Знае ли БДЖ колко голям е рискът от криминални случаи във влаковете?

Как е решено това в цивилизования свят, към който уж и ние принадлежим, но комай само се стремим да принадлежим? Actualno.com поговори по въпроса с железопътния експерт г-н Варужан Апелян.

Г-н Апелян, в ситуация като тази от видеозаписа  кой защитава кондуктора и останалите пътници от агресивни пасажери?

Ще започна с това, че агресията в пътническият транспорт може да бъде във всички посоки по триъгълника пътници-служители-пътници. В конкретния случай, ако има полицейски патрул е добре, а ако няма, се сигнализира полицията и полицейски служители от най-близкото РПУ посрещат влака на първата гара, ако е гара без постоянно полицейско присъствие, каквито са повечето малки гари и ако служителите имат възможност да подадат сигнал.

Ако във влака няма полицейски патрул, няма кой да защити служителите и пътниците, освен ако по случайност не се появи някой като сержант Спенсър Стоун наблизо. След закриването на Транспортна полиция, у нас няма специализирана структура, която да има богат опит в железопътната сигурност. Железничарите не са обучени да изпълняват полицейски функции, а железничарски.

Ще припомня, че няма и година от убийството във влака Пловдив - София, до гара Вакарел. Пътник направил забележка на други пътници, че слушат силно музика, последва сбиване и смъртоносно пробождане с нож. Във влака е нямало полицейски патрул. Около година преди това, пътници заплашиха кондукторка с нож по същото направление, но случаят не се разчу, понеже нямаше интерес от медиите - може обаче да се провери във сводката на БДЖ, познавам и служителката, на която се случи. Във влака нямаше патрул.

Колко дълбоки всъщност са проблемите със сигурността?

Пределно ясно е, че ако и сега нямаше запис, нямаше да знаем за този случай, както не знаем за много други случаи на агресия във влаковете. След последният случай разбрахме, че отново няма патрул.

Ще разширя темата за защитата още малко. Знаем, че защита се осигурява, когато оценката на риска определи необходимост от такава защита, ежедневно виждаме държавните мъже с охранители, защото експертите в НСО са оценили, че рискът за техният живот е висок. Затова и плащаме 36 млн. лв годишно за националната служба - доколко е приемливо това за обществото е друга тема. Оценката на риска, която се извършва от БДЖ, очевидно не е оценила като рискови трите влака, за които говорих и в които имахме инциденти. Ръководството на БДЖ трябва да каже публично дали това е приемливо? Ще ви дам един пример - докато работих в БДЖ като ръководител на обслужването, още преди да има убийство при Вакарел, с един колега направихме оценка на риска на част от участъка, където по-късно се случиха и трите инцидента. Нашият анализ идентифицира необходимостта от патрули в 6 влака, които така и не се появиха, но пък си създадохме конфронтация с колегите от отдела по сигурността, защото се намесваме в тяхната работа.

Споменахте, че сте работили в БДЖ, че познавате служителите, познавате ли служителите от видеозаписа в Facebook?

Да, имах ясен спомен за мъжа още като го видях на видеото, отворих архива си и видях, че съм пътувал във влак, който е бил обслужван от него и ми е направило впечатление, че той е минавал по отделно през всеки пътник да даде информация, да провери връзките, съдействал е при слизане на пътник с голям багаж, затварял е врати – за мен това е подход към клиентите, който прави впечатление. Докато съм бил в БДЖ, се е получило и благодарствено писмо за него от дъщеря на възрастна пътничка, която е била в проблемна ситуация по време на пътуване.

Дайте, моля, примери какъв е европейският опит – нали сме членове на ЕС, как е уреден въпросът с жп сигурността в други държави в Съюза?

Ето няколко факта, чрез които може да се опише част от опита по света.

Никое ръководство на БДЖ не разпорежда поставянето на камери във вагоните, което би имало превантивно действие спрямо тези проблемни ситуации.

Никое ръковоство на БДЖ не предприема медийна кампания по гарите "Стоп на агресията", каквито капании има извън България. Ще ви изпратя линк след интервюто, за да видите колко интересно е направена обществената комуникация на тази кампания в Белгия.

Никое ръководство на Министерство на транспорта не въвежда допълнителни гардове по сигурността в гарите и влаковете. Дори африканските и индийските железници имат гардове по сигурността освен полицията, да не говорим за структури в западноевропейските железници като Securail, DB Sicherheit, SNCB Surete ferroviaire. Във Великобритания, освен BTP имаи редица корпорации, които подпомагат за сигурноста в железопътен транспорт, чиито служители са преминали през обучение постандартите на железопътната индустрия. Разбира се, допълнителната сигурност, освен тази на държавните структури има определена цена. Тази цена се заплаща от железопътните компании, които са загрижени за сигурността на своите клиенти.

Интервю на Ивайло Ачев