"Моралът е доброто": Борба за истина и справедливост, която вдъхнови българите

Човек с непоколебима вяра в собствените си ценности, който владее силата на думите и умее да вдъхновява. Който осъзнава смисъла на солидарността и силата на надеждата. Човек, който те кара да вярваш в доброто и да се бориш за него. Такъв беше покойният Кристиан Таков.

5 години, след като той си отиде, документалният филм за живота и делото му, наречен "Моралът е доброто", постигна огромен успех, достигайки до десетки хиляди българи у нас и в чужбина. За личността, дейността и завета на Таков разговаряме в Студио Actualno с режисьора и идеен баща на филма Веселин Диманов.

"Кристиан Таков беше будител в истинския смисъл на думата. Той умееше да вдъхновява и окрилява хората, независимо от различията им. Умееше да обединява, намираше центъра на общото благо и успяваше да го изведе като най-важната тема", посочва Диманов.

Срещата помежду им за интервю през 2016 година завинаги оставя отпечатък у Веселин Диманов. Той е впечатлен от изящния изказ на Таков и начина, по който формулира идеите и тезите си. "Тогава не успях да го попитам нещо лично – какво го е изградило като човек и как е стигнал до тези мисли и убеждения. Малко след като почина, у мен остана празнина, която имах нужда да запълня. През 2020 година събрах смелост, говорих с неговата майка и предложих да направим документален филм за живота и дейността му, започвайки от най-ранна детска възраст. Исках да покажем през какво е минал, за да се превърне в този Кристиан, който всички познаваме", спомня си режисьорът.

Заедно с екипа му подготвят идея за сценарий и заснемат кратък трейлър, така че близките на Таков да разберат какво ще представлява филма. "След заснемането на тези 4-5 интервюта аз осъзнах, че има една много голяма история, която трябва да бъде опозната и разказана. Предложих им да работя около година и половина за изграждането на сценарий и те се съгласиха. Всичко се случи благодарение на неговата майка – тя пази спомена за него не само душевно, но и като архив. Благодарен съм, че ме допусна да го разгледам, да го прочета и да го опозная", казва Диманов. Основаха фондация на името на Кристиан Таков

Перипетиите при създаването на филма

Архивът на Таков е от над 8000 страници – юридическа литература, есета от различни години, включително и текстове на немски и френски език. "Архивът беше в основата – исках да го опозная такъв, какъвто е бил", подчертава режисьорът.

Работейки върху филма, Диманов и екипът му разкриват неизвестни моменти в биографията на Кристиан Таков. Докато заснемат първата част от интервютата, те нямат представа, че той е бил обществено активен и има публични изяви в периода на големите промени 1989-1991 година. Случайно го разбират от написаното в един от тефтерите му. Но кадрите липсват – оказва се, че са изтрити от фонда на БНТ и БНР.

Откриването на тези видеоархиви се превръща в основен приоритет, който им отнема няколко месеца. "Всички ни убеждаваха да се откажем от тези архиви, но аз бях сигурен, че някъде ги има. Дори бях пуснал обява в интернет, че изкупувам видео касети със записи от 1989-90 година, в случай, че някой случайно го е заснел", разказва Диманов.

След дълъг период на четене, ровене и издирване, в крайна сметка записите са открити в мазето на дома на Таков. Упоритостта им е възнаградена, когато се оказва, че записите могат да бъдат използвани за продукцията. "Във филма за Кристиан можете да го видите като дете, като юноша, като зрелостник – имаме една палитра от образи, сюжети и светове на Кристиан, в които той е в главната роля. Това е уникално за българската документалистика", посочва режисьорът. "Моралът е доброто": Изложба представя гениалния ум на доц. Кристиан Таков (СНИМКИ)

Борба за справедливост

Надниквайки в личния свят на Кристиан Таков чрез неговия архив, пред нас се разкрива един човек, който системно се е подготвял за своята житейска мисия и ролята, която трябва да изиграе в българското общество. "Самият факт, че едва на 17 години той е написал автобиография за живота си – когато човек я чете, виждате, че пред вас стои един човек, който е с ясната идея, че трябва да направи и промени нещо. Още тогава той говори за личността, за ролята на демокрацията, за бъдещето на България, изобщо за ролята на личността в обществото", разказва Веселин Диманов.

"Мотивирали са го несправедливостите – България е държава обвита в несправедливост, тук живеем в един несправедлив свят, който има нужда да бъде променян", смята режисьорът.

Още в Немската гимназия Таков е имал проблеми, изправяйки се срещу авторитарни преподаватели, имало е опит да бъде изключен и от Софийския университет. Сблъсъкът между него и системата е неизбежен – той води постоянна борба с хора, които искат да репресират обществото под една или друга форма. "Той беше въплъщение на желанието на цяло едно поколение да види света в България по-справедлив", казва негов приятел.

