Председателят на Лекарския съюз: Проблемът е, че дълго не казвахме, че много болници са музеи

Д-р Маджаров, кои болници не се включват в COVID-борбата и защо?

Няма вече такива, които да не се включват, но има такива, които се опитват да минават между капките, а други фактически нямат физическата възможност да го извършват, защото се оказва, че още преди тази криза те са били обезкървени откъм персонал и са били болници на хартия.

Колко са?

Колко са ще стане ясно след кризата. Вие чувате, че едикоя си болница нямала анестезиолог, нямала това, нямала … Вчера дори от софийска болница чухме, че нямала кардиолог, а в същото време работи в много хубава спокойна обстановка едни много хубави клинични пътеки, за които се изисква кардиолог.

Къде се корени проблемът?

Проблемът опира до това, че дълги години срамежливо и страхливо, поради променящата се ситуация, не искахме да си кажем, че голяма част от постоянно изброяваните голям брой болници, които се наричат само болници, всъщност са музеи на медицината вече.

За колко процента от лечебните заведения става въпрос и какъв ресурс гълтат?

Не мога да кажа. Гълтат ресурс, но в момента, в който влезе в действие единната информационна система, ще спрат да гълтат ресурс.

Кога очаквате да се случи това?

Надявам се пролетта да се случи, защото с електронната рецепта сме готови, електронното направление е готово, т.е. ядрото е готово и само закачаме отделните кукички на него – регистъра на Лекарския съюз, който ще проверява дали лекарите, които лекуват, имат право и пр. На това ядро трябва да се закачат всички останали институции – РЗИ, митници, НОИ, МЗ, Каса и системата да засича някой човек в болница ли е в момента или не, ако е в болница, как така е в болница, а не е в болнични или как е в болница, като е в чужбина…

Чухме и за болницата в Пловдив, която нямала кислород. Да де, ама като отворим документите, с които се е регистрирала и е получила разрешително за работа като болница и е сключила договор с Касата, ще видим, че там пише кислородна инсталация. Тя била стара. Значи не е болница, а е музей на медицината. Не е виновен министърът или щабът, че я е обявил за COVID-болница на Пловдив - проблемът е, че те имат такава информация – че това е истинска болница. После изведнъж персоналът казва – ние нямаме това…

Масов случай ли е разминаването на информацията на хартия с реалността?

Тази криза ни показва, че за съжаление се случва често. Виждате как управители на болници излизат и казват – ние нямаме сестри и лекари. Как нямате сестри и лекари? Това означава, че сте давали само дипломи на Здравната каса или какво? Аз лично не мога да го разбера.

В другите болници също работят възрастни хора, но явно живи и реални хора, защото се преструктурират и започват да работят с COVID, а други казват – ние нямаме нищо. Е, как така нямате нищо, като сте твърдели, че можете да работите по клинични пътеки и отчитате клинични пътеки и получавате средства за това? Има много въпроси, на които трябва да си отговорим след като мине тази криза.

Ефективен ли е контролът?

Контролът ако е формален, със сигурност не е ефективен. За мен контролът трябва да се измести изключително в посока към пациента. Не е необходимо да проверявате болницата дали не е забравила някое подписче или документ, достатъчно е да се ориентираме към 1 процент от пациентите на случаен принцип и да правим анкети. Разбира се и да има санкции, които да са сериозни – ако установим, че пациентът не е чувал, че е опериран или не знае, че му е правено такова лечение. В момента контролът на Касата не е насочен към пациента. В момента контролът на Касата не само в болниците, а и при общопрактикуващите лекари и в специализираната помощ е електронно и по документи – един път електронно и след това отиваме на посещение веднъж в годината в даден кабинет – дайте да погледнем тези папки – опа, тук си забравил пациентът да се подпише, махаме ти го от плащането и това е.

Би трябвало да включим и пациента в контрола, а не формално и да се опитваме да изкарваме лекарите виновни за всичко с все повече и повече административни натоварвания, които действат демотивиращо.

Като е толкова хубаво да си личен лекар, защо няма никой, който да специализира или само един-двама, защо единствените лични лекари в България са тези, които започнаха през 2000 г. и все повече вълната ги изтегля, остаряват, умират…. Защо никой не отива да стане личен лекар като е толкова хубаво? Защото телефонът не спира да звъни, изключително много работа е, пациентите те възприемат като човек от семейството и звънят за всяко нещо, не само за себе си… Вместо Здравната каса да ги остави да работят спокойно…

Какво според Вас трябва да се промени?

Аз лично смятам, че трябва да се махнат всички административни тежести от общопрактикуващите лекари, защото там рискът за Касата е най-малък. Едни 4 – 5% от бюджета на Касата се харчат за това, няма риск. Там трябва да следим дали някой личен лекар не е изоставил своите пациенти, т.е. анкети с пациенти, работа с пациентите. Тогава всеки личен лекар и всеки друг лекар ще се стреми не толкова да внимава дали е изписал правилно всичко, а да обърне внимание на своя пациент. Ще се опита да лекува и да се грижи за пациента си, а не да получава на калпак 1000 лв. и никой да не знае дали няма хора, които да ги взимат, без да си вършат работата, а то ще има такива. Това е изходът - да следим само дали личните лекари се грижат за пациентите си. И никакви други административни тежести. Трябва да ги освободим от това.

В условията на криза тази година започнаха да проверяват личните лекари дали случайно, докато са били в болнични, не са преглеждали и ако са преглеждали – не им се плаща. Обаче има случаи, в които няма кой да замени лекаря, има случаи, когато са му пуснали болничен и той не го ползва. Не бива да се гледа формално на нещата, че НОИ казали, че е в болничен. Ако болничният е фалшив или ако лекарят е в чужбина е друго. Виждаме формално чиновническо отношение към здравеопазването. Това виждаме отсреща. Това.

Главният секретар на БЛС д-р Стоян Борисов днес се обяви за оставки в НЗОК, ще ги поискате ли официално?

Колегата Борисов ще предложи на Управителния съвет искане за оставки. Може Управителният съвет да реши че е необходимо, може и не.

Интервю на Ива Иванова