Гийермо Мартинес: Понякога и аз се изненадвам как приключват разказите ми

Ето какво сподели писателят в интервю за Actualno.com

Гийермо Мартинес – гост на 25-годишния юбилей на Колибри!

За нас е изключително удоволствие да ви поканим на открита среща-разговор с Гийермо Мартинес, едно от най-значимите имена в съвременнат...

Прочети повече

Как един математик се превръща в писател?

Не е такава връзка какво търся, в това което пиша. Може да се търси подобна връзка. Математиката присъства само в част от книгите ми, не характеризира цялото ми творчество. Връзката между математиката и литературата е следната: математиците виждат тези главни идеи в света на математиката, взимат ги от там и ги превръщат в идеи в реалния свят, като ги наричат доказателство. Същия този платонически свят го виждат и литераторите, само че взимат идеята, която им трябва и го превръщат в друго нещо и доказателството се превръща в разказ. Езикът на математиците е измислен така – да бъде абсолютно еднакъв, за да не възникват двусмислия. Докато езикът на авторите е много по-неточен. Понякога е добре да възниква този двоен смисъл, много по-неясен, много по-експресивен, така че да не се разбира всичко, да има скрити неща.

Започнах да пиша като много малък, така че моят естествен свят е по-скоро свързан с литературата. Математиката беше нещо като инцидент! Но това, което много ми харесва в света на математиката е, че там съществуват истини и в момента, в който ги докажеш, те не подлежат на никакви съмнения. Има една истина и никой не може да я оспори.

Трябва ли ида спрем да анализираме, за да сме щастливи?

Не, това е ирония от страна на бащата в разказа „Отблъскващо щастие“ и всъщност това е фраза на един испански поет.

Откъс от "Отблъскващо щастие" на Гийермо Мартинес

Чета Флобер. Необходими са три условия, за да бъде човек щастлив: да е глупав, да е егоист и да се радва на добро здраве. Добре, но дор...

Прочети повече

Най-голямо удовлетворение изпитвам, когато приключа дадена книга, когато мога да се обърна назад, да видя, че това нещо е там, особено като зная колко много ми е коствало. Аз пиша много бавно, но най-голямо удовлетворение ми носи, когато видя, че някой читател види в книгите ми това, което аз съм имал предвид. Това е само литературната част от щастието. Иначе има много неща в живота, които носят щастие, като жените, това да имаш дете, да видиш как то пораства. Щастието може да се черпи от всякъде. Спортът също е нещо, което носи щастие. Спомням си един филм за Казанова, в който той казва, че вече не търси щастието, а отбягва това да не е щастлив.

В някои от разказите ви има доста страшни моменти, как ви хрумват?

Аз самият се изненадвам понякога от това, което се получава накрая, тъй като не е нещо, което целя. Понякога накрая се оказва, че историята е много драматична, но има нещо, което се нарича механизъм на идеята и следа като я имаш я пускаш в този механизъм, той я развива и накрая се получава нещо, което не е било търсено. Това е нещо като изследване на всички граници на това, което може да поеме историята и идеята.

Разкажете ни за бъдещата ви книга.

Смятам да започна нов криминален роман, който ще бъде със същите герои, които срещаме в „Убийства в Оксфорд“ и след това да продължа с друг роман, който от известно време е в застой.

"Отблъскващо щастие" - 11 разказа, които се плъзгат по ръба между лудостта и здравия разум

На 16 ноември излиза от печат сборникът с разкази „Отблъскващо щастие”, подписан от изтъкнатия аржентински писател Гийермо ...

Прочети повече

Какво е мнението ви за бежанската криза и атентатите в Париж?

Това е едно от нещастията на нашия свят, че има толкова голяма разлика между развитите и не толкова развитите страни. И е напълно нормално хората от по-бедните страни да започнат да идват тук, за да продължат развитието си. Това голямо нещастие, което се случи в Париж не идва от нищото. Това е резултат от тази невидима война, която САЩ водят с арабския свят от много години и те никога не разбраха колко са жертвите там. Има много неща, които останаха скрити. Всичко това е резултат от междукултурните отношения, които са останали абсолютно невидими. Ислямска държава е била част от военните сили на САЩ и в един момент това положение е изпуснато и вече нямат контрол върху него. Така се генерира този конфликт, който е обвързан най-вече с петрола. Питам се, ако всичкият петрол бъде взет по някакъв начин от тази част на света дали изобщо ще има война. Това няма нищо общо с религиозни интереси, а е обвързано с икономически такива.