Като предподавател, Таков е давал най-доброто на своите студенти, предал им е част от своята енергия и е вдъхновил много от тях да се занимават с право или някаква обществена дейност. Накарал ги е да повярват, че има смисъл да се борят за един по-добър и по-справедлив свят. "Всички, които са го познавали, пазят силна емоция за него. Дори и след смъртта му неговите студенти продължават да го боготворят, да го четат, да го цитират", разказва Диманов.

Защо хората харесват филма "Моралът е доброто"

Хората харесват филма, защото е искрен и разказва цялата история, без да спестява нищо. У нас има голяма липса на справедливост и когато чуем Кристиан Таков да говори в различни етапи от историята на съвременна България, не можем да останем безразлични, защото сме го преживели – и 1989-а, и Виденовата зима. Хората виждат една постоянна борба, която е за всички, не за негова лична изгода, а за общото благо, смята режисьорът.

"При него си личеше първо биографията му, високият интелект, това натрупване, което сам си е извоювал. Всяко негово постижение е плод на неговия труд и изцяло негово дело. Идеята на личности като Кристиан е не да се възползват от ситуацията и да извлекат някаква изгода, заемайки висока длъжност, а чрез знанията и интелекта си да поведат останалите и да им покажат как да подобрят живота си", разказва Веселин Диманов. Доц. Кристиан Таков: Защо ни е държавност, ако не сме щастливи?!

Реакцията на публиката е красноречива – хората винаги остават до края на филма, до последния кадър, до последния надпис. Видяното ги вдъхновява, някои ги натъжава, но ги държи до края. "Където и да отидем – хората стоят, не стават и не си тръгват, просто стоят до последно, което е удивително. Много хора идват плачейки и ни благодарят, че сме ги запознали с този човек и сме разказали за него", споделя режисьорът.

Някои си представят какво би направил Кристиан Таков в сегашната реалност. "Ако такъв човек бъде овластен, той може да промени много и да постави ясни граници докъде може да стигне наглостта", убеден е Диманов.

Високопоставени политици го наричаха краен, дори радикален. "Това показва липсата на желание на институционално ниво да имаме личности, които са изградили кариерата си на базата на труд и много лишения. Това е елитът в една истинска демокрация – хора, които са изградили биографиите си и са се качили високо, вървейки по светлия път", посочва Веселин Диманов.

Силата на посланията

Според режисьора днес най-много ни липсват начинът му на изразяване и на комуникация с публиката. Всеки, който го е гледал и слушал, е усетил отношението му към събеседника, а и към зрителя. С публичните си изяви Таков няма за цел да трупа популярност, а да остави послание, да разберат хората защо живеем така и какво трябва да променим, за да живеем по-добре.

Посланията са нещо, което чуваме, а и виждаме все по-рядко по телевизията днес – хора, които да умеят да кажат много важни неща с малко думи, така че всички да ги разберат, но и да ги приемат. "Както казваше един от неговите колеги, Кристиан успяваше да убеди дори страната, която е загубила, че е загубила аргументирано, без да я обижда. Това е уникално умение, което показва, че биографията е важна част от пътя на всяка една публична личност, независимо от коя институция", изтъква Диманов.

Филмът показва една истинска история, която може да вдъхнови много млади хора да тръгнат по пътя на правото, честността и доброто, да бъдат верни на себе си и на ценностите си. "Важно е да правим това, което искаме, и да го правим достойно", убеден е той.

"Мисля, че се справих с мисията да разкажа за един човек, който умееше да вдъхновява, да окрилява, но и беше един от нас. Той беше изключително земен и никога не постави титлите и знанията си пред човека. Винаги беше лице в лице с вас и можеше да говорите на всякакви теми. Това е впечатляващо за човек с такива знания и интелектуални възможности. В България не сме свикнали хората с високите титли да се държат нормално и да не бъдат високомерни", изтъква режисьорът.

"Той беше уникален с това, че успяваше да обединява различни хора, различни идеи и да намери идеалния център на общото благо. В тази държава можем да сме леви, десни, центристи или други, но трябва преди всичко да бъдем хора и да вървим нанякъде, а не да сме стадо или всеки да се е затворил в собственото си ежедневие. Той наистина умееше да обединява хората и да изкарва най-доброто от тях", спомня си Диманов.

5 години, след като ни напусна, Кристиан Таков продължава да живее сред нас и усещаме неговата енергия чрез филма, посветен на живота и делото му. "Живеем в държава, в която има системна несправедливост. Такъв човек, който се бори с нея, дава надежда, че има смисъл и ние да го правим – кой където може и както може", припомня Веселин Диманов.