Покрит с катран инструмент на 10 000 години e намерен в Полша

Началото на холоцена било съпроводено от глобално затопляне и промяна на околната среда, което принудило древните ловци-събирачи да се приспособяват към новите условия. В Европа това време обикновено се нарича мезолит. Ловът продължава да бъде от голямо значение през този период, но неговият характер се променя, тъй като много големи бозайници започват да изчезват или техният ареал рязко намалява. Поради това широко се разпространяват риболовът и по-интензивното събирачество, например на ядливи мекотели.

През 2003 г. в Полша е открит богат археологически паметник от ранния мезолит, наречен Кжиж-Велкополски-7 на името на едноименния град. Поради консервиращите свойства на торфеното блато на това място са открити голям брой артефакти, изработени от органични материали. Съдейки по находките, стоянките са свързани с носителите на комороницката култура/Дювензее, както и с представители на маглемозианската култура.

Археолозите са открили тук останки от различни животни, включително зубри, коне, елени, птици, костенурки, риби и много други. Колекцията от кремъчни артефакти от това място включва повече от десет хиляди предмета. Освен това тук са открити многобройни свидетелства за производството на тесли от еленови рога и кости, както и древно изкуство, показващо значението на лоса за местните обитатели. Радиовъглеродното датиране показва, че хората са присъствали на тези стоянки преди около 11 050 – 9700 и 10 150 – 9000 години.

Група учени от Германия, Полша и Франция под ръководството на Яцек Кабачински от Института по археология и етнология на Полската академия на науките са изследвали добре запазен съставен инструмент, открит през 2013 г. по време на разкопките на обекта Кжиж-Велкополски-7. Той представлява ствол, покрит с черно вещество, към който е прикрепен дълъг костен връх. Дължината на запазеното оръдие е 131 мм, а максималната ширина е 14,5 мм.

Съставното оръдие от мезолита, открито в Полша Jacek Kabacinski et al. / Antiquity, 2023

Върхът, асиметрично монтиран на дръжката, е дълъг около 30-35 милиметра, максималната му ширина достига десет милиметра, а максималната му дебелина е седем милиметра. Рентгеновият анализ на инструмента показал, че костният детайл е завързан за ствола на две места с помощта на лико. Освен това изследването на повърхността на острието показало, че предметът е използван няколко пъти, след което стволът се е счупил.

Микроскопският анализ установил, че за направата на ствола е използван бор – най-вероятно това е бил бял бор (Pinus silvestris). С помощта на газова хроматография – масспектрометрия учените решили да разберат какво вещество покрива около две трети от оръдието. Оказа се, че това е брезов катран. Ускорителната масспектрометрия на това вещество показала, че радиовъглеродната му възраст е 8930 ± 50 години. По калибровъчната крива IntCal20 това съответства на календарна възраст от 9898 – 10 220 години.

Според археолозите артефактът е използван като връх на някакъв вид оръжие. Учените не са успели да определят точното му предназначение, като отбелязват, че е малко вероятно той да е бил предназначен за дълбоко проникване в тялото на животно, както и за риболов. В същото време инструментът може да е бил подходящ за лов на птици или за убиване на дребни бозайници, хванати в капан. Като пример археолозите дават златки, свидетелства за лов на които присъстват на обекта Кжиж-Велкополски-7.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Неандерталци напълнили пещерата си с черепи и учените не знаят защо