Бъдещето на ЕС: Качество на храните, Brexit и пакет "Мобилност" (I част)

Г-жо Славова, докъде стигна битката на ЕС с двойния стандарт при храните? Като че ли темата замръзна с гласуването на Европейския парламент (EП) през април тази година? 

По всякакъв начин се опитваме да лобираме срещу двойния стандарт при храните в Централна и Източна Европа. Следващият етап, който беше много важен, бе свързан с поставянето на въпроса в Европарламента. Ние като консултиращ орган направихме всичко възможно, за да накараме колегите от всички страни членки да разберат какъв е проблемът. И отново - за много хора е трудно да осъзнаят, че, когато имаме етикетиране на даден хранителен продукт, който се транспортира в държави и от Източна, и от Западна Европа, от един и същи брант, на етикета би трябвало да има описани едни и същи съставки. Това трябва да бъде оправено и точно за това се борим. Ние сме единен пазар и всички наши производители се борят на този пазар, заедно с производителите на всички държави членки.

Можем ли към днешна дата да твърдим, че потребителите в Източна Европа консумират храни от дадена марка с еднакво качество, каквото е то и в Западна Европа?

Надяваме се отново въпросът да бъде поставен в ЕП, защото все пак те са решаващата институция. Това, което ние отново може да направим, е да инициираме изслушвания, конференции, събития, организирани от наши евродепутати. Тоест да осъществяме подкрепа за този диалог.

Според Вас недоглеждането в европейските регулации или търговските трикове на производителите доведоха до съществено повишаване на интереса по тази тема? С други думи - кой е виновен? 

Знаете, че областта на земеделието е с най-много регулации във времето. Но според мен всичко това е останало от миналото. Става дума за дистрибутирането на стоки за държави от Източна Европа, които бяха с различен етикет, макар и на един и същи бранд, но с различни съставки вътре. Поне аз това допускам - останала архаична практика от миналото.

“Естествен” ли беше този процес?

Вижте - и Европейската комисия, и съответните генерални дирекции трябваше да осъществяват според мен по-голям контрол. Обикновено към нас те прилагат изключително строг контрол. По време на присъединяването нашите млекопреработвателни и месопреработвателни предприятия бяха под непрекъснат контрол - дали отговарят на всички изисквания като брой на соматични клетки, микроорганизми и т.н. По този начин трябва да бъдат проверявани всички представители на производители и преработватели в Западна Европа. Смятам, че след като е повдигнат този въпрос, това няма да бъде подминавано, както досега.

Да обърнем внимание на друга тема. Както се казва - Brexit чуха на вратата, но... не излиза. Какво конкретно ще се промени в търговските отношения в ЕС, когато Лондон най-после събере смелост за напускане?

Много е важно да видим как точно Великобритания ще излезе от ЕС. Ако Лондон излезе със сделка, която да отговаря на договорни отношения с Европейската икономическа зона, това е едно. Ако е без сделка, това означава, че се прилагат мита и такси на свободната търговия. Затова все още тук има много въпросителни. Надяваме се след изборите във Великобритания и със съответното правителство да стане ясно поне какво ще предложат те. За съжаление, от последните две години това е винаги неяснота, но ние винаги сме се подготвяли за различните възможности.

Къде настъпи повече умора от този процес - в Брюксел или в Лондон?

Трудно е да се каже. Но ето, както отговарям аз за Комисията по външна политика, това означава, че ние веднага трябва да формираме орган за добросъседски отношения с неправителствения сектор на Великобритания. А до вчера те са били наши колеги. Виждате, че ще е трудно. Всичко зависи от сделката. Това, което трябва да се знае, е, че с Великобритания при евентуален Brexit е нужно да поддържаме топли отношения.

Г-жо Славова, пред новата Европейска комисия се изправят стари предизвикателства - пакет “Мобилност”, бежанската криза по гръцките острови, сигурност и отбрана. Изчерпа ли според Вас България силните си козове в защита на работниците по отношение на пакет “Мобилност”?

Това е доста труден въпрос, тъй като няма единно отношение към него сред страните членки. Виждате, лобираме с колегите от България, Румъния, Полша, Словакия, с колегите от Балтийските републики също. Има протести, синдикати.

Защо все на нас?

Вижте, това е борба за пазар. Но когато има такава борба, тя трябва да се води честно и прозразчно. Ние сме част от този пазар и предлагаме услуги, които в някои случаи са по-добри.

Какво ще стане с този пакет?

Според мен той рано или късно ще бъде поставен на дневен ред, но тогава ще има нужда от по-голямо лобиране. Трябва да има възможности за компромисни решения по отделните точки. Трябва да решим точно кои са приоритетите, за да може по други точки да предложим компромисни решения. 

Диляна Славова председателства секция „Външни отношения“ на ЕИСК. Ролята на Европейския икономически и социален комитет е на консултативен орган, който осъществява връзката между гражданско общество и големите европейски институции. В комитета има три групи - работодатели, работници и група по европейско многообразие, в която могат да членуват организации на потребителите, земеделски производители, както и представители на т.нар. 'свободни професии'.

Очаквайте втора част от интервюто с Диляна Славова по темите, свързани с бежанската криза, сигурността и отбраната на континента, както влиянието на търговските войни върху икономиката на ЕС.

Интервю от Брюксел на Румен Скрински