Растенията могат да виждат, чуват и реагират

Растенията, според Джак Шулц, са "просто много бавни животни".

Шулц е професор по класифициране на растенията в Университета в Мисури, Колумбия. Той е прекарал четири десетилетия в изучаване на растенията и е уверен в заключенията си.

Растенията се борят за територия, търсят храна, избягват хищниците и поставят капани на своите жертви - те са толкова живи, колкото животните и също като тях - демонстрират поведение.

"За да видите това трябва да направите първата стъпка - да посадите растение. След това то започва да се държи като животно", заявява Оливие Хамант, ботаник в Университета в Лион, Франция.

Растенията се движат преднамерено, което означава, че са наясно какво се случва около тях. "За да отговорят правилно и адекватно на външните условия, растенията също се нуждаят от сложни сетивни механизми, които да улавят промените в средата", заявява Шулц.

В последните години има бум на научни разработки, доказващи, че растенията виждат, чуват, имат обоняние и като цяло - чувстват.

"Едно от основните предизвикателства в работата ни беше да открием причината, поради която растенията реагират на звуци", заявява Хейди Апел, колега на Шулц. Една симфония на Бетовен може и да не им подейства особено, но звук от движение на гъсеница предизвиква мигновена реакция", допълва той.

При експеримент става ясно, че пуснат запис на звуци от гъсеница карат растенията да освобождават в листата си химически съединения, целящи да отблъснат евентуалните нападатели. "Доказахме, че растенията откликват на екологично релевантен звук с екологично релеватна реакция", заявява Рекс Кокроф, друг учен в проекта.

Според експертите ключът се крие в екологичната релевантност.

Консуело де Мораес от Шведския федерален институт по технологиите е доказала, че растенията не само могат да "чуят" приближаващи се насекоми, но могат и да ги "надушат" или поне да уловят миризмата от сигналите за опасност, освобождавани от други близки растения.

През 2006 г. Де Мораес демонстрира как вид паразитна лоза, наречена "куковича прежда", надушва своя потенциален приемник, в резултат на което започва да се извива във въздуха преди да се увие около него.

"На пректика с растенията реагираме еднакво - надушваме или чуваме нещо и предприемаме съответните действия. Има важна разлика, разбира се. Не знаем доколко еднакви са механизмите за обоняние при растенията и животните, защото тези при растенията са много непозната и неизследвана територия", допълва Де Мораес, цитирана от ВВС.

Въпросът на мнозина е по какъв начин растенията компенсират липсата на нос, очи и уши, каквито имат животните.

Действително, учените признават, че липсата на явни сензорни органи затруднява разбирането на сетивността на растенията. Не винаги обаче това е така - фоторецепторите, които растенията използват, за да "виждат" например, са напълно "оборудвани" да изпълняват и други функции. Това обаче е материя, която тепърва ще трябва да се проучва.

Учените откриват множество прилики между устройството на човека и растенията - на клетъчно ниво, на биоенергийно ниво, на ниво проприоцепция, както и на ниво "нервна система".

Така например глутаматните рецептори са най-важният невротрансмитер в централната ни нервна система. Те играят абсолютно същата роля при растенията, с тази съществена разлика, че растенията нямат нервна система.

"Макар еволюцията да е разграничила и усложнила различните системи, моликулярната биология и геномиката ни показват, че растенията и животните са изградени от учудващо ограничен набор от молекулярни "градивни елементи", които всъщност много си приличат", споделя Фатима Чвърчкова от Университета в Прага.

Тези неподозирани до неотдавна прилики карат някои от съвременните учени дори да говорят за "растителна интелигентност". Електрическите сигнали, които растенията са способни да изпращат, може да се окажат решаващ фактор за оформянето на теорията за "растителната невробиология", набираща популярност и днес в научните среди. Някои изследователи на материята стигат и по-далеч, задълбочавайки се в сфери, нетипични за растенията - способността за учене, паметта и решаването на проблеми.

И макар мнозина от експертите да смятат теортиите за "растителната интелигентност" и "растителната невробиология" за пресилени, те категорично са на мнение, че растенията са по-сложно устроени, отколкото сме смятали досега.