Предимства и недостатъци на ваксините срещу COVID-19

Видове препарати:

- субединични

- на основата на вирусоподобни частици

Бил Гейтс: Точно аз няма да настоявам да ме ваксинират срещу коронавирус

Той влага огромни средства в разработването на ваксина срещу коронавируса, но е подложен на нападки. Бил Гейтс отговаря на крити...

Прочети повече

- РНК и ДНК ваксини

- векторни (реплициращи се и нереплициращи се)

- живи и инактивирани

По-голямата част от субединичните ваксини притежават "технологична безопасност", тъй като на нито една фаза от производството ѝ не се използва жив вирус, а самият препарат съдържа само вирусни белтъци. Но за формирането на пълноценен имунитет тези ваксини трябва да се прилагат няколко пъти. 

Ваксините на основната на вирусоподобни частици се състоят само от вирусни белтъци, те са безопасни, но за тяхното производство за масова ваксинация има технически трудности и изисква големи финансови разходи.

The Wall Street Journal: Русия ще разшири геополитическото си влияние чрез ваксината "Спутник V"

Русия е сключила предварителни споразумения за доставка на своята ваксина срещу COVID-19 за повече от 10 страни в Азия, Южна Америка и ...

Прочети повече

Производството на ДНК и РНК ваксини е едно от най-лесните, но технологиите за осигуряването на генетичен материал вътре в клетките на организма все още не са достатъчно разработени, затова нито един препарат на основата на нуклеинови киселини не се прилага в клиничната практика. 

Не малка част от разработките на прототипи на ваксини е основана на прилагането на вирусни вектори на реплициращи се (способни  да се размножават) и нерециплиращи се (неспособни да се размножават). Технологията на производство на тези два вида ваксини е еднаква: в генома на вирусния вектор (друг вирус, който не предизвиква заболяване при човека - това може да бъде грипен вирус, морбили, аденовирус и др.) се вгражда ген, кодиращ целевия белтък на друг вирус. Препятствие за прилагането на такива ваксини може да бъде наличието на антитела към вирусния вектор. В този случай може да не се формира пълноценен имунен отговор.

Живите отслабени и инактивирани ваксини са класически технологични платформи и се прилагат най-дълго от всички. Инактивираният препарат съдържа нежизнеспособни вируси, затова за формирането на продължителен имунен отговор се изискват повторни прилагания. А живите отслабени ваксини изискват еднократно въвеждане, но съществува вероятност отслабеният вирус да се върне към изначалния тип и да предизвика заболяване при ваксинирането.

Припомняме, че през август Русия регистрира първата в света ваксина срещу COVID-19, която бе наречена "Спутник V". В същото време се провеждат изпитания на още четири ваксини - от център "Вектор", Център Чумаков, китайската Sinopharm и англо-шведската AstraZeneca.

Работещо лекарство срещу коронавируса в първоначална фаза - с български принос