X
 
 

Камелия Кучер: Детето в нас ни съпровожда до края

465 0
photo of Камелия Кучер: Детето в нас ни съпровожда до края
Снимка: Издателство "Хермес"
Камелия Кучер издава своя дебютен роман „Дом“ през 2018 г. след години пътуване по света. Живяла в Русия, Испания, Швейцария и Франция, тя завършва образованието си в Женева, преди окончателно да се завърне със семейството си в България. Любовта към думите съпровожда целия живот на Камелия. Година след публикуването на „Дом“ читателите й ще могат да се насладят на втория й роман – „Нощ“. Една вълнуваща история, започнала в Рим по време на Втората световна война.

Вярвам, че литературата трябва да има човешки облик. Това е начинът да сме близо до читателите, да споделяме любовта към думите, споделя авторът. Ето какво казва тя в интервю за Издателство "Хермес".

Какво се промени за теб от публикуването на „Дом“ досега?

Често си мисля тъкмо за това – колко много неща се промениха от публикуването на „Дом“ досега. Моят дом стана по-голям – родих третото си дете и написах две книги. А „Дом“ ме срещна с хора, които днес дълбоко ценя. Това са благословения. Сбъдването на детския ми блян отвори съвсем нов свят за мен – свят, в който оставям частица от себе си, така съкровена, защото досега е била скрита дълбоко вътре в мен и вероятно никога нямаше да се покаже, ако не бях издала „Дом“. Благодарение на книгите ми имам възможността да споделя частица от моя свят – кътче, където битувам сама от дете. Не съм сигурна, че мога да опиша чувството – един съвсем различен вид пълноценност е. Усещане, че най-сетне съм на мястото си и домът ми е пълен, завършен.

Ще споделя една своя мисъл: благодарение на „Дом“, а скоро и на „Нощ“, частицата, която ще оставя след себе си, става по-плътна. Тази, която ще оставя на децата си, на внуците, у дома – когато мен вече няма да ме има. Начин да се докосна до тях и те до мен.

Обикновено след успеха на първата книга авторите споделят, че им е било по-трудно да напишат втората. Така ли беше при теб?

При мен не се случи така. Когато завърших „Дом“, изпитвах нуждата да продължа, не ми беше достатъчно: липсваха ми героите, които да говорят в главата ми, липсваше ми атмосферата, в която се потапях, пишейки „Дом“. Затова много бързо след завършването му отново започнах да пиша. Нямах идея каква история ще се получи, дори не мислех за това дали ще се получи ръкопис, годен за роман. Пишех заради себе си. Без никакви притеснения или тревоги – може би защото по това време „Дом“ все още не бе стигнал до момента на публикуване, беше съвсем в началото на пътя и все още не бях наясно дали изобщо ще стигне дотам.

Истината е, че докато пиша, така надълбоко потъвам в историята, че външният свят избледнява напълно, дори самата аз избледнявам. На мое място се появяват героите, които създавам, лягам и се събуждам с тях, виждам света през техните очи. Ако говорим за притеснение или вълнение, то дойде след това – сега, – когато „Нощ“ ще поеме по своя път, а хората вече ме познават като автор и имат определени очаквания.

Ти си много активна в социалните мрежи, следиш и подкрепяш начинаещи, но и вече наложени писатели. Как успяваш да съвместяваш всичко това с писането, с личния живот? Къде всъщност свършва писателката и започва жената Камелия Кучер?

Камелия Кучер подготвя още една изненада за почитателите на българската литература с "Нощ"

След успеха на дебютния й роман „Дом“ Камелия Кучер подготвя още една изненада за почитателите на българската литература. &...

Често си задавам този въпрос. Не знам къде свършва едното и започва другото – някак си се преплитат. У дома с три деца е натоварено и шумно, а писането изисква тишина и време. Затова напоследък казвам, че съм професионален крадец на време – крада минути и часове, където и както мога.

С появата на третото ми дете мислех, че ще настъпи време за творческа почивка поне през първата година. Но се оказа обратното. Вдъхновението не ме напусна и – не знам как се получава, но в края на всеки ден съм успяла да свърша почти всички задачи, които съм си поставила. Организиран и подреден човек съм и това много ми помага. И по принцип у дома си помагаме – всеки допринася с каквото може и така се движим напред.

Сега си мисля, че писателката Камелия Кучер е част от жената Камелия – тя е вътре в мен, нося я навсякъде със себе си и успявам да мечтая и да мисля за творчески проекти и вдъхновения на най-абсурдните места – например, докато сменям памперс. Животът има много лица и не е нужно да се взаимоизключват – може би тази мисъл ми помага, не изпитвам нужда да разграничавам нещата, всичко е част от мен.

Наложи се бързо да се ориентирам в социалните мрежи, тъй като преди това се стараех да ги избягвам. Но с издаването на „Дом“ си дадох сметка, че лицето зад книгата трябва да се показва. Вярвам, че литературата трябва да има човешки облик: в крайна сметка, колкото и възвисена да е тя, зад нея винаги стои човек. Това е начинът да сме близо до читателите, да споделяме любовта към думите. Подкрепата между писателите е изключително важна – и към начинаещите такива, и между утвърдените. Тя приобщава, създава социум. Това пък повлиява на читателите – създава една приятна атмосфера, от която те също могат да бъдат част.

Музиката има важна роля в „Нощ“. Какво е за теб музиката и защо реши да я вплетеш в съдбите на героите си?

Откъс от "В търсене на холивудския прислужник"

Откъс Х. Х. започна да пречи на щастието ми още от училище. Дали към това го тласкаше завистта? Ревността? Омразата? Така и не научих...

Почитател съм на всякакъв вид творчество, а музиката играе голяма роля в процеса ми на писане – винаги слушам музика, когато пиша. Обикновено е класическа. Има няколко мелодии, които са като своеобразен мост към вдъхновението ми. След завършването на „Нощ“ си дадох сметка, че в историите ми винаги присъства творчеството под някаква форма: книги, литература, музика, изобразително изкуство. Така е и в третия ръкопис. Като че ли по този начин отдавам почит към моето детство, преминало в мечти и блянове, свързани с творчеството в различните му форми. Имам голямо въображение – като малка непрекъснато живеех в разни измислени светове: виждах се като писател, харесвах отминалите времена и си представях себе си, облечена по старомоден начин на някое светско събитие отпреди няколко столетия, пълно с творци.

По този начин храня душата си – създавайки атмосфера, в която присъстват любимите ми неща.

Има ли причина част от историите ти да се разказват през детските очи? Може би има неща, които могат да бъдат видени или преживени само от дете?

С годините все по-ясно си давам сметка, че детето в нас ни съпровожда до края. А понякога се случва така, че все по-често го търсим и се обръщаме към него тъкмо когато остаряваме. Детството ни оформя като възрастни, то е неизменна част от нас и го носим в себе си, независимо дали поглеждаме натам, или не. Колкото повече човек поглежда натам, толкова по-ясен става пътят му занапред. В детството има една магия, едно вълшебство, което повече никога не се повтаря. Губим го със съзряването. А после, с остаряването, като че ли се връщаме натам. Не под формата на вдетиняване, а тъкмо обратното – поглеждаме към детето в нас с мъдрите очи на опита и на извървения път, полагаме ръка върху детското рамо, вглеждаме се в детските очи и казваме: ето, виждаш ли, стигнах.

Вълнува ме пътят на един човешки живот, а той тръгва и се оформя от детството – затова и част от историите ми винаги се разказват през детските очи.

"В търсене на холивудския прислужник" - сборник с разкази, които няма да ви оставят равнодушни

Героите на тази книга познават света – те нямат комплекси, но имат идея. Понякога тя е жалка и дребна, понякога обгръща цялата пл...

Вече имаш официален сайт и блог. Какво могат да очакват читателите да споделяш там?

Като човек, който допреди година нямаше профил във фейсбук, много държах да имам сайт. Познавам немалко хора, които нямат профили в социалните мрежи, и това е една от причините да създам сайта: исках да има местенце, където да събера цялата информация за мен, за книгите ми, за бъдещи проекти. С времето ще го подобрявам и обогатявам.

Идеята за блога се зароди още докато прохождах с „Дом“ – дадох си сметка, че у нас липсва информация за пътя на един роман, за пътя на автора му. Следя чуждестранни писатели и виждам колко повече споделят и изобщо колко повече информация можеш да намериш – за автора, за творческия му процес. И така се появи блогът – с идеята да споделям опита си по пътя ми дотук, творческия ми процес, изобщо всичко, което ме вдъхновява и вълнува, свързано с литературата и не само. Това е и още един начин да общувам с читатели, а и с начинаещи писатели – и да бъда полезна с каквото мога. Реших да го направя в блог, защото ми се иска това да бъде кътче за онези, които наистина се интересуват от това, което споделям – някак по-интимно и уютно е така.

Официалната премиера на „Нощ“ в София ще бъде на 10 октомври. Може ли да издадеш някоя от изненадите, които се подготвят за събитието?

Много се вълнувам покрай премиерата, иска ми се да успея да пресъздам атмосферата на „Нощ“. Ще ми се да се получи едно топло, приятелско, смислено и интересно събитие. Подготвяме се усилено. На премиерата, освен литературата, ще присъства и музиката, ще има роля и киното под формата на приказния трейлър, който заснехме с Яна Титова, Мартин Балкански и целия страхотен екип. И между другото, там ще разкажа за една неслучайна случайност – както обичам да ги наричам, – свързана с музиканта, който ще бъде част от вечерта. Когато го видях за пръв път, сякаш видях герой от „Нощ“ – действително герой от моята история, от плът и кръв. А го срещнах съвсем случайно и много се радвам, че се съгласи да бъде част от премиерата.

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители
missing image
ЛЮБОВЕН хороскоп за 19-20 октомври

Овен Много е вероятно да се почувствате неудовлетворени от връзката си. Емоциите ще се дължат на възникнал спор, но не правете генерални заключения....