобщи expert.bg.

"И при комплексния индекс водещи са четири от болници, като на първо място е "Пирогов". А от всички 241 лечебни заведения само 23, или 9% са над средното за страната, съобщи проф. Салчев.

"Второто, което мен ме притеснява, е, че продължават да се творят клинични пътеки, които са с под 10 пациента обем за годината , което разсейва публичния ресурс. Не на последно място е и, че има клинични пътеки, които са без включени диагнози в тях", поясни още той.

Подобна е и ситуацията със сърдечните операции. От 10 болници, които извършват такива, само 4 осигуряват комплексна грижа. Според кардиолози не трябва болница, която има отчетена една сърдечна операция на година, да продължава да има договор със здравната каса по кардиологични клинични пътеки